Туркестанска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Южноказахстанска област)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Туркестанска област
Түркістан облысы
      
Герб
Uzhn-Kz obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Туркестан
Площ 116 086 km²
Население 1 983 967 души (2019)
17,1 души/km²
Райони 13 + 3
Губернатор Умирзак Шукаув
Туркестанска област в Общомедия

Туркестанска област (на казахски: Түркістан облысы; на руски: Туркестанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 116 086 km² (13-о място по големина в Казахстан, 4,3% от нейната площ, без площта на град Шимкент). Население на 1 януари 2019 г. 1 983 967 души[1] (2-ро място по население в Казахстан, 10,74% от нейното население, без населението на град Шимкент). Административен център град Туркестан. Разстояние от Нурсултан до Туркестан 1403 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Туркестанска област е образувана на 10 март 1932 г. под името Южноказахстанска област (Оңтүстік Қазақстан облысы, Южно-Казахстанская область). От 3 май 1962 до 1997 г. се нарича Чимкентска област, по името на областния център град Чимкент, след което отново е върнато старото название Южноказахстанска област. На 19 юни 2018 г. с указ на президента на Казахстан е преименувана на Туркестанска област, а нейният административен център е преместен от град Шимкент в град Туркестан. Бившият областен център Шимкент вече не влиза в състава на новата Туркестанска област, а получава статут на град от републиканско значение[2]. Двата града Шимкент и Туркестан са най-старите градове в областта, като първите официални сведения за тях се появяват съответно през 12-и и 15-и век. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1945 г. (Ленгер) до 1969 г. (Жетисай).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Туркестанска област се намира в южната част на Казахстан. На юг и югозапад граничи с Ташкентска, Сърдаринска, Джизакска и Навойска област на Узбекистан, на запад – с Къзълординска област, на север – с Карагандинска област и на изток – с Жамбълска област. В тези си граници заема площ от 116 086 km² (13-о място по големина в Казахстан, 4,3% от нейната площ, без територията на град Шимкент). Дължина от север на юг 580 km, ширина от сзапад на изток 400 km.[3]

Туркестанска област е разположена в източната част на Туранската низина и западните разклонения на планината Тяншан. По-голямата част от областта представлява слабо хълмиста равнина, с височина 200 – 300 m, заета на югозапад от пясъците на пустинята Къзълкум, а на север – от пясъците на пустинята Мойънкум. Крайните южни части на областта са заети от полупустинната област Гладна степ, а крайните северни – от пустинята Бетпак Дала. В централната част, от югоизток на северозапад се простира хребета Каратау (крайно северозападно разклонение на Тяншан, връх Бесаз 2176 m). На югоизток са разположени хребетите на Западен ТяншанТаласки Алатау (западната му част), Каржантау (2824 m) и Угамски (4238 m, 42°08′16″ с. ш. 70°28′51″ и. д. / 42.137778° с. ш. 70.480833° и. д.).[3]

Климатът на областта е рязко континентален, засушлив, със сравнително топла, краткотрайна и почти безснежна зима, с чести затопляния и дъждове и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -11 °C на север до -2 °C на юг, средна юлска температура 26 – 29 °C на север и югозапад и 19 – 25 °C на югоизток. Годишната сума на валежите е около 100 mm в пустинята Бетпак Дала, в равнините на югозапад – от 100 до 400 mm, като силно се колебае през отделните години, на югоизток – в предпланинските части 400 – 800 mm, а в планините до 1000 mm и повече. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 230 денонощия в планинските части до 320 денонощия в равнинните райони.[3]

Най-голямата река е Сърдаря, пресичаща областта от юг на северозапад с притоците си Келес, Курукелес, Арис и др., които се стичат от планините и водите им широко се използват за напояване. На Сърдаря е изградено голямото Шардаринско водохранилище и действат няколко големи иригационни канали Жетисайски (в Гладната степ), Ариски, Туркестански (с Бугунското водохранилище) и др. През северната част на областта протича долното течение на река Чу, водите на която се губят в пустинята Мойънкум, и, която през лятото пресъхва на отделни участъци. В заливната тераса на Сърдаря има много малки сладководни, а около долното течение на Чу – солени (Акжайкън и др.) езера.[3]

В равнините преобладават пустините с пясъчни, кафяви и сивокафяви почви заети от тревисто-пелинова и солянкова растителност, с малки участъци от черен и бял саксаул, тамарикс и други храсти. По долините на Сърдаря и Чу са развити ливадни, често засолени почви, обрасли с тръстика и малки горички от върба и туранга. В планините са представени почти всички височинни пояси – от пустините в подножието, до алпийските пасища и ледниците, с постепенната смяна на почвената покривка от планинско-степни сиви, канелени, и черноземни почви през планинските кафяви и сивокафявите до планинско-ливадните почви. Пустините се обитават от гризачи (лалугер, пясъчник, пустинна мишка, змии, костенурки, гущери); планините – планински козел (тау-теке), планински овен (архар), барс, мечка, планински орел; долините на реките – вълк, лисица, хермелин, пор, глиган, фазан; езерата – диви гъски и патки.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Туркестанска област област е наброявало 1 983 967 души (10,741% от населението на Казахстан, без населението на град Шимкент). Гъстота 317,09 души/km². Етнически състав: казахи 76,02%, узбеки 16,97%, таджики 1,86%, руснаци 1,79%, азербайджанци 0,93%, турци 0,83% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Туркестанска област се дели на 13 административни района, 7 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 4 град с районно подчинение и 7 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Туркестанска област (до юни 2018 г.)
Административно-териториално деление на Туркестанска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Туркестан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
12. Шимкент гр. Шимкент
13. Арис 7654 ? гр. Арис 74 252 155
14. Кентау 7745 ? гр. Кентау 204 796 45
15. Туркестан 196 165 743 гр. Туркестан 165 743 -
Административен район
1.Байдибекски район 7233 54 033 с. Шаян 8165 137
2.Казъгуртски район 4031 106 479 с. Казъгурт 11 160 241
3.Мактааралски район 808 132 538 сгт Мирзакент 13 339 427 Атакент
4.Ордабасински район 2594 119 541 с. Темирлановка 10 420 126
5.Отрарски район 16 758 54 050 с. Шаулдер 7462 118
6.Сайрамски район 1148 210 782 с. Аксукент 23 846 199
7.Саръагашки район 4171 187 088 гр. Саръагаш 30 146 383 Коктерек
8.Сузакски район 41 049 61 679 с. Шолакорган 12 117 88 Къзъмшек, Таукент
9.Толебийски район 3064 118 224 гр. Ленгер 23 756 210
10.Тюлкубасски район 2275 111 701 с. Турар Ръскулов 17 958 250 Састобе, Тюлкубас
11.Шардарински район 12 872 78 304 гр. Шардара 28 209 462
16.Жетисайски район[4] 1046 171 150 гр. Жетисай 23 650 404
17.Келески район[5] 3451 142 081 с. Абай 21 356 414

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]