Мангъстауска област

Мангъстауска област Маңғыстау облысы
област в Казахстан
Страна	Казахстан
Адм. център	Актау
Площ	165 642 km²
Население	678 199 души (2019) 4,09 души/km²
Райони	5 + 2
Губернатор	Серикбай Трумов
Официален сайт	mangystau.gov.kz
Мангъстауска област в Общомедия

Мангъстауска област (на казахски: Маңғыстау облысы; на руски: Мангистауская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 165 642 km² (7-о място по големина в Казахстан, 6,1% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 678 199 души (11-о място по население в Казахстан, 3,67% от нейното население). Административен център град Актау. Разстояние от Астана до Актау 2303 km.

Историческа справка

През 1846 г. на източния бряг на Каспийско море е основано Новопетровското укрепление, преименувано по-късно във Форт Александровски. През 1939 г. градът е преименуван на Форт Шевченко, в чест на големия украински поет и художник Тарас Шевченко. Селището Актау е признато за град през 1963 г. На следващата година градът е преименуван на Шевченко, а на 13 септември 1991 г. е възстановено старото му име. Третият град в областта Жанаозен (старо име Нови Узен) е признат за такъв през 1968 г. На 20 март 1973 г. от южните части на тогавашната Гуревска област е образувана Мангишлакска област, която през 1980 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Гуревска област. На 4 ноември 1990 г. Мангишлакска област е отново възстановена, преименувана на 13 септември 1991 г. на Мангъстауска област.

Географска характеристика

Мангъстауска област се намира в югозападната част на Казахстан. На изток граничи с Република Каракалпакстан на Узбекистан, на юг – с Туркменистан, на север – с Атърауска област, на североизток – с Актобенска област, а на запад и северозапад се мие от водите на Каспийско море. В тези си граници заема площ от 165 642 km² (7-о място по големина в Казахстан, 6,1% от нейната площ). Дължина от север на юг 550 km, ширина от запад на изток 500 km.

Мангъстауска област е разположена на изток от Каспийско море, в пределите на Прикаспийската низина (на юг от долното течение на река Емба) и западната част на платото Устюрт. Бреговата линия е слабо разчленена, като се срещат малки пясъчни коси, крайбрежни острови (Тюлени и др.) и заливи Комсомолец, Мангистауски, Казахски). В резултата от понижаването на нивото на Каспийско море обширни крайбрежни пространства са се превърнали в солончаци, т.нар. сори. (През последните години нивото на Каспийско море отново се повишава и част от сорите се завиряват). Релефът областта е предимно равнинен с височина от -28 m на брега на Каспийско море до 200 – 220 m на изток, с отделни падини, дъната на които лежат под нивото на Каспийско море – Батир, Карагие -132 m под морското равнище (най-дълбоката падина в Казахстан и една от най-дълбоките в света). В централната част на областта се издига платото Мангистау, ограничено от югоизток от падината Карънжарък (-70 m). На полуостров Мангистау от северозапад на югоизток се простира възвишението Каратау с връх Бесшоки 556 m (44°05′12″ с. ш. 52°30′09″ и. д.44.086667° с. ш. 52.5025° и. д.44.086667, 52.5025). В крайния югоизток е разположено платото Устюрт (230 – 340 m), спускащо към околните равнини със стръмни откоси, т.нар. чинкове. Северозападната част на областта е заета от обширни солончакови райони – Кайдак, Мъртви Култук и др.

Мангишлакска област е богата на нефт и природен газ (южната периферия на Ембинския нефтогазоносен басейн). Основните находища са: Прорва, Жетъбай, Жанаозен и др. В областта има находища на фосфорити, строителен камък и др.

Климатът е рязко континентален, крайно засушлив, с много горещо и сухо лято и умерено студена зима, с неустойчива снежна покривка (има зими без снежна покривка). През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура 26 – 27 °C, средна януарска -3, -4 °C. Годишната сума на валежите е около 100 – 110 mm на юг до 150 – 160 mm на север. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия. В областта постоянна речна мрежа отсъства. През пролетта (но не всяка пролет) от възвишението Каратау се стичат малки временни рекички.

Голяма част от територията на областта е заета от пелиново-солянкова пустиня с участъци от храстова растителност, развита върху кафяви почви. Частично повърхнината ѝ е покрита от солончаци, солонци и пясъци с крайно оскъдна растителност. За кратко време през пролетта и отчасти през есента пустинята се покрива с ефемерова растителност (предимно луковична). Животинският свят е представен от антилопа сайга, хищници (вълк, лисица и др.), много гризачи (лалугери, пустинни мишки), птици.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Мангъстауска област е наброявало 678 199 души (3,67% от населението на Казахстан). Гъстота 4,08 души/km². Етнически състав: казахи 90,99%, руснаци 5,42%, азербайджанци 0,90% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Мангъстауска област се дели на 5 административни района, 3 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 1 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Мангъстауска област

Административно-териториално деление на Мангъстауска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2019 г.)	Административен център	Население (2019 г.)	Разстояние до Актау (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Актау	76	187 690	гр. Актау	183 097	-	Умирзак
2. Жанаозен	52	151 098	гр. Жанаозен	81 581	149
Административен район
1.Бейнеуски район	40 519	69 639	с. Бейнеу	52 836	469
2.Каракийски район	64 297	37 621	с. Курик	11 248	62
3.Мангистауски район	4701	39 153	с. Шетпе	16 668	153
4.Мунайлински район	4922	161 270	с. Мангистау	30 946	15
5.Тупкарагански район	8520	31 728	гр. Форт Шевченко	5559	136

Външни препратки

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2013-01-23 в Wayback Machine.