Уляновска област
Уляновска област | |
Субект на Руската федерация | |
Уляновска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Уляновск |
Площ | 37 181 km² |
Население | 1 246 618 души (2018) 33,5 души/km² |
Адм. център | Уляновск |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Сергей Морозов |
Часова зона | UTC +4 |
МПС код | 73 |
Официален сайт | ulgov.ru |
Уляновска област в Общомедия |
Уляновска област е субект на Руската Федерация, влизаща в състава на Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 37 181 km2 (59-о място по големина в Руската Федерация, 0,22% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 246 618 души (40-о място в Руската Федерация, 0,85% от нейното население). Административен център град Уляновск. Разстояние от Москва до Уляновск 893 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Град Уляновск възниква като укрепен пункт през 1648 г. под името Синбирск, а през 1780 г. е преименуван на Симбирск. Останалите пет града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Симбирска губерния с център град Симберск. На 9 май 1924 г. град Симбирск е преименуван на Уляновск, а заедно с него е преименувана и Симбирската губерния на Уляновска губерния. На 14 май 1928 г. Уляновска губерния е заличена и територията ѝ влиза в състава на Средневолжка област, от 1929 г. – Средневолжки край, от 1935 г. – Куйбишевски край, а от 1936 г. Куйбишевска област. На 19 януари 1943 г. е образувана Уляновска област от части на Куйбишевска и Пензенска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Уляновска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Чувашия и Република Татарстан, на изток – със Самарска област, на юг – със Саратовска област, на югозапад – с Пензенска област и на северозапад – с Република Мордовия. В тези си граници заема площ от 37 181 km2 (59-о място по големина в Руската Федерация, 0,22% от нейната площ).[2]
Уляновска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, в Средното Поволжие. Река Волга дели областта на две неравни части. Около 3/4 от територията на областта, на запад от реката, е заета от северната част на Приволжкото възвишение с височина до 353 m с издигащи се над десния бряг на Волга Ундорски, Кременски и Сенгилеевски височини. Източната, по-малка част, левобрежието на Волга, представлява относително плоска равнина.[2]
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -13 °C, средна юлска температура 19 °C. Годишната сума на валежите варира от 300 mm по левобрежието на Волга до 500 mm в западните части. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава 174 денонощия.[2]
На територията на Уляновска област протичат 2033 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 320 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Волга е основната водна артерия в областта и протича през нея на протежение от около 130 km. Нейни основни притоци са Сура с притока си Бариш, Свияга, Голям Черемшан, Сизранка. Речната мрежа е неравномерно развита по територията на областта, като най-гъста е в северните и северозападни райони, а най-рядка в източните части. Реките, протичащи в западната част, имат добре оформени широки долини с развити заливна и надзаливни тераси, а тези, течащи в източната част, са пълноводни, но текат в слабо изразени долини с полегати склонове. Реките в областта са със смесено подхранване с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие.[3]
В областта има над 1300 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 2640 km2, като само 45 от тях са площ по-голяма от 10 дка. По произход те са предимно крайречни (старици), карстови, суфозионно-карстови. Най-голямото естествено езеро в областта е Белое озеро (2,16 km2), разположено на река Гуща, ляв приток на Свияга. Най-големите изкуствени водоеми са Куйбишевското и Саратовското водохранилища на река Волга, попадащи частично на територията на Уляновска област.[3]
Уляновска област се простира в лесостепната зона. В почвената покривка преобладават черноземните почви. Горите заемат 25% от нейната площ, като най-големите горски масиви от широколистни гори са съсредоточени на северозапад. В източната част на отделни места са се съхранили борови гори. Животинският свят е представен от лос, лисица, белка, заек, многочислени водоплаващи и блатни птици, а във Волга и нейните притоци има богато разнообразие от различни видове риби.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2018 г. населението на Уляновска област наброява 1 246 618 души (40-о място в Руската Федерация, 0,85% от нейното население). Гъстота 33,53 души/km2. Градско население 75,31%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е бил следният: руснаци 901 272 души (73,6%), татари 149 873 (12,2%), чуваши 94 970 (7,7%), мордовци 38 977 (3,2%), украинци 10 484 (0,9%).
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Уляновска област се дели на 3 областни градски окръга, 21 муниципални района, 6 града, в т.ч. 3 града (Димитровград, Новоуляновск и Уляновск) с областно подчинение и 3 града с районно подчинение, и 29 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Уляновск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Димитровград | 103 | 116 055 | гр. Димитровград | 116 055 | 90 | |
2. Новоуляновск | 254 | 18 140 | гр. Новоуляновск | 14 164 | 26 | |
3. Уляновск | 629 | 647 425 | гр. Уляновск | 524 518 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Базарносизгански | 825 | 8516 | сгт Базарни Сизган | 4966 | 167 | |
2. Баришки | 2270 | 39 808 | гр. Бариш | 16 147 | 139 | Жадовка, Измайлово, им. В.И.Ленина, Старотимошкино |
3. Вешкаймски | 1436 | 17 163 | сгт Вешкайма | 5899 | 126 | Чуфарово |
4. Инзенски | 2020 | 30 145 | гр. Инза | 17 714 | 167 | Глотовка |
5. Карсунски | 1769 | 22 727 | сгт Карсун | 7583 | 101 | Язиково |
6. Кузоватовски | 2105 | 19 915 | сгт Кузоватово | 7620 | 112 | |
7. Майнски | 2306 | 22 989 | сгт Майна | 6300 | 77 | Игнатовка |
8. Мелекески | 3472 | 34 684 | гр. Димитровград | 90 | Мулловка, Новая Майна | |
9. Николаевски | 2084 | 24 050 | сгт Николаевка | 5994 | 237 | |
10. Новомаликлински | 971 | 14 152 | с. Новая Маликла | 3300 | 120 | |
11. Новоспаски | 1301 | 21 282 | сгт Новоспаское | 10 702 | 196 | |
12. Павловски | 1018 | 13 421 | сгт Павловка | 5232 | 293 | |
13. Радишчевски | 1637 | 12 472 | сгт Радишчево | 4096 | 238 | |
14. Сенгилеевски | 1349 | 21 936 | гр. Сенгилей | 6568 | 72 | Красни Гуляй, Силикатни, Цемзавод |
15. Старокулаткински | 1180 | 11 907 | сгт Старая Кулатка | 4959 | 261 | |
15. Старомайнски | 2044 | 16 993 | сгт Старая Майна | 6290 | 68 | |
17. Сурски | 1681 | 17 001 | сгт Сурское | 6409 | 121 | |
18. Теренгулски | 1756 | 17 669 | сгт Теренга | 5039 | 73 | |
19. Уляновски | 1273 | 36 885 | сгт Ишеевка | 10 856 | 18 | |
20. Цилнински | 1293 | 25 432 | с. Болшое Нагаткино | 5462 | 43 | Цилна |
21. Чердаклински | 2442 | 42 110 | сгт Чердакли | 11 477 | 35 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Ульяновской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]На цената на производството; половината от земеделието е растителна продукция.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1869[4] | 1643,8[5] | 1567,4 | 1127,7[5] | 769,6[6] | 950,2 | 1010,2[6] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Уляновска област (Улья́новская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд - Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд — Хватцев]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Уляновска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Уляновска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))