Сура (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сура.

Сура
Sura near Alatyr.jpg
Река Сура в района на град Алатир
European Russia laea relief location map.jpg
53.395° с. ш. 46.9471° и. д.
56.1115° с. ш. 46.0117° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Русия Русия
Уляновска област
Пензенска област
Чувашия
Нижегородска област
Марий Ел
Дължина 841 km
Водосборен басейн 67 500 km²
Отток 260 (в устието) m³/s
Начало
Място Приволжско възвишение
Уляновска област
Координати 53°23′42″ с. ш. 46°56′49.56″ и. д. / 53.395° с. ш. 46.9471° и. д.
Надм. височина 301 m
Устие
Място ВолгаКаспийско море
Координати 56°06′41.4″ с. ш. 46°00′42.12″ и. д. / 56.1115° с. ш. 46.0117° и. д.
Надм. височина 60 m
Сура в Общомедия

Сура́ (на чувашки: Сăр, на горномарийски: Шур, на ерзянски: Сура лей) е река в Европейска Русия десен приток на Волга. Дължината ѝ е 841 km, която ѝ отрежда 60-то място по дължина сред реките на Русия.

Сура извира от централната част на Приволжското възвишение на 301 m н.в., на около 1 km североизточно от село Сурские Вершини, Баришки район на Уляновска област и се насочва на запад-югозапад през Приволжското възвишение. След около 8 km навлиза на територията на Пензенска област, като при град Пенза завива на север-североизток. В този участък долината ѝ е тясна, със сравнително високи брегове. След град Алатир (Чувашия) посоката на течението е предимно северна, долината ѝ се разширява, появяват се множество меандри и старици. Влива се от юг в Чебоксарското водохранилище на река Волга (при нейния 2 064 km), при посьолок Василсурск (Нижегородска област) на 60 m н.в.

Карта на водосборния басейн на река Сура
Карта на водосборният басейн на река Волга

Водосборният басейн на Сура обхваща площ от 67 500 km2, което представлява 4,96% от водосборния басейн на река Волга. Във водосборния басейн на реката попадат териториите (или части от териториите) на Република Марий Ел, Република Мордовия, Нижгородска, Пензенска, Саратовска, Уляновска области и Република Чувашия.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на изток – водосборните басейни на по-малки реки (Цивил, Свияга, Терешка и др.), вливащи се отдясно в река Волга;
  • на юг – водосборния басейн на река Дон;
  • на запад – водосборния басейн на река Ока.

Река Сура получава 73 притока с дължина над 20 km, като 9 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Подхранването на Сура е смесено, като преобладава снежното. Среден годишен отток в устието – 260 m3/s, на 63 km от устието – 253 m3/s (максимален 7 240 m3/s, минимален 10,5 m3/s). Пълноводието на реката е през април и май. Замръзва през ноември-декимври, размразява се в края на март или началото на април. След изграждането на Сурското водохранилище над град Пенза оттокът ѝ е значително урегулиран.

По течинето на реката са разположени множество населени места, в т.ч. 5 града:

При пълноводие е плавателна до село Болшие Березники (районен център) в Република Мордовия, на 440 km, а регулярно корабоплаване се извършва до село Сара, Уляновска област, на 310 km от устието. Водите ѝ се използват основно за водоснабдяване на околните населени места.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сура (приток Волги)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.