Алатир (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За едноименнният град вижте Алатир.

Алатир
Rator lej Ordanjbye.jpg
Алатир в Ардатовски район на Мордовия
Relief Map of Mordovia.png
54.89° с. ш. 43.48° и. д.
54.85° с. ш. 46.66° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Дължина 296 km
Водосборен басейн 11 200 km²
Отток 42,6 m³/s
Начало
Координати 54°53′24″ с. ш. 43°28′47.99″ и. д. / 54.89° с. ш. 43.48° и. д.
Надм. височина над 133 m
Устие
Място Сура (приток на Волга)
Координати 54°51′00″ с. ш. 46°39′36″ и. д. / 54.85° с. ш. 46.66° и. д.
Надм. височина 79 m
Път на реката
СураВолгаКаспийско море
Алатир в Общомедия

Алатир (на чувашки: Улатăр, на ерзянски: Ратор) е река в Русия, която протича през Нижегородска област, Мордовия и Чувашия. Дължината ѝ е 296 km, площта на водосборния басейн – 11 хиляди km2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Алатир извира на около 10 km западно от град Первомайск. Основната посока на течението е на изток. В горното си течение образува границата между Нижегородска област и Мордовия, след това последователно преминава през територията на Первомайски, Лукояновски и Починковски район на Нижегородската област, Ичалковски и Ардатовски район на Мордовия. Долното течение се намира в Алатирския район на Чувашия. Влива се в Сура в северните покрайнини на град Алатир.

Водосборен басейн на река Сура

Реката протича по северната част на Приволжкото възвишение, през гористи местности. Основните горски масиви са разположени по левия бряг. Десният бряг след село Мадаево е почти без гори.[1]

Долината на река е плътно заселена, по брега на реката има множество населени места, най-големите от които са градовете Алатир (Чувашия) и Ардатов (Мордовия); селището от градски тип Тургенево (Мордовия); големите села Ахматово (Чувашия), Каласево, Лунга, Лунгински Майдан, Тарханово, Берегови Сиреси, Нови Ичалки, Кемля, Кергуди, Гуляево и Кендя (Мордовия), Кочкурово, Илинское, Байково, Пузкая Слобода, Мадаево, Новомихайловка, Шутилово и Обухово (Нижегородска област).

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

В горното си течение Алатир е ручей с ширина 0,5 – 1 m и дълбочина от 0,3 – 0,5 m и често срещащи се участъци с широчина до 10 m и дълбочина до 1,5 – 2 m, заливната зона е широка, бреговете са ниски (0,5 – 1 m). Горното течение на реката през лятото често пресъхва. След това, след село Орловка, реката се променя: ширината достига 15 m, а дълбочината – 2 – 2,2 m, скоростта на течението е 0,1 m/s. Бреговете са стръмни, с височина до 3 – 5 метра; рядко има по-ниски места, обрасли с гъсти храсти.

В средното течение бреговете са стръмни, високи 3 – 5 метра, срещат се както скали (до 20 m), така и ниски места. Ширината на реката е 25 – 50 метра, с максимум в района на Тургеневското водохранилище – 80 – 100 метра. Средната дълбочина е 2 – 3 m, на плитчините – 0,2 – 0,4 (до 1,5 m). Скоростта на течението е 0,4 – 0,92 m/s в речните участъци, 0,36 – 0,55 m/s при село Тургенево и 0.1 m/s при водохранилището.

Долното течение е бавно, водата е мътна.

Най-големите притоци на Алатир са Рудня и Инсар (и двата – десни). В заливните равнини край село Чуварлей в Алатирския район се намира езерото Шиблево.

Захранването е предимно от топенето на снеговете. Алатир замръзва през ноември, ледоходът е в началото на април.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

(км от устието)

Данни[редактиране | редактиране на кода]

Според държавния воден регистър на Русия, реката се отнася към Горноволжкия басейнов окръг, участъкът на управление на водите на реката е от източника до устието. Речен подбасейн на реката – Сура; речен басейн на реката – (Горна) Волга до Куйбишевското водохранилище (без басейна на Ока)[2].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Алатырь (река) // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969 – 1978.
  • Алатырь // Словарь современных географических названий / Рус. геогр. о-во. Моск. центр; Под общ. ред. акад. В. М. Котлякова. Институт географии РАН. – Екатеринбург: У-Фактория, 2006.
  • Ямашкин А. А. Физико-географические условия и ландшафты Мордовии: Учеб. пособие. – Саранск: Изд-во Мордов. ун-та, 1998. – С. 61 – 62. – 156 с. – 1000 экз. – ISBN 5-7103-0380-1.
  • Ручин А. Б., Артаев О. Н., Клевакин А. А. и др. Рыбное население бассейна реки Суры: видовое разнообразие, популяции, распределение, охрана. – Саранск: Мордов. ун-та, 2016. – 272 с. – ISBN 978-5-7103-3217-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Алатырь (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.