Хакасия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Хакасия
Хакасия Республиказы
Субект на Руската федерация
Знаме    Герб
Хакасия на картата на РусияХакасия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Абакан
Площ 61 569 km²
Население (2003) 537 668 души
8,73 души/km²
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Президент Владимир Штигашев
Министър-председател Алексей Лебед
Езици руски и хакаски
Часова зона UTC +7
МПС код 19
Валута рубла
Официален сайт http://www.gov.khakasnet.ru/
Республика Хакасия в Общомедия
Релефна карта на Хакасия

Хакасия (Република Хакасия) е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг и Източно-Сибирския икономически район. Площ 61 569 km2 (46-то място в Руската Федерация, 0,36%), население на 1 януари 2017 г. 537 668 души (72-во място в Руската Федерация, 0,37%). Столица град Абакан. Разстояние от Москва до Абакан 4218 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Хакаската автономна област е образувана на 20 октомври 1930 г. в състава на Красноярски край. На 3 юли 1991 г. е образувана Хакаската ССР в състава на ОНД, а на 29 януари 1992 г. Република Хакасия в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Република Хакасия е разположена в южната част на Централен Сибир, покрай левия бряг на горното течение на река Енисей. На запад граничи с Кемеровска област, на североизток и изток – с Красноярски край, на югоизток – с Република Тува и на югозапад – с Република Алтай. В тези си граници заема 61 569 km (46-то място по площ в Руската Федерация и 0,36% от нейната територия).[1]

Като цяла територията на Хакасия се дели на две части: планинска (2/3 от територията на републиката) и хълмисто-равнинна. Източната част на страната е равнинна и ниско хълмиста и се заема от западните части на Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини, като отделните участъци от тях носят конкретни названия: Абаканска степ, Койбалска степ, Уйбатска степ и др. и са разположени в широката и равна долина на река Енисей и по долните течение на по-големите му леви притоци. На запад се простират източните склонове на планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m), на югозапад – източните и югоизточни склонове на Абаканския хребет (до 1984 m), а на юг и югоизток – северните склонове на планината Западни Саяни (връх Карагош 2930 m).[1]

Климатът е рязко континентален със студена и малоснежна зима в котловините. Средна януарска температура в котловините от -19°С до -21°С, а в планините – от -15°С до -17°С. Лятото в котловините е топло (средна юлска температура 18-20°С), а в предпланините и планините е прохладно (17-18°С). Годишното количество на валежите се колебае от 300 mm в котловините до 600 – 700 mm в планините. Максимумът на валежите е през лятото (около 70% от годишната сума).[1]

Речната мрежа на Хакасия е съставена от 6556 реки с обща дължина 23 967 km и принадлежи към два водосборни басейна: на реките Енисей (68% от територията на страната) и Об (25%), вливащи се в Карско море. Останалите 7% са безотточни области в Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини. Най-голямата река в Хакасия е Енисей, протичаща с част от горното си течение по границата с Красноярски край. Други гореми река са: Абакан (ляв приток на Енисей и Чулим (с двете съставящи го реки Бял и Черен Июс) и Том, десни притоци на Об. По-голямата част от реките на Хакасия са планински, с голям наклон, бурно течение и прагове, течащи в дълбоки долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно. Водният им режим се характеризира с пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие.[2]

В страната има около 1,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 800 km2. Те са разпределени неравномерно, като голяма част са разположени в междупланинските котловини на североизток и изток. По произход се делят на: снежно-ледникови (карови, моренни); крайречни; минерализирани тектонски езера в котловините; реликтови езера в Койбалската степ по бившото корито на Енисей. Най-голямото естествено езеро в Хакасия е соленото безотточно езеро Бельо (77,14 km2). Други по-големи са: пресноводните безотточни Черно езеро (25,48 km2), Фиркал, Иткул и безотточното солено Шира, всичките разположени в северната част на страната, в Чулимо-Енисейската котловина. На територията на Хакасия попадат участъци от две много големи водохранилища, изградени по река Енисей, по границата с Красноярски край: Саяно-Шушенското (преградната му стена и долната му част) и Красноярското („опашката“ му).[2]

В котловините и отчасти в предпланините на Хакасия са развити различни видове черноземни почви (от южни до оподзолени), сред които като отделни петна се срещат солонци и солончаци. В планините има планински подзолисти-горски и планинско-тундрови почви. Степната растителност в котловините постепенно се сменя с лесостепна в предпланините. Над 40% от територията на Хакасия е заета от гори (с общи запаси на дървесина до 400 млн. km3). По източните склонове на планините виреят светло-иглолистно-лиственични и лиственично-кедрови гори, по западните склонове – тъмно-иглолистни гори, а по най-високите части – планинска тундра и на места субалпийски и алпийски пасища. Животинският свят е представен от многочислени гризачи и птици (в котловините), белка, бял заек, вълк, лисица, мечка и др. (в планините).[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 537 668 души (71-во място в Руската Федерация, 0,37%), в т.ч.: 438 395 (80,27%) руснаци (най-голямата етническа група); 65 421 (11,98%) хакаси; 9 161 (1,68%) волжки немци; 8 360 (1,53%) украинци.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Хакасия

В административно-териториално отношение Република Хакасия се дели на 5 републикански градски окръга и 8 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение и 7 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Република Хакасия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Абакан (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Абакан 112 181 709 гр. Абакан 181 709
Абаза  ? 15 592 гр. Абаза 15 592 144
Саяногорск 115 61 013 гр. Саяногорск 47 983 78 Майна, Черемушки
Сорск 1 200 11 514 гр. Сорск 11 514 105
Черногорск 118 77 090 гр. Черногорск 74 698 18 Пригорск
Муниципални райони
1.Алтайски 1 736 25 966 с. Бели Яр 10 112 22
2.Аскизки 7 536 37 931 с. Аскиз 7 267 92 Аскиз, Бискамжа, Вершина Теи
3.Бейски 4 536 17 688 с. Бея 5 247 98
4.Боградски 6 660 14 779 с. Боград 4 670 91
5.Орджоникидзевски 6 610 11 298 пос. Копево 4 113 243
6.Таштипски 20 290 15 172 с. Таштип 5 962 154
7.Уст Абакански 8 880 41 803 сгт Уст Абакан 15 452 20
8.Ширински 6 880 26 113 с. Шира 9 448 163

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article118172.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Хакасия
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2572/Республика_Хакасия «Вода России» – Република Хакасия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Хакасии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.