Хакасия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Хакасия
Хакасия Республиказы
Знаме на Хакасия

(знаме)
Герб на Хакасия
(герб)
Хакасия на картата на Русия
Официален език руски и хакаски
Столица Абакан
Президент Владимир Штигашев
Министър-председател Алексей Лебед
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ
61 569 km²
Население
537 668 души (2003)
Гъстота
8,8/km²
Валута рубла
Часова зона UTC +7
Автомобилен код 19
Релефна карта на Хакасия

Хакасия (Република Хакасия) е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг и Източно-Сибирския икономически район. Площ 61 569 km2 (46-то място в Руската Федерация, 0,36%), население на 1 януари 2017 г. 537 668 души (72-во място в Руската Федерация, 0,37%). Столица град Абакан. Разстояние от Москва до Абакан 4218 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Хакаската автономна област е образувана на 20 октомври 1930 г. в състава на Красноярски край. На 3 юли 1991 г. е образувана Хакаската ССР в състава на ОНД, а на 29 януари 1992 г. Република Хакасия в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Република Хакасия е разположена в южната част на Централен Сибир, покрай левия бряг на горното течение на река Енисей. На запад граничи с Кемеровска област, на североизток и изток – с Красноярски край, на югоизток – с Република Тува и на югозапад – с Република Алтай. В тези си граници заема 61 569 km (46-то място по площ в Руската Федерация и 0,36% от нейната територия).[1]

Като цяла теритрорията на Хакасия се дели на две части: планинска (2/3 от територията на републиката) и хълмисто-равнинна. Източната част на страната е равнинна и ниско хълмиста и се заема от западните части на Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини, като отделните участъци от тях носят конкретни названия: Абаканска степ, Койбалска степ, Уйбатска степ и др. и са разположени в широката и равна долина на река Енисей и по долните течение на по-големите му леви притоци. На запад се простират източните склонове на планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m), на югозапад – източните и югоизточни склонове на Абаканския хребет (до 1984 m), а на юг и югоизток – северните склонове на планината Западни Саяни (връх Карагош 2930 m).[1]

Климатът е рязко континентален със студена и малоснежна зима в котловините. Средна януарска температера в котловините от -19°С до -21°С, а в планините – от -15°С до -17°С. Лятото в котловините е топло (средна юлска температура 18-20°С), а в предпланините и планините е прохладно (17-18°С). Годишното количество на валежите се колебае от 300 mm в котловините до 600 – 700 mm в планините. Максимумът на валежите е през лятото (около 70% от годишната сума).[1]

Речната мрежа на Хакасия е съставена от 6556 реки с обща дължина 23 967 km и принадлежи към два водосборни басейна: на реките Енисей (68% от територията на страната) и Об (25%), вливащи се в Карско море. Останалите 7% са безотточни области в Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини. Най-голямата река в Хакасия е Енисей, протичаща с част от горното си течение по границата с Красноярски край. Други гореми река са: Абакан (ляв приток на Енисей и Чулим (с двете съставящи го реки Бял и Черен Июс) и Том, десни притоци на Об. По-голямата част от реките на Хакасия са планински, с голям наклон, бурно течение и прагове, течащи в дълбоки долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно. Водният им режим се характеризира с пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие.[2]

В страната има около 1,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 800 km2. Те са разпределени неравномерно, като голяма част са разположени в междупланинските котловини на североизток и изток. По произход се делят на: снежно-ледникови (карови, моренни); крайречни; минерализирани тектонски езера в котловините; реликтови езера в Койбалската степ по бившето корито на Енисей. Най-голямото естествено езеро в Хакасия е соленото безотточно езеро Бельо (77,14 km2). Други по-големи са: пресноводните безотточни Черно езеро (25,48 km2), Фиркал, Иткул и безотточното солено Шира, всичките разположени в северната част на страната, в Чулимо-Енисейската котловина. На територията на Хакасия попадат участъци от две много големи водохранилища, изградени по река Енисей, по границата с Красноярски край: Саяно-Шушенското (преградната му стена и долната му част) и Красноярското („опашката“ му).[2]

В котловините и отчасти в предпланините на Хакасия са развити различни видове черноземни почви (от южни до оподзолени), сред които като отделни петна се срещат солонци и солончаци. В планините има планински подзолисти-горски и планинско-тундрови почви. Степната растителност в котловините постепеннно се сменя с лесостепна в предпланините. Над 40% от територията на Хакасия е заета от гори (с общи запаси на дървесина до 400 млн. km3). По източните склонове на планините виреят светло-иглолистно-лиственични и лиственично-кедрови гори, по западните склонове – тъмно-иглолистни гори, а по най-високите части – планинска тундра и на места субалпийски и алпийски пасища. Животинският свят е представен от многочислени гризачи и птици (в котловините), белка, бял заек, вълк, лисица, мечка и др. (в планините).[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 537 668 души (71-во място в Руската Федерация, 0,37%), в т.ч.: 438 395 (80,27%) руснаци (най-голямата етническа група); 65 421 (11,98%) хакаси; 9 161 (1,68%) волжки немци; 8 360 (1,53%) украинци.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Хакасия

В административно-териториално отношение Република Хакасия се дели на 5 републикански градски окръга и 8 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение и 7 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Република Хакасия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Абакан (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Абакан 112 181 709 гр. Абакан 181 709
Абаза  ? 15 592 гр. Абаза 15 592 144
Саяногорск 115 61 013 гр. Саяногорск 47 983 78 Майна, Черемушки
Сорск 1 200 11 514 гр. Сорск 11 514 105
Черногорск 118 77 090 гр. Черногорск 74 698 18 Пригорск
Муниципални райони
1.Алтайски 1 736 25 966 с. Бели Яр 10 112 22
2.Аскизки 7 536 37 931 с. Аскиз 7 267 92 Аскиз, Бискамжа, Вершина Теи
3.Бейски 4 536 17 688 с. Бея 5 247 98
4.Боградски 6 660 14 779 с. Боград 4 670 91
5.Орджоникидзевски 6 610 11 298 пос. Копево 4 113 243
6.Таштипски 20 290 15 172 с. Таштип 5 962 154
7.Уст Абакански 8 880 41 803 сгт Уст Абакан 15 452 20
8.Ширински 6 880 26 113 с. Шира 9 448 163
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Хакасии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article118172.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Хакасия
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2572/Республика_Хакасия «Вода России» – Република Хакасия