Воронежка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Воронежка област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Воронежка област на картата на РусияВоронежка област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 52 216 km²
Население 2 335 408 души (2017)
44,7 души/km²
Адм. център Воронеж
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Алексей Гордеев
Часова зона UTC +3
МПС код 36
Воронежка област в Общомедия

Воронежка област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 52 216 km2 (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3% от общата площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население). Административен център град Воронеж. Разстояние от Москва до Воронеж 587 km.[2]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

От XVII век югозападната част от областта е в границите на Слободска Украйна. На 13 юни 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР Централно-Черноземната област е разделена на Воронежка област и Курска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Воронежка област е разположена в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Белгородска и Курска област, на север – с Липецка и Тамбовска област, на североизток – със Саратовска област, на изток – с Волгоградска област, на юг – с Ростовска област и на югозапад – с Украйна. В тези си граници заема площ от 52 216 km2 (51-во място по големина в Руската Федерация, 0,3%).[3]

Воронежка област се намира в централната част на Източноевропейската равнина, от двете страни на средното течение на река Дон. Западната част на областта се заема от Средноруското възвишение, което е силно разчленено от долините на реките, дълбоки и сухи оврази и ниски (височина 220 – 260 m) гърбици между тях. Източната част обхваща части от обширната Окско-Донска равнина (височина 80 – 178 m) и Калачкото възвишение на югоизток с височина до 234 m със силно изразен ерозионен релеф.[3]

Климатът на областта е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10,5 °C на север до -8,5 °C на юг, средна юлска съответно 19,6 °C и 21,8 °C. Годишната сума на валежите варира от 550 – 560 mm на северозапад до 425 – 435 mm на югоизток с максимум през пролетно-летния период. Продължителността на вегетационния период (с температури над 5 °C) от 190 дни на север до 200 дни на юг. Дните със средна температура над 0 °C е 138 – 148 дни.[3]

Във Воронежка област има около 1200 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 9700 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Главната река в областта е Дон, протичаща през нея от север на юг в западната ѝ част. основни притоци на Дон са реките: леви – Воронеж, Битюг, Осеред; десни – Ведуга, Девица, Потудан, Тихая Сосна, Черна Калитва. На североизток протича река Хопьор с десния си приток Ворона, вливаща се в Дон извън пределите на областта. Донският водосборен басейн на територията на областта е асиметричен както по площ, така и по разчлененост на хидрографската мрежа, като водосборната площ на левите притоци значително превишава тази на десните. Голяма част от реките са маловозни и се използват основно за местно водоснабдяване, а много от тях под въздействието на антропогенни фактори са се превърнали във временни водотоци. Подхранвенето на реките е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, когато преминава около 80% от годишния отток, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[4]

В областта има около 4500 естествени и изкуствени езера с обща площ около 300 km2, като само 570 от тях са площ над 10 дка. Почти всички естествени езера са крайречни, а по ниските гърбици между долините на реките се срещат и карстови езера. Най-голямото естествено езеро във Воронежка област е Илмен (4,2 km2), разположено в източната ѝ част, в заливната тераса на река Хопьор. Най-големият изкуствен водоем е Воронежкото водохранилище, изградено на река Воронеж.[4]

Северната част на областта лежи в южните предели на лесостепната зона и е покрита с излужени и типични черноземни почви, а южната част попада в пределите на степната зона и е заета от обикновени и южни черноземни почви. Около 10% от територията на Воронежка област е заета от гори, като те са разположени основно по долините на по-големите реки. Животинския свят е представен от вълк, лисица, енотовидно куче, заек и др.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Воронежка област е наброямало 2 335 404 души (23-то място в Руската Федерация, 1,59% от нейното население).

Етнически състав: руснаци 95,5%, украинци 1,9%, арменци 0,5%, цигани 0,2%, други 1,9%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Воронежка област

В административно-териториално отношение Воронежка област се дели на 3 областни градски окръга, 31 муниципални района, 15 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Борисоглебск, Воронеж и Нововоронеж) и 12 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Воронежка област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Воронеж
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Борисоглебск 1371 74 154 гр. Борисоглебск 62 669 320
Воронеж 597 1 039 801 гр. Воронеж 1 039 801
Нововоронеж 46 31 607 гр. Нововоронеж 31 607 55
Муниципални райони
1. Аннински 1966 39 715 сгт Анна 16 438 130
2. Бобровски 2233 50 518 гр. Бобров 20 605 148
3. Богучарски 2180 36 840 гр. Богучар 11 295 339
4. Бутурлиновски 1802 46 609 гр. Бутурлиновка 24 670 242 Нижни Кисляй
5. Верхнемамонски 1345 18 982 с. Верхни Мамон 7699 362
6. Верхнехавски 1253 24 406 с. Верхная Хава 8154 67
7. Воробьовски 1236 16 290 гр. с. Воробьовка 3905 228
8. Грибановски 2016 30 479 сгт Грибановски 15 040 307
9. Калачевски 2106 52 606 гр. Калач 19 035 294
10. Каменски 999 18 417 сгт Каменка 8375 143
11. Кантемировски 2348 34 620 сгт Кантемировка 11 060 279
12. Каширски 1060 24 005 с. Каширское 4342 50
13. Лискински 2033 100 088 гр. Лиски 54 184 98 Давидовка
14. Нижнедевицки 1196 18 515 с. Нижнедевицк 5839 85
15. Новоусмански 1252 81 985 с. Новая Усман 29 270 14
16. Новохопьорски 2334 38 018 гр. Новохопьорск 6188 270 Елан-Коленовски, Новохопьорски
17. Олховатски 1045 22 920 сгт Олховатка 3416 241
18. Острогожки 1711 58 536 гр. Острогожск 32 714 142
19. Павловски 1886 55 332 гр. Павловск 25 047 226
20. Панински 1392 25 875 сгт Панино 6129 99 Перелешински
21. Петропавловски 1644 17 471 с. Петропавловка 5250 336
22. Поворински 1077 32 258 гр. Поворино 17 095 321
23. Подгоренски 1568 24 674 сгт Подгоренски 5758 189
24. Рамонски 1281 33 249 сгт Рамон 8404 60
25. Репевски 934 15 810 с. Репевка 5448 194
26. Россошански 2372 93 348 гр. Россош 62 884 214
27. Семилукски 1582 67 786 гр. Семилуки 26 797 11 Латная, Стрелица
28. Таловски 1910 38 549 сгт Таловая 11 485 197
29. Терновски 1391 19 120 с. Терновка 5671 269
30. Хохолски 1451 29 728 сгт Хохолски 7575 42
31. Ертилски 1458 23 097 гр. Ертил 10 410 225

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждат се зърнени и фуражни култури, кар­то­фи, зеленчуци, едър рогат добитък, птици. Развито е пчеларството.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 3311[5] 2985,5[6] 2725,3 2319,1[6] 2147,9[7] 2336,6 2590,5[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калуцкова Н.Н., Замятина Н.Ю. и др. Воронежка област (Воронежская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 5. Велик княз – Възходящ възел на орбитата [Великий князь – Восходящий узел орбиты]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2006. ISBN 5-85270-334-6. с. 783. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. Атлас на Воронежка област
  3. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Воронежка област
  4. а б ((ru)) «Вода России» – Воронежка област
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Воронежской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.