Минска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минска област
Мі́нская во́бласць
Знаме
      
Герб
Minsk Voblast in Belarus.svg
Страна Флаг на Беларус Беларус
Адм. център Минск
Площ 39 854 km²
Население (2019) 1 428 530 души
35,8 души/km²
Райони 22 + 1
Губернатор Анатолий Исаченко
Минска област в Общомедия

Минска област (на беларуски: Мі́нская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 39 854 km² (без територията на град Минск, 3-то място по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 428 530 души[1] (без населението на град Минск, най-голяма по население в Беларус, 15,08% от нейното население). Административен център град Минск, който не влиза в състава на областта.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

До установяването на съветската власт през 1917 г. на територията на днешната Минска област е имало 5 града, като всичките са официално признати за градове през 1795 г.: Борисов (основан през 1032 г., първи исторически сведения от 1125 г.), Вилейка, Слуцк (първи летописни сведения от 1116 г.), Несвиж (вторично признат за град през 1940 г.) и Игумен (през 1924 г. преименуван на Червен). По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. за градове са признати още 14 селища, а най-новите 5 града Крупки, Логойск, Мядел, Узда и Фанипол са утвърдени за такива след като през 1990 г. Беларус става независима държава.

Минска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 20 септември 1944 г. от югоизточните райони на областта е образувана Бобруйска област. На 8 януари 1954 г. в състава на областта влизат части от закритите Барановичка и Бобруйска области, а на 20 януари 1960 г. – части от закритата Молодечненска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Минска област е разположена в централната част на Беларус и е единствената област в страната, която граничи с всичките останали 5 области. На на север граничи с Витебска област, на изток – с Могильовска област, на юг – с Гомелска област, на югозапад – с Брестка област и на запад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 39 854 km² (3-та по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 285 km, ширина от запад на изток 210 km.[2]

Релефът на областта представлява слабо издигната хълмиста равнина. Северозападната ѝ част е най-висока и тук се издига силно разчлененото Минско възвишение с максимална височина връх Дзержинская 345 m (53°50′55″ с. ш. 27°03′57″ и. д. / 53.848611° с. ш. 27.065833° и. д.), най-високата точка на Беларус. В източната част на областта се простира Централноберезинската равнина, а южната ѝ част е заета от Полеската низина.[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително кратка зима и влажно и топло лято. Средна януарска температура от -5,8°С на югозапад до -7,2°С на североизток, а средната юлска съответно 17,3°С и 18,3°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm до 700 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 185 – 195 денонощия.[2]

Територията на Минска област попада в 3 водосборни басейна. Около 70% (централните, източните и южните райони) принадлежат към водосборния басейн на река Днепър. Тук текат реките: в източната част – Березина (десен приток на Днепър) с притоците си Свислоч, Гайна, Бобър, Уша и др.; в централната и южната част – левите притоци на река Припят (десен приток на Днепър) – Лан, Случ и Птич. Западните райони са заети от водосборния басейн на река Неман (горното течение) и нейните притоци Уса, Лоша, Сула, Березина и Вилия (горното течение, с притоците си Илия, Сервеч, Уша, Нароч). Крайните североизточни и крайните северозападни ъгли на Минска област попадат във водосборния басейн на река Западна Двина. В областта има множество езера, най-големи от които са: Нароч, Мядел, Мястро, Свир, Вишневское, Селява, Палик и др.[2]

В областта преобладават ливадно-подзолистите (56,4% от почвения състав), торфено-блатните и алувиалните (21,8%) почви. Горите са силно намалели в резултат на масовата сеч през столетията и днес заемат 36,8% от територията на областта, като преобладават бор (62%) и смърч (14%). От широколистните видове най-разпространени са брезата и елшата. Основните горски масиви са разположени в източната част на областта, където залесеността в отделни райони достига 50 – 52%. Блатата са предимно от низинен тип и заемат 14% от нейната територия. Животинският свят е представен предимно от следните видове: вълк, лисица, лос, сърна, язовец, норка, заек, белка, дива свиня, хермелин, енотовидно куче, а по-рядко се срещат мечка, хамстер, лалугер и др. От птиците най-разпространени са тетерев, сива гъска, дива патица и др., а реките и водните басейни са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Минска област (без столицата Минск) е наброявало 1 428 530 души (15,08% от населението на Беларус). Гъстота 35,84 души/km². Градско население 56,49%. Етнически състав: беларуси 88,48%, руснаци 7,14%, поляци 1,26%, украинци 1,25%, арменци 0,12%, татари 0,09%, цигани 0,07% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Минска област се дели на 1 областен градски окръг, 22 административни района, 24 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 23 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.[1]

Административно-териториално деление на Минска област
Административно-териториално деление на Минска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Минск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Жодино 23 64 705 гр. Жодино 64 705 57
Административен район
1.Березински 1 940 21 707 гр. Березино 11 629 101
2.Борисовски 2 988 180 049 гр. Борисов 142 681 71
3.Вилейски 1 454 46 810 гр. Вилейка 26 638 103
4.Воложински 1 917 33 028 гр. Воложин 10 405 75 Ивенец
5.Дзержински 1 190 67 360 гр. Дзержинск 28 253 38 гр. Фанипол, Негорелое
6.Клецки 974 26 979 гр. Клецк 11 567 140
7.Копилски 1 608 27 506 гр. Копил 9 407 125
8.Крупски 2 139 22 270 гр. Крупки 8 728 118 Бобър, Холопеничи
9.Логойски 2 365 35 689 гр. Логойск 13 249 40 Плешченици
10.Любански 1 914 30 726 гр. Любан 10 882 152 Уречие
11.Мински 1 903 222 145 гр. Минск - гр. Заславъл, Мачулищи
12.Молодечненски 1 392 136 237 гр. Молодечно 94 558 83 Радошковичи
13.Мяделски 1 964 25 458 гр. Мядел 6 838 163 Кривичи, Нароч, Свир
14.Несвижки 863 38 795 гр. Несвиж 15 881 112 Городея
15.Пуховички 2 441 64 889 гр. Марина Горка 21 184 63 Правдински, Руденск, Свислоч
16.Слуцки 1 821 90 305 гр. Слуцк 61 465 105
17.Смолевички 1 394 46 735 гр. Смолевичи 16 864 38 Зелени Бор
18.Солигорски 2 499 133 881 гр. Солигорск 106 289 133 Красная Слобода, Старобин
19.Стародорожки 1 370 18 892 гр. Стари Дороги 10 346 148
20.Столбцовски 1 885 39 086 гр. Столбци 17 077 78
21.Узденски 1 181 23 512 гр. Узда 10 179 74
22.Червенски 1 630 31 766 гр. Червен 9 562 62 Смиловичи

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]