Минска област

Минска област Мі́нская во́бласць
Страна	Беларус
Адм. център	Минск
Площ	39 854 km²
Население	1 428 530 души (2019) 35,8 души/km²
Райони	22 + 1
Губернатор	Анатолий Исаченко
Официален сайт	minsk-region.gov.by
Минска област в Общомедия

Минска област (на беларуски: Мі́нская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 39 854 km² (без територията на град Минск, 3-то място по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 428 530 души (без населението на град Минск, най-голяма по население в Беларус, 15,08% от нейното население). Административен център град Минск, който не влиза в състава на областта.

Историческа справка

До установяването на съветската власт през 1917 г. на територията на днешната Минска област е имало 5 града, като всичките са официално признати за градове през 1795 г.: Борисов (основан през 1032 г., първи исторически сведения от 1125 г.), Вилейка, Слуцк (първи летописни сведения от 1116 г.), Несвиж (вторично признат за град през 1940 г.) и Игумен (през 1924 г. преименуван на Червен). По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. за градове са признати още 14 селища, а най-новите 5 града Крупки, Логойск, Мядел, Узда и Фанипол са утвърдени за такива след като през 1990 г. Беларус става независима държава.

Минска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 20 септември 1944 г. от югоизточните райони на областта е образувана Бобруйска област. На 8 януари 1954 г. в състава на областта влизат части от закритите Барановичка и Бобруйска области, а на 20 януари 1960 г. – части от закритата Молодечненска област.

Географска характеристика

Минска област е разположена в централната част на Беларус и е единствената област в страната, която граничи с всичките останали 5 области. На север граничи с Витебска област, на изток – с Могильовска област, на юг – с Гомелска област, на югозапад – с Брестка област и на запад – с Гродненска област. В тези си граници заема площ от 39 854 km² (3-та по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 285 km, ширина от запад на изток 210 km.

Релефът на областта представлява слабо издигната хълмиста равнина. Северозападната ѝ част е най-висока и тук се издига силно разчлененото Минско възвишение с максимална височина връх Дзержинская 345 m (53°50′55″ с. ш. 27°03′57″ и. д.53.848611° с. ш. 27.065833° и. д.53.848611, 27.065833), най-високата точка на Беларус. В източната част на областта се простира Централноберезинската равнина, а южната ѝ част е заета от Полеската низина.

Климатът е умерено континентален със сравнително кратка зима и влажно и топло лято. Средна януарска температура от -5,8 °C на югозапад до -7,2 °C на североизток, а средната юлска съответно 17,3 °C и 18,3 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm до 700 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 185 – 195 денонощия.

Територията на Минска област попада в 3 водосборни басейна. Около 70% (централните, източните и южните райони) принадлежат към водосборния басейн на река Днепър. Тук текат реките: в източната част – Березина (десен приток на Днепър) с притоците си Свислоч, Гайна, Бобър, Уша и др.; в централната и южната част – левите притоци на река Припят (десен приток на Днепър) – Лан, Случ и Птич. Западните райони са заети от водосборния басейн на река Неман (горното течение) и нейните притоци Уса, Лоша, Сула, Березина и Вилия (горното течение, с притоците си Илия, Сервеч, Уша, Нароч). Крайните североизточни и крайните северозападни ъгли на Минска област попадат във водосборния басейн на река Западна Двина. В областта има множество езера, най-големи от които са: Нароч, Мядел, Мястро, Свир, Вишневское, Селява, Палик и др.

В областта преобладават ливадно-подзолистите (56,4% от почвения състав), торфено-блатните и алувиалните (21,8%) почви. Горите са силно намалели в резултат на масовата сеч през столетията и днес заемат 36,8% от територията на областта, като преобладават бор (62%) и смърч (14%). От широколистните видове най-разпространени са брезата и елшата. Основните горски масиви са разположени в източната част на областта, където залесеността в отделни райони достига 50 – 52%. Блатата са предимно от низинен тип и заемат 14% от нейната територия. Животинският свят е представен предимно от следните видове: вълк, лисица, лос, сърна, язовец, норка, заек, белка, дива свиня, хермелин, енотовидно куче, а по-рядко се срещат мечка, хамстер, лалугер и др. От птиците най-разпространени са тетерев, сива гъска, дива патица и др., а реките и водните басейни са богати на различни видове риби.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Минска област (без столицата Минск) е наброявало 1 428 530 души (15,08% от населението на Беларус). Гъстота 35,84 души/km². Градско население 56,49%. Етнически състав: беларуси 88,48%, руснаци 7,14%, поляци 1,26%, украинци 1,25%, арменци 0,12%, татари 0,09%, цигани 0,07% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Минска област се дели на 1 областен градски окръг, 22 административни района, 24 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 23 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Минска област

Административно-териториално деление на Минска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Минск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Жодино	23	64 705	гр. Жодино	64 705	57
Административен район
1. Березински	1940	21 707	гр. Березино	11 629	101
2. Борисовски	2988	180 049	гр. Борисов	142 681	71
3. Вилейски	1454	46 810	гр. Вилейка	26 638	103
4. Воложински	1917	33 028	гр. Воложин	10 405	75	Ивенец
5. Дзержински	1190	67 360	гр. Дзержинск	28 253	38	гр. Фанипол, Негорелое
6. Клецки	974	26 979	гр. Клецк	11 567	140
7. Копилски	1608	27 506	гр. Копил	9407	125
8. Крупски	2139	22 270	гр. Крупки	8728	118	Бобър, Холопеничи
9. Логойски	2365	35 689	гр. Логойск	13 249	40	Плешченици
10. Любански	1914	30 726	гр. Любан	10 882	152	Уречие
11. Мински	1903	222 145	гр. Минск		-	гр. Заславъл, Мачулищи
12. Молодечненски	1392	136 237	гр. Молодечно	94 558	83	Радошковичи
13. Мяделски	1964	25 458	гр. Мядел	6838	163	Кривичи, Нароч, Свир
14. Несвижки	863	38 795	гр. Несвиж	15 881	112	Городея
15. Пуховички	2441	64 889	гр. Марина Горка	21 184	63	Правдински, Руденск, Свислоч
16. Слуцки	1821	90 305	гр. Слуцк	61 465	105
17. Смолевички	1394	46 735	гр. Смолевичи	16 864	38	Зелени Бор
18. Солигорски	2499	133 881	гр. Солигорск	106 289	133	Красная Слобода, Старобин
19. Стародорожки	1370	18 892	гр. Стари Дороги	10 346	148
20. Столбцовски	1885	39 086	гр. Столбци	17 077	78
21. Узденски	1181	23 512	гр. Узда	10 179	74
22. Червенски	1630	31 766	гр. Червен	9562	62	Смиловичи

Вижте също

• Административно деление на Беларус

Външни препратки

• Официален сайт Архив на оригинала от 2012-11-16 в Wayback Machine. ((ru))