Брестка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брестка област
Брэ́сцкая во́бласць
Знаме
      
Герб
BelarusBrestRegion.png
Страна Флаг на Беларус Беларус
Адм. център Брест
Площ 32 787 km²
Население (2019) 1 380 391 души
42,1 души/km²
Райони 16 + 3
Губернатор Анатолий Лис
Брестка област в Общомедия

Брестката област (на беларуски: Брэ́сцкая во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 32 787 km² (4-то място по големина в Беларус, 15,79% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 380 391 души[1] (3-то място по население в Беларус, 14,57% от нейното население). Административен център град Брест. Разстояние от Минск до Брест 349 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите градове в областта са: Брест (от 1390 г., първите сведения за селището са от 1019 г.); Пинск (първи сведения от 1097 г.), Столин (град от 17-ти век) и Пружани (град от 1796 г.), а най-младият (Микашевичи) е признат за град през 2005 г., след като Беларус става независима държава. Останалите 16 града в областта възникват по-късно, но официално са признати за такива през 1940 г. и след това до 1983 г., а град Барановичи е утвърден през 1919 г. Брестка област е образувана на 4 декември 1939 г. след анексирането на източните полски територии от СССР. На 8 януари 1954 г. е заличена Пинска област и територията ѝ е присъединена към Брестка област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Брестка област се намира в югозападна част на Беларус. На юг граничи с Волинска и Ровненска област на Украйна, на запад – с Подляско и Люблинско войводство на Полша, на север – с Гродненска област, на североизток – с Минска област и на изток – с Гомелска област. В тези си граници заема площ от 32 787 km² (4-то място по големина в Беларус, 15,79% от нейната площ).Дължина от запад на изток 300 km, ширина от север на юг 150 km.[2]

Брестка област е разположена в западната част на Източноевропейската равнина, в подзоната ва смесените и широколистните гори. Южните и югоизточните ѝ райони се заемат от западната част на обширната историко-географска област Полесие, която представлява плоска заблатена низина с отделни ниски моренни валове, от които се откроява възвишението Загороде с височина до 173 m, разположено на запад от град Пинск. На северозапад Полеската низина плавно преминава в слабохълмистата Прибугска, а на североизток – в Барановичката равнина. В крайната североизточна част на областта, по границата с Гродненска област навлизат най-южните разклонения на Новогрудското възвишение с максимална височина 267 m (53°23′14″ с. ш. 25°54′48″ и. д. / 53.387222° с. ш. 25.913333° и. д.), издигаща се на границата с Гродненска област, на 10 km северозападно от сгт Городище в Барановички район. Основните полезни изкопаеми в областта са торф, блатни железни руди, креда, разнообразни глини, стъклени пясъци и др. Най-обширните торфени масиви са разположени в югоизточната част на областта в Дрогичински, Ивановски, Пински и Лунинецки райони.[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и умерено топло лято. Средна януарска температура от -4,5°С на югозапад до -5,5°С на североизток, а средната юлска 18,5°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 до 650 mm, като се увеличава от югозапад на североизток. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 195 – 200 денонощия.[2]

Територията на Брестка област попада в три водосборни басейна. В югоизточната част протича участък от горното течение на река Припят (десен приток на Днепър), която заедно със своите притоци Пина, Яселда, Стир, Бобрик, Цна, Горин, Случ и Ствига има значително стопанско и транспортно значение. Чрез Днепровско-Бугския канал и река Мухавец се свързват с река Западен Буг. По границата с Полша протича участък от средното течение на река Западен Буг (десен приток на Висла) и десните ѝ притоци Мухавец и Лесной. Северните части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Неман с левите си притоци Уша, Шчара и др. Реките се явяват важен водоприемник за многочислените мелиоративни канали, осушаващи заблатените райони. В Полесието има стотици езера, най-големите от които са: Вигоновско, Черно, Споровско, Бобровицко, Погостко и др.[2]

В южните и източните полески райони преобладават слабоподзолистите песъчливи, торфени и торфено-блатни почви. На запад от град Пинск има значителни масиви от ливадно-подзолисти, а на югоизток (Столински район) плодородни ливадно-карбонатни почви. На запад и север са разпространени песъчливи ливадно-подзолисти и песъчливи почви развити върху моренни наслаги. Горите заемат 35% от територията на областта. Основните горски масиви се намират на североизток и изток, където залесеността достига 40 – 50%, като най-голям процент имат борът 54%, брезата 18%, елшата 18%, дъбът 5% и преобладават смесените иглолистно-широколистни гори. Широко разпространение имат блатата и заблатените територии (20,2% от площта на областта), като са развити основно низинните блата (93,2%). Животинският свят е представен предимно от животни обитаващи смесените гори: заек, белка, лисица, енотовидно куче, видра и др., а от птиците – глухар, тетерев. В северозападният ъгъл на областта е разположен резерватът „Беловежка гора“, където обитават зубри, благородни елени, сърни, диви свине и други ценни животни.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Брестка област област е наброявало 1 380 391 души (14,57% от населението на Беларус). Гъстота 42,1 души/km². Градско население 70,5%. Етнически състав: беларуси 88,02%, руснаци 6,4%, украинци 2,86%, поляци 1,25% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Брестка област се дели на 3 областни градски окръга, 16 административни района, 21 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение и 18 града с районно подчинение, 8 селища от градски тип и 2 градски района в град Брест.[1]

Административно-териториално деление на Брестка област
Административно-териториално деление на Брестка област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Брест
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Барановичи 85 179 079 гр. Барановичи 179 079 206
2.Брест 146 350 616 гр. Брест 350 616 -
3.Пинск 47 137 961 гр. Пинск 137 961 175
Административен район
1.Барановички 2 172 30 344 гр. Барановичи 206 Городище
2.Берьозовски 1 413 62 311 гр. Берьоза 29 437 110 гр. Белоозерск
3.Брестки 1 544 42 588 гр. Брест - Домачово
4.Ганцевички 1 710 26 954 гр. Ганцевичи 13 949 250
5.Дрогичински 1 855 35 809 гр. Дрогичин 14 931 110 Антопол
6.Жабинковски 684 24 151 гр. Жабинка 14 577 30
7.Ивановски 1 551 37 842 гр. Иваново 16 435 132
8.Ивацевички 2 998 53 709 гр. Ивацевичи 23 461 136 гр. Косава, Телехани
9.Каменецки 1 687 34 388 гр. Каменец 8 347 39 гр. Високое
10.Кобрински 2 040 84 625 гр. Кобрин 53 411 52
11.Лунинецки 2 709 66 194 гр. Лунинец 24 971 240 гр. Микашевичи
12.Ляховички 1 362 25 767 гр. Ляховичи 10 755 225
13.Малоритски 1 374 24 152 гр. Малорита 11 863 52
14.Пински 3 253 45 943 гр. Пинск 175 Логишин
15.Пружански 2 826 46 341 гр. Пружани 18 819 89 Ружани, Шерешево
16.Столински 3 342 72 697 гр. Столин 13 791 245 гр. Давид Городок, Речица

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]