Малка планета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Малка планета е термин отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите. За някои от малките планети е характерна кометна кома и такива обекти се наричат комети (не всички комети обаче биват класифицирани като малки планети). Най-големите от малките планети се наричат още планетоиди.

Малките планети се разделят на групи и семейства според техните орбитални характеристики. Прието е дадено астероидно семейство или група да носи името на първият открит член на групата (често най-големия). Семействата се използват за означаване и на сходство в произхода на представителите, които често са се образували вследствие на разрушаване на по-голямо тяло в миналото. Астероидните семейства са разпознати за първи път от Киотсугу Хираяма през 1918 г. и често биват наричани групи на Хираяма в негова чест.

Групи и фамилии в астероидния пояс[редактиране | edit source]

Най-изявените астероидни семейства са

Други семейства разграничени чрез използване допълнителен анализ са:

Групи на орбити по-близки до Слънцето от земната[редактиране | edit source]

На близки орбити около Слънцето са известни само няколко астероида. Няколко от долупосочените групи са хипотетични, като до момента липсват известни представители и имената на групите са предварителни.

  • Вулканоидите са хипотетична група астероиди с афелий по-малък от 0,4 АЕ. Орбитата им лежи изцяло във вътрешността на орбитата на Меркурий. Досега не са известни представители на групата, въпреки извършените търсения.
  • Апохелите (от „Апохеле“ значещо „орбита“ на хавайски) са астероиди с афелий по-малък от 1 АЕ. Други имена за тази група са Вътрешноземни обекти и Анони. Досега са открити два апохели: 2003 CP20 и 2004 JG6.
  • Арджуните са астероиди със земеподобна орбита — приблизително на 1 АЕ от Слънцето, с ниска инклинация и ексцентрицитет. Поради разтегливостта на тази категория някои от астероидите принадлежащи към други групи като Апохели, Амори, Аполони или Атени могат също да бъдат причислени към Арджуните. Астероидът 1991 VG е член на групата.
  • Земните троянски астероиди са астероиди разположени в точките на Лагранж за Слънцето и Земята (L4 и L5). При наземни наблюдения те биха се наблюдавали винаги на около 60 градуса на изток и на запад от Слънцето. Все още не са известни такива астероиди.

Групи на орбита около Слънцето по-близка от тази на Марс[редактиране | edit source]

Групи на орбита около Слънцето по-близка от тази на Юпитер[редактиране | edit source]

Голям брой астероиди се намират на орбита между тези на Марс и Юпитер на приблизително 2 до 4 АЕ от Слънцето. Този район от Слънчевата система е известен под названието Основен пояс. Счита се че гравитационното въздействие на Юпитер е попречило на формирането на планета в този участък. Пример за това въздействие е делението на Киркуд установено от Даниел Киркуд през 1874 г.

Астероидите в основния пояс биват разделяни на следните групи:

  • Семейство Унгария имащи среден орбитален радиус между 1,78 АЕ и 2 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,18 и инклинация между 16° и 34°. Именувани са на 434 Унгария. Намират се близо до орбитата на Марс и вероятно биват стабилизирани от 2:9 орбитален резонанс с Юпитер.
  • Семейство Фоцея имащи среден орбитален радиус между 2,25 АЕ и 2,5 АЕ, ексцентрицитет по-голям от 0,1 и инклинация между 18° и 32°. Именувани са на 25 Фоцея и се намират в 1:4 резонанс с Юпитер.
  • Астероиди от основния пояс клас I имащи среден орбитален радиус между 2,3 АЕ и 2,5 АЕ и инклинация от по-малко от 18°. Тази група включва всички астероиди от основния пояс без тези принадлежаши на семейства Ниса и Флора.
  • Семейство Алинда имащи среден орбитален радиус от 2,5 АЕ и ексцентрицитет приблизително между 0,4 и 0,65. Именувани са на 887 Алинда и се намират в 1:3 резонанс с Юпитер.
  • Семейство Палада имащи среден орбитален радиус от 2,5 АЕ до 2,82 АЕ и инклинация от 33° до 38°. Именувани са на 2 Палада.
  • Астероиди от основния пояс клас II имащи среден орбитален раидиус между 2,5 АЕ и 2,706 АЕ и инклинация по-малка от 33°.
  • Астероиди от основния пояс клас IIb имащи среден орбитален радиус между 2,706 АЕ и 2,82 АЕ и инклинация по-малка от 33°.
  • Астероиди от основния пояс клас IIIa имащи среден орбитален радиус между 2,82 АЕ и 3,03 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,35 и инклинация по-малка от 30°.
  • Семейство Гриква имащи орбитален радиус между 3,1 АЕ и 3,27 АЕ и ексцентрицитет по-голям от 0,35. Намират се в стабилна либрация в отношение 2:1 с Юпитер на орбити с висока инклинация. Най-известните от общо 5-10 такива астероида в семейството са 1362 Гриква и 8373 Щефенгулд.
  • Астероиди от основния пояс клас IIIb имащи среден орбитален радиус между 3,03 АЕ и 3,27 АЕ, ексцентрицитет по-малък от 0,35 и инклинация по-малка от 30°.
  • Семейство Цибела имащи среден орбитален радиус между 3,27 АЕ и 3,7 АЕ, ексцентрицитет по-малкък от 0,3 и инклинация по-малка от 25°. Намират се в 4:7 орбитален резонанс с Юпитер. Именувани са на 65 Цибела.
  • Семейство Хилда имащи среден орбитален радиус между 3,7 АЕ и 4,2 АЕ, ексцентрицитет по-голям от 0,07 и инклинация по-малка от 20°. Намират се в 2:3 резонанс с Юпитер. Носят името на 153 Хилда.
  • Семейство Туле се състои от единствен обект — 279 Туле — намиращ се в 3:4 резонанс с Юпитер.
  • Троянски астероиди имащо среден орбитален радиус между 5,05 АЕ и 5,4 АЕ, лежащи в районите на точките на Лагранж на 60° пред и зад Юпитер по неговата орбита. Водещата точка L4 бива наричана гръцката точка и около нея се намират астероиди носещи имената на гръцки войни, докато задната L5 бива наричана троянската точка и носи имена на троянски войни (има се предвид древната война между гръцките войски и Троя). Астероидите 617 Патрокъл (в троянската точка) и 624 Хектор (в гръцката точка) са изключения.

На разстояние от Слънцето между 4,05 АЕ и 5,0 АЕ липсват обекти със стабилна орбита с изключение на 279 Туле.

Групи на орбита по-далечна от Слънцето от тази на Юпитер[редактиране | edit source]

За повечето от малките планети на орбита по-далечна от тази на Юпитер се счита че са съставени от ледове и други летливи вещества. Подобни са на кометите, но за разлика от тях остават далече от Слънцето и при тях не се наблюдава опашка.

  • Дамоклоидите или още известни като "Група на облака на Оорт" са именувани на 5335 Дамокъл. За тях се предполага че са обекти от облака на Оорт са преминали на по-близки до Слънцето орбити. За тях са характерни високи орбитални ексцентрицитети и инклинации, както понякога и ретроградно въртене, като техните афелии често са по-отдалечени от Слънцето спрямо Уран. Групата не е съвсем ясно разграничена от тази на кометите.
  • Кентаврите имат среден орбитален радиус между 5,4 АЕ и 30 АЕ. За тях се счита че са транс-нептунови обекти които чрез гравитационни въздействия са се установили на близка Слънчева орбита. Пъврият открит кентавър е 2060 Широн.
  • Нептуновите троянски астероиди са група от която е познат само един член — 2001 QR322.
  • Транс-нептуновите обекти (ТНО) имат среден орбитален радиус над 30 АЕ като включват обектите от пояса на Кайпер и облака на Оорт.
    • Поясът на Кайпер се простира от 30 АЕ до 50 АЕ и се състои от следните подкатегории:
      • Плутино — обекти в 2:3 орбитален резонанс с Нептун (аналогични на Плутон) и имащи средно орбитално разстояние между 39 АЕ и 40,5 АЕ.
      • Кюбиуано — носят името на (15760) 1992 QB1 (по английското произношение) и имат среден орбитален радиус между 40,5 АЕ и 47 АЕ.
      • Съществуват и други групи от обекти с различни стойности на орбитални резонанси с Нептун. Обекти в 2:1 резонанс с Нептун се наричат „двоино“ (ударението е на буквата „и“) и са с орбитален радиус приблизително 48 АЕ и ексцентрицитет от 0,37. Съществуват и групи обекти с резонанси от 2:5, 4:5, 4:7, 3:5 и 3:4.
      • Обектите от разпръснатия диск имат орбитални разстояния от порядъка на няколко стотици АЕ. Счита се че са били „разпръснати“ от нептуновата гравитация.
    • Облак на Оорт — хипотетичен облак от комети със среден орбитален радиус между 50000 АЕ и 100000 АЕ. Досега не са наблюдавани такива обекти, въпреки че някои астрономи считат 90377 Седна за обект от пояса на Оорт.

Квази-спътници и обекти с подковообразна орбита[редактиране | edit source]

Някои астероиди имат необичайни подковообразни орбити. Те са ко-орбитални спътници на Земята или някоя друга планета. Примери за такива тела са 3753 Круитне and 2002 AA29. Първата известна двойка ко-орбитални тела се спътниците на Сатурн Епиметей и Янус

Понякога обекти с подковообразни орбити временно се превръщат в квази-спътници за период от няколко десетилетия до няколко стотин години, преди да се върнат на първоначалната си орбита. Известни са квази-спътници на Земята и Венера. Такъв клас обекти се наричат Атени.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]