Пояс на Кайпер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Поясът на Кайпер е част от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 АЕ до 50 АЕ от Слънцето с инклинация, близка до еклиптиката.

Произход[редактиране | edit source]

Първите астрономи, предположили съществуването на пояса, са Фредерик Леонард през 1930 г. и Кенет Еджуьрт през 1943 г. През 1951 г. Герард Кайпер изказва предположение, че поясът е съдържал обекти в миналото, но не и в наши дни. По-точни догадки относно обектите в пояса са направени от Ал Камерън през 1962 г., Фред Уипъл през 1964 г. и Хулио Фернандес през 1980 г. Поясът и обектите в него носят името на Кайпер след откриването на обекта (15760) 1992 QB1.

Съвременни компютърни симулации показват, че поясът на Кайпер се е формирал под въздействието на Юпитер, чиято силна гравитация е "изхвърлила" малките планетоиди във вътрешността на Слънчевата система на далечна орбита. Някои от планетоидите са се зародили направо в пояса на Кайпер. Същите симулации и други теории показват, че в пояса на Кайпер трябва да се намират обекти със значима маса — от порядъка на тази на Марс или на Земята.

Наименование[редактиране | edit source]

Били са предложени алтернативни имена в чест на Леонард, Еджуърт и Фернандес. Терминът транснептунов обект се препоръчва за обекти в пояса от няколко научни групи, защото е по-неутрален от всички други. Двата термина обаче не са еквивалентни, понеже категорията транснептунови обекти обхваща всички тела на орбита по-далечна от тази на Нептун, в това число и Плутон.

Обекти от Пояса на Кайпер[редактиране | edit source]

Открити обекти[редактиране | edit source]

Досега в пояса на Кайпер са открити над 800 обекта (подмножество на транснептуновите обекти), почти всички от които са открити след 1992 г. Двата най-големи обекта с потвърдени размери са Плутон и Харон. След 2000 г. други обекти с размери приближаващи се до тези са открити. По предварителни изчисления обектът 90377 Седна може би е по-голям от Харон. Някои астрономи обаче не считат Седна за обект от пояса на Кайпер тъй като поради голямата си отдалеченост от Слънцето, тя не е под гравитационното въздействие на Нептун, и вероятно е обект от облака на Оорт. Обектът 2000 CR105 открит преди Седна може би също принадлежи в облака на Оорт. 50000 Кваоар открит през 2002 г. е два пъти по-малък от Плутон, но по-голям от най-големия астероид1 Церера. За 28978 Иксион, открит през 2001 г. и за 20000 Варуна се счита че са с размери подобни на Кваоар. Всички други обекти от пояса на Кайпер са по-малки и тяхната класификация е затруднена поради факта че по състав те са много по-различни от обектите в астероидния пояс.

Пояс на Кайпер

Орбитална траектории[редактиране | edit source]

По текущата дефиниция обектите от пояса на Кайпер се намират от 30 до 50 АЕ от Слънцето.

Някои обекти периодично се приближават по-близко до Слънцето отколкото Нептун; такива обекти са в 1:2, 2:3 (плутино), 2:5, 3:5, 4:5 или 4:7 орбитален резонанс спрямо Нептун. Кубевано формират централната част, докато обектите от разредения диск са разположени във външната част.

Поясът на Кайпер се отличава от облака на Оорт по това, че последния е по-отдалечен от Слънцето и не е ограничен спрямо еклиптиката, а се счита че формира сфера с радиус до 100000 АЕ около Слънцето.

Размери и състав[редактиране | edit source]

Повечето обекти в пояса на Кайпер са съставени от лед и органични примеси като толин. Те имат същия състав като кометите и някои астрономи ги считат просто за комети които са достатъчно далече от Слънцето за да не образуват опашка. От друга страна разликата между комета и астероид не е напълно изяснена поради гранични обекти като 2060 Широн.

За повечето обекти е трудно да бъде измерен точния им радиус. За обекти чиито орбитални параметри са известни с голяма точност (като например Плутон и Харон), диаметърът може да бъде намерен чрез наблюдение на окултацията на далечни звезди.

За други сравнително големи обекти, размерите могат да бъдат определени посредством инфрачервени измервания. Тяло с високо албедо отразява голяма част от слънчевата светлина и следователно е студено и не излъчва в инфрачервения диапазон. Обратно, ако тялото има ниско албедо, то ще излъчва значителна енергия в инфрачервения диапазон. Откритите до момента обекти са много студени и имат спектър на идеално черно тяло с дължина на вълната от около 60 микрометра. Вълна с такава дължнина не може да се наблюдава на земната повърхност; астрономите могат да наблюдават само далечния инфрачервен край на спектъра. Поради изключителната слабост на тези вълни те могат да бъдат регистрирани само за най-големите обекти от пояса на Кайпер. За останалите обекти диаметърът може да се изчисли след допускането на определено албедо. Поради това техния изчислен диаметър може да се отклонява значително от истинската стойност.

Най-големи открити обекти[редактиране | edit source]

Най-големите известни обекти от пояса на Кайпер са:

Номер Име Екваториален диаметър
(km)
Средно разстояние до Слънцето (АЕ) Дата на откриване Откривател Начин на откриване
Плутон 2320 39,4 1930 Клайд Томбо окултация
90482 Оркус ~1600 45 2004 Майкъл Е. Браун, Чадуик А. Тружило, Дейвид Л. Рабиновиц предполагаемо албедо
Харон 1270 39,4 1978 Джеймс Кристи окултация
50000 Кваоар 1200±200 43,25 2002 Чадуик А. Тружило и Майкъл Е. Браун топлинно излъчване
20000 Варуна 1060±200 43,23 2000 Робърт С. Макмилан топлинно излъчване
28978 Иксион 1055±165 39,39 2001 Робърт Л. Милис, Марк. Буи, Юджийн Чанг, Джеймс Л. Елиът, Сюзан Д. Керн, Дейвид Е. Трилинг, Марк Вагнер, Лорънс Васерман (екип Deep Ecliptic Survey) топлинно излъчеане
55636 2002 TX300 ~965 43,19 2002 Елинор Ф. Хелин, Стивън Правдо, Кенет Лорънс, Майкъл Д. Хикс, Робърт Тикстън (екип NEAT) предполагаемо албедо
55637 2002 UX25 ~910 42,71 2002 Ан С. Дескур (екип Spacewatch) предполагаемо албедо
55565 2002 AW197 890±120 47,52 2002 Чадуик А. Тружило, Майкъл Е. Браун, Еленор Ф. Хелин, Стивън Правдо, Кенет Лорънс, Майкъл Д. Хикс (екип обсерватория Паломар) топлинно излъчване

Външни препратки (на английски)[редактиране | edit source]