Направо към съдържанието

Албедо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Албедо.

Количество на отразената слънчева светлина от различни повърхности на Земята

Албедото характеризира отражателната способност на повърхността на телата и представлява отношението на количеството отразено слънчево излъчване от естествена или изкуствена повърхност към количеството излъчване, постъпващо към нея.[1]

Албедото зависи от вида и състоянието на отразяващата повърхност (вода, растителност, облаци и др.) и от изменението на слънчевия спектър и ъгълът на падане на слънчевите лъчи. То се променя през деня и в различни периоди на годината. Албедото на планетата Земя е отношението на слънчевата радиация отразената от Земното кълбо, заедно с атмосферата обратно в пространството към слънчевата радиация, постъпваща на горната граница на атмосферата.[1]

Различават се два вида албедо – интегрално и спектрално. Интегралното албедо е за целия поток слънчево излъчване, а спектралното – за отделни участъци от слънчевия спектър.[1]

Стойностите на албедото са от 0 до 1 или се представят в проценти. Например: албедото на короните на дърветата съставлява 10 – 15%, тревата – 20 – 25%, пясъка – 30 – 35%, снежната покривка – 50 – 75% и повече. Като цяло отражателната способност на Земята е близка до 40%.

  1. а б в Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 16.