Албедо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Албедо.

Количество на отразената слънчева светлина от различни повърхности на Земята

Албедото характеризира отражателната способност на повърхността на телата и представлява отношението на количеството отразена слънчева радиация от естествена или изкуствена повърхност към количеството радиация, постъпваща към нея.[1]

Албедото зависи от вида и състоянието на отразяващата повърхност и от изменението на слънчевия спектър и ъгълът на падане на слънчевите лъчи. То се променя през деня и в различни периоди на годината. Албедото на планетата Земя е отношението на отразената от Земното кълбо, заедно с атмосферата, слънчева радиация към радиацията, която постъпва на горната граница на атмосферата.[1]

Различават се два вида албедо – интегрално и спектрално. Интегралното албедо е за целия поток слънчева радиация, а спектралното – за отделни участъци от слънчевия спектър.[1]

Стойностите на албедото са от 0 до 1 или се представят в проценти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 16.