90482 Оркус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за обектът от пояса на Кайпер. За фигурата от римската митология вижте Оркус.

90482 Оркус 🝿
Откриване A
Открит отМайкъл Браун,
Чадуик Трухильо
и Дейвид Рабиновиц
Дата17 февруари 2004 г.
Предварително означение2004 DW B
Категорияплутино
Орбитални параметри C
Епоха 22 октомври 2004 г. (юлиански ден 2453300,5)
Ексцентрицитет (e)0,218
Голяма полуос (a)5 903 997 Gm
(39,466 АЕ)
Перихелий (q)4 616 704 Gm
(30,861 АЕ)
Афелий (Q)7 191 291 Gm
(48,071 АЕ)
Орбитален период (P)90 558,570 дни
(247,94 години)
Средна орбитална скорост4,68 km/s
Инклинация (i)20,559°
Дължина на възходящия възел (Ω)268,556°
Параметър на
перихелия
(ω)
73,231°
Средна аномалия (M)158,056°
Физически характеристики
Размери840 – 1880 km
Маса6,2 – 70×1020 kg
Плътност2,0? g/cm³
Повърхностна гравитация0,2348 – 0,5254 m/s²
Втора космическа скорост0,4441 – 0,9939 km/s
Период на въртененеизв.
Спектрален класнеизв.
Абсолютна величина2,3
Албедо0,09
Средна повърхностна температура~45 K
90482 Оркус в Общомедия

90482 Оркус е обект от пояса на Кайпер. Открит е от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Трухильо от обсерваторията Джемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет през 2004 г.

Размери и яркост[редактиране | редактиране на кода]

Орбитите на Orc (синьо), Плутон (червено) и Нептун (сиво). Местата на Orc и Плутон са показани през април 2006 г. Показва също и датите, когато обектите преминават перихелий (q) и афелий (Q).

Видимата величина на обекта е 18,5, равна на тази на 50000 Кваоар, докато орбитата на обекта показва, че той е плутино. Затова Оркус вероятно е по-голям и по-отдалечен от Слънцето в сравнение с Кваоар. При предполагаемо албедо 0,09 неговият диаметър би бил 1600 км – най-големия обект в пояса на Кайпер след Плутон (Седна, за която се смята, че е по-голяма, принадлежи към Облака на Оорт).

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Оркус, подобно на Плутон, носи името на митична фигура – бога на мъртвите от римската митология. Името е предложено от откривателите и е одобрено от Международния астрономически съюз на 22 ноември 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]