Еклиптика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Равнината на земната орбита се нарича още равнина на еклиптиката. Самата еклиптика е сечението на тази равнина с небесната сфера. По-интуитивно определение е това, че еклиптиката е видимият път на Слънцето по небесната сфера за 1 година. Орбитите на планетите от Слънчевата система не са много наклонени спрямо земната орбита, затова планетите се наблюдават от земния наблюдател близо до еклиптиката. Съзвездията, които се пресичат от еклиптиката, е прието да се наричат зодиакални.

Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден. Това движение става от запад на изток, противоположно на денонощното движение на Слънцето от изток на запад.

Еклиптиката и небесният екватор се пресичат в две точки - пролетното и есенното равноденствие. В моментите на равноденствие, денят е равен на нощта. Перпендикулярната на еклиптиката права, минаваща през центъра на Земята, пробожда небесната сфера в две точки - северен еклиптичен полюс и южен еклиптичен полюс, наименувани на най-близкия от небесните полюси. Един еклиптичен полюс отстои на 23,5° от по-близкия едноименен полюс. Точките от еклиптиката, които са най-отдалечени от небесния екватор се наричат слънцестояния.