Точки на Лагранж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Точки на Лагранж е термин в астрономията и математиката, отнасящ се за система от три тела, при който всички параметри на движението по кръгова орбита остават постоянни във времето. Важно условие е масата на първото тяло да е многократно по-голяма от тази на второто тяло, а масата на третото тяло може да бъде пренебрежима.

История[редактиране | редактиране на кода]

С решението на подобни задачи през 18-ти век се е заел великият френски математик, механик и астроном Жозеф Луи Лагранж (1736 – 1813). Роден в Торино, той за кратък период от време става член на Берлинската и Парижката академия на науките, като междувременно основава Торинската академия. На него принадлежат водещи изследвания в областта на вариационните изчисления, аналитичната механика, различни въпроси на математическия анализ, теория на числата, методи за решаване на числените уравнения и т.н. Заедно с Пиер-Симон Лаплас има големи заслуги по завършването на стройната система на класическата небесна механика, започната от Исак Нютон. На Лагранж принадлежи и развитието и усъвършенстването на предложените от Леонард Ойлер вариационни принципи - едни от най-важните в небесната механика.

Теорема[редактиране | редактиране на кода]

Точки на Лагранж

Разглеждайки движението на частици с нулева маса под въздействието на привличане от две материални тела, описващи кръгови орбити около една обща централна маса, Лагранж установил, че съществуват пет непроменящи се точки, независими от движението на системата. В случай на попадане на частица с нулева маса в някоя от тези точки, тя се оказва в равновесно състояние спрямо движещата се система, като периодите на обръщане на нейната орбита съвпадат помежду си и по отношение на останалите тела тя се намира в едно и също положение.

Всички точки в тази система са разположени в плоскостта на орбитата на масивните тела. Три от тези точки са разположени в една линия, преминаваща през всяко от масивните тела М1 и М2. Точките L3 и L2, се намират от двете срещуположни страни на телата М1 и М2, като L3 се намира от външната страна на по-масивното тяло М1, L2 - от външната страна на по-малкото тяло М2, а точка L1 се намира между тях, по-близо до тялото на М2. Разстоянието от центъра на масата на системата до тези точки се изчислява по следната формула:

 r_1 = R \left[ 1 - \left( \frac{\alpha}{3} \right)^{1/3} \right]
 r_2 = R \left[ 1 + \left( \frac{\alpha}{3} \right)^{1/3} \right]
 r_3 = -R \left[ 1 - \frac{5}{12} \alpha  \right]

където

 \alpha = \frac{M_2}{M_1+M_2} ,
R — разстояние между телата,
M1 — маса на по-масивното тяло,
M2 — маса на второто тяло.


Ако M2 е много по-малко от M1, точките L1 и L2 ще се намират на примерно равно разстояние от тялото M2:

r \approx R \sqrt[3]{\frac{M_2}{3 M_1}}

Другите две точки L4 и L5 са разположени на върха на равностранни триъгълници с основа, съвпадаща с разстоянието между двете масивни тела. Ако се приеме, че масата на едно от телата е многократно по-голяма от тази на второто, точките L4 и L5 са разположени по орбитата на по-малкото тяло М2, изместени на 60° напред и назад, образувайки равностранни триъгълници.

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Гравитационните сили на L4

През 1772 г., използвайки своите математически изчисления, Лагранж предсказал местоположението на откритите едва през 1906 г. Троянски астероиди, които наистина попадат в точките L4 и L5 от системата Слънце - Юпитер. Към началото на 2015 година в двете групи са открити общо 6178 троянски астероиди на Юпитер[1]. Някои от тях са наречени с имената на героите от Троянския епос: Ахил, Хектор, Нестор, Агамнемон, Одисей, Аякс, Антилох, Диомед, Менелай и др. се движат на 60° отпред, а Патрокъл, Приам, Еней, Скамандър и др. са на 60° отзад на така представената система.

В по-широк смисъл под Троянски астероиди разбираме астероиди, които се намират в точките на Лагранж L4 и L5 на която и да е планета, дори и на спътник на голяма планета..

Виж още[редактиране | редактиране на кода]


Точки на Лангранж в киното и фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

  • Точката на Лагранж - Любен Дилов - " Хумористични фантастични новели " изд. Български писател 1983 г.