Любен Дилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя фантаст Любен Дилов. За сценариста и политик вижте Любен Дилов (син).

Любен Дилов Иванов
Ldilov.jpg
Роден 25 декември 1927 г.(1927-12-25)
Починал 10 юни 2008 г. (на 80 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман
Награди „Еврокон“ (1976)
Деца Любен Дилов син

Любен Дилов Иванов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 декември 1927 г. в Червен бряг. Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Стил и особености[редактиране | редактиране на кода]

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия – егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 г. – награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
  • 1969 г. – втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
  • 1973 г. – награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
  • 1976 г. – специална награда за литература от „Еврокон“ за романа Пътят на Икар
  • 1991 г. – почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
  • 2000 г. – почетен гражданин на Червен бряг
  • 2002 г. – носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Атомният човек“. София: Народна младеж, 1958, 298 с. (2 изд. 1979)
  • „Кладенецът на Таласъмите“ (1963, в съавторство с Димитър Пеев и Антон Дончев)
  • „Многото имена на страха“. София: Медицина и физкултура, 1967, 280 с. (2 изд. 1988)
  • „Тежестта на скафандъра“. София: Медицина и физкултура, 1969, 205 с. (2 изд., Медицина и физкултура, 1977; 3 изд., Георги Бакалов, 1983)
  • „Пътят на Икар“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1974, 430 с. (2 изд., Христо Г. Данов, 1979; 3 изд., 1984)
  • „Парадоксът на огледалото“. София: Български писател, 1976, 334 с. (2 изд., Български писател, 1980)
  • „Звездните приключения на Нуми и Ники“ (1980, 1995)
  • „До райската планета и назад. Другите приключения на Нуми и Ники“ (1983)
  • „Жестокият експеримент“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 204 с.
  • „Незавършеният роман на една студентка“. София: Български писател, 1986, 198 с.
  • „Демонът на Максуел“. София: Бард, 2001, 135 с.

Повести, разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • „Да нахраниш орела“ (1977)
  • „Даровете на Бога“
  • „Двойната звезда“ (1979)
  • „Дори да си отидат“
  • „За Джони, който искаше да излезе“
  • „Зеленото ухо“
  • „Моят странен приятел астрономът“ (1971)
  • „На пеещата планета“
  • „Напред, човечество“
  • „Педагогическата машина“
  • „Не пушете! Затегнете коланите!“ (1982)
  • „Още по въпроса за делфините“
  • „Хубавата Елена“
  • „Цялата истина около шимпанзето Топси“
  • „Шегата на капитана“
  • „Гълъби над Берлин“ (1953)
  • „Точката на Лагранж“ (1983)
  • „Осъзнаването на роботите“
  • „Новогодишна трагедия“
  • „Наше доказателство за летящите чинии“
  • „Поредният номер“
  • „Последното интервю на Адам Сусбе“
  • „Странните качества на Борис Левиташки“
Heckert GNU white.png Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Любен Дилов от сайта БГ-Фантастика към 12 септември 2007 г. Оригиналният текст с автор(и) ВТодоров, Григор Гачев, Littlebitcr4zy, Tcop, Intery, Nasam-natam, Голем, Angel, Розов, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него