Огнян Сапарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Огнян Сапарев
български филолог
Роден
4 август 1942 г. (76 г.)
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работил в Пловдивски университет

Огнян Стефанов Сапарев е български филолог и литературен критик, професор и доктор на философските науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 4 август 1942 г. Завършва Славянска филология и Философия в Софийския държавен университет през 1967 г. Работи като редактор в „Разпространение на филми“, БНТ и сп. „Пламък“ (1971 – 1973). От 1971 до 1982 г. е осведомител на Шесто управление на Държавна сигурност.[2] Известно време (1983 – 1988) е лектор в университета в Будапеща. През 1988 г. е старши научен сътрудник в БАН. От 1973 г. е доцент, от 1997 г. – професор по теория на литературата в Пловдивския университет, а през периода 1993 – 2003 г. е ректор на ПУ. Директор на БНТ (1991). От 2001 до 2004 г. е депутат от Коалиция за България в ХХХІХ НС. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Владее полски, руски и немски език.

Приноси към фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

Огнян Сапарев е един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. Автор е на редица статии по проблеми на литературата, киното, естетиката, научнофантастичната литература. Съставител на сборника „Неуговорени срещи“ от братя Стругацки (1983).

Книгата му „Фантастиката като литература“ (1990) разглежда темите: фантастиката като игра; отношението автор-текст-читател; ролята на фантастиката като моделираща литература; основни теми в научната фантастика; автори класици – Станислав Лем, Едгар Алан По, братя Стругацки; забравеното начало на българската фантастика.

Хобита[редактиране | редактиране на кода]

Притежава кола „Сузуки 1300“, купена през 1995 г. за 5000 германски марки.[3] Има и стар катер, базиран в двора на вилата му – замък край язовир „Кърджали“,[4] до която се стига с лодка от хижа Боровица или пеша по десния бряг на река Боровица (от с.Ненково за три часа), както и гребно-ветроходна лодка край Тутракан. Хоби: платноходство, гребане – кану-каяк.

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – „Литературни проблеми“ (монография)
  • 1979 г. – „Изкуство и масова култура“ (монография)
  • 1988 г. – „Литература и интерпретация“ (монография)
  • 1990 г. – „Фантастиката като литература“
  • 1993 г. – „Хроника на илюзиите“ (монография)
  • 1994 г. – „Литературната комуникация“ (монография)

Статии, студии, предговори[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статията се основава на Огнян Сапарев, публикувана под GNU FDL лиценз
  2. Решение №54 от 26.11.2008 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
  3. „Огнян Сапарев: Най-черната ми година бе като директор на БНТ“, интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 15 септември 2010 г.
  4. „Проф. Огнян Сапарев: Слави Трифонов е клозетен, гнусно е да се гледа!“, интервю на Мария Друмева, в. „Куриер.бг“, 24 септември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта