Огнян Сапарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Огнян Сапарев
български филолог
Роден

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работил в Пловдивски университет

Огнян Стефанов Сапарев е български филолог и литературен критик, професор и доктор на философските науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 4 август 1942 г. Завършва Славянска филология и Философия в Софийския държавен университет през 1967 г. Работи като редактор в „Разпространение на филми“, БНТ и сп. „Пламък“ (1971 – 1973). От 1971 до 1982 г. е осведомител на Шесто управление на Държавна сигурност.[2] Известно време (1983 – 1988) е лектор в университета в Будапеща. През 1988 г. е старши научен сътрудник в БАН. От 1973 г. е доцент, от 1997 г. – професор по теория на литературата в Пловдивския университет, а през периода 1993 – 2003 г. е ректор на ПУ. Директор на БНТ (1991). От 2001 до 2004 г. е депутат от Коалиция за България в ХХХІХ НС. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Владее полски, руски и немски език.

Приноси към фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

Огнян Сапарев е един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. Автор е на редица статии по проблеми на литературата, киното, естетиката, научнофантастичната литература. Съставител на сборника „Неуговорени срещи“ от братя Стругацки (1983).

Книгата му „Фантастиката като литература“ (1990) разглежда темите: фантастиката като игра; отношението автор-текст-читател; ролята на фантастиката като моделираща литература; основни теми в научната фантастика; автори класици – Станислав Лем, Едгар Алан По, братя Стругацки; забравеното начало на българската фантастика.

Хобита[редактиране | редактиране на кода]

Притежава кола „Сузуки 1300“, купена през 1995 г. за 5000 германски марки.[3] Има и стар катер, базиран в двора на вилата му – замък край язовир „Кърджали“,[4] до която се стига с лодка от хижа Боровица или пеша по десния бряг на река Боровица (от с. Ненково за три часа), както и гребно-ветроходна лодка край Тутракан. Хоби: платноходство, гребане – кану-каяк.

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – „Литературни проблеми“ (монография)
  • 1979 г. – „Изкуство и масова култура“ (монография)
  • 1988 г. – „Литература и интерпретация“ (монография)
  • 1990 г. – „Фантастиката като литература“
  • 1993 г. – „Хроника на илюзиите“ (монография)
  • 1994 г. – „Литературната комуникация“ (монография)

Статии, студии, предговори[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1974 г. – Станислав Лем, „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, библиотека „Приключения и научна фантастика“, 225 с.
  • 1980 г. – 7 разказа от сборника „Нулево решение“ от Конрад Фиалковски, Варна: „Георги Бакалов“, „Библиотека Галактика“, №19
  • 1981 г. – Станислав Лем, „Едем“, Пловдив: „Христо Г. Данов“, 205 с.
  • 1981 г. – Станислав Лем, „Ананке“. – В: „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, 2 изд.
  • 1981 г. – Станислав Лем, „Разследване“. – В: „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, 2 изд.
  • 1981 г. – Станислав Лем, „Условен рефлекс“. – В: „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“, София: „Народна младеж“, 2 изд.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статията се основава на Огнян Сапарев, публикувана под GNU FDL лиценз
  2. Решение №54 от 26.11.2008 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
  3. „Огнян Сапарев: Най-черната ми година бе като директор на БНТ“, интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 15 септември 2010 г.
  4. „Проф. Огнян Сапарев: Слави Трифонов е клозетен, гнусно е да се гледа!“, интервю на Мария Друмева, в. „Куриер.бг“, 24 септември 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта