Анатолий Лядов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анатолий Константинович Лядов
Anatoly Lyadov.jpg
Анатолий Лядов
Информация
Роден
Починал
28 август 1914 г. (59 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Професии композитор, диригент, музикален педагог
Активни години 1878-1914
Анатолий Константинович Лядов в Общомедия

Анатолий Константинович Лядов е руски композитор, диригент и музикален педагог, майстор на миниатюрите, професор в Петербургската музикална академия. Известен е и като фолклорист, съставил няколко сборника от обработки на руски народни песни.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Анатолий Лядов е роден на 11 май 1855 година в Санкт Петербург в музикално семейство. Между предците му има не по-малко от 10 професионални музиканти и много от тях носят таланта на композитори.[1] Дядо му Николай Лядов е капелмайстор в Петербургското филхармонично общество.[2] Баща му, композиторът Константин Лядов служи като капелмайстор в Руската императорска опера и е диригент на Мариинския театър.[3] Музикално-просветителската му дейност има голямо значение за създаването и развитието на руската класическа музика, а многочислените му романси и танци се ползват с голяма популярност.[2] Майката на Анатолий е пианистка.[3]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Музиката обкръжава малкия Анатолий от най-ранна възраст. Майката умира много млада и момчето и сестра му често са „на работа“ заедно с бащата. Така операта става един от първите източници на музикални впечатления за двете деца. По думите на Николай Римски-Корсаков всички, от първия певец до последния осветител, ги забавляват и се грижат за тях. Когато поотрастват още малко, започват да участват в постановките на операта като статисти – в „Иван Сусанин“ на Михаил Глинка и „Юдит“ на Александър Серов.[2]

Когато Алексей навършва 11 години, постъпва в подготвителния клас на консерваторията с почетна персонална стипендия на името на неговия баща.[2] Тук той се занимава в началото в класа по фортепиано и цигулка, а по-късно преминава в теоретическия отдел, където учители му стават Римски-Корсаков и известния теоретик, датчанина Юрий Йохансен.[1] Отношенията му с Римски-Корсаков не винаги са безоблачни. През 1876 година той даже, с подкрепата на ректора, изключва Лядов от консерваторията за „невероятен мързел и непосещаване на часовете“, въпреки че признава, че е много талантлив.[2][4]

Две години след това[4] момчето е възстановено и отношенията му с Римски-Корсаков значително се подобряват. Той даже започва да помага на него и Милий Балакирев в подготовката на ново издание на партитурата на операта „Руслан и Людмила“ от Глинка.[2] Скоро Лядов проявява интерес към теоретичните дисциплини и започва усилено да изучава контрапункта и фугата. Към това време се отнасят и първите му композиторски опити.[4] По време на пребиваването си в консерваторията, през 1876 година, Лядов създава своите първи произведения, които получават висока оценка в кръга на музикантите.[2] Това са 4 романса от цикъла „Бирюльки“, представляващи сборник от 14 миниатюрни пиеси за фортепиано, от които първата и втората, изпълняваща ролята на финал, са основани на една и съща музикална тема.[1] В писмо до Стасов Мусоргски отбелязва за него „... появи се нов, несъмнен, оригинален млад руски талант...“.[2]

Зрелост[редактиране | редактиране на кода]

Чайковски и членовете на Беляевския кръжок – Римски-Корсаков, Глазунов и Лядов

През 1878 година Лядов завършва с отличие Петербургската консерватория и веднага започва да преподава там като професор по хармония и композиция.[5] Преподавателската му дейност продължава до смъртта му, а негови ученици през годините са Борис Асафиев, Михаил Гнесин, Николай Мясковски, Сергей Прокофиев, Виктор Беляев, Александър Осовски и много други. Руският музиковед Евгений Браудо пише за отношението на Лядов към своите ученици „...наблюдателността и психологичното чувство позволяват на Лядов да определя музикалната индивидуалност на своите ученици съвсем безгрешно. И никой не може в такава степен да развие тяхното чувство за изящното и благородството на вкуса им.“[2]

През 1885 година Лядов започва да преподава теоретични дисциплини в Придворната певческа капела.[3] През 1880-1890-те години, успоредно с композиторската и преподавателската си дейност, Лядов многократно дирижира руски симфонични концерти на Петербургския кръжок на любителите на музиката. Той е и първият, който дава идея за голям концерт в памет на Модест Мусоргски.[2] Композиторът поддържа приятелски отношения с бившия си учител Римски-Корсаков, както и с цялата „Могъща петорка“ и в творчеството му се забелязват ясни следи от влиянието на нейните членове.[1] Лядов става един от членовете на Беляевския кръжок, обединяващ последователи на „Могъщата петорка“.[6]

По принцип Лядов избягва обществените изяви, но революционните събития от 1905 година стават причина за студентски вълнения в консерваторията, които засягат и композитора. В знак на протест срещу уволнението на Римски-Корсаков, застанал на страната на студентите, Лядов напуска учебното заведение. Заедно с прогресивните преподаватели от консерваторията той защитава идеята за автономност на учебното заведение, неподчинено на бюрократичната опека от страна на Руското музикално общество. В консерваторията се завръща едва когато за неин директор е назначен Александър Глазунов, а Римски-Корсаков е възстановен като преподавател.[1]

Последните месеци от живота на композитора са помрачени от тежко заболяване, което го принуждава да не излиза от къщи и ограничава контактите му с хора.[1] Анатолий Лядов умира на 28 август 1914 година в село Полиновка, близо до град Боровичи в Новгородска област.[2][4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По поръчка на Императорското географско дружество, Лядов се занимава със събраните от различни експедиции народни песни и публикува няколко сборника, високо оценени от изследователите на руския фолклор.[2] Композиторът е привлечен силно от приказните народни образи, които най-ярко въплъщава в късните си произведения. В продължение на дълги години има намерение да напише приказната опера „Зорюшка“ по сюжет на пиеса от Владимир Дал, но така и не успява. По-късно ползва музиката, написана за тази опера, в симфоничната картина „Вълшебното езеро“ и някои други произведения.[1]

В началото на 1890-те години създава няколко интересни произведения, в това число пиесата „Музикална латерна“ и програмната пиеса „За старите дни“, образец на вплитането на народната музика в класическата.[1] През 1889 година на световното изложение в Париж на два симфонични концерта, съставени от произведения на руски композитори, са изпълнени и творби на Лядов.[2]

Портрет на Антоний Лядов (1902)

В началото на 1900-те години Лядов извършва голяма част от преработката и хармонизацията на народните песни, събрани от Руското географско общество. Основната част представляват хармонизация за един глас със съпровод на фортепиано, а останалите са хорови редакции на едногласни песни. Особен вид обработка се забелязва в своеобразната вокално-оркестрова сюита „Пет руски песни за женски глас и оркестър.“[1]

Със своята хармонизация композиторът се стреми да задълбочи музикално-поетическия образ и жанровата специфика на песента. В лиричните песни подчертава широтата на мелодията, в хороводните и пляските – ясната ритмична основа. Характерна за някои песни е спокойната яснота и за тях понякога Лядов употребява високите регистри и въвежда кратки, насечени мелодии с народен характер, възпроизвеждащи звученето на народни инструменти – рогове или жалейки.[1] Въпреки че вокалният жанр малко привлича композитора, той има сериозни достижения в него – детските песни, чиито текстове се състоят от народни шеги, забавните приказки, състоящи се само от няколко строфи. Между 18-те детски песни, създадени от него има комични, игриви, забавни, нежно лирични, люлчени и дори старинни народни заклинания.[1]

Анатолий Лядов е известен с това, че работи много бавно над своите произведения.[4] През 1909 година балетният импресарио Сергей Дягилев му поръчва за парижкия „Руски сезон“ балет по приказката „Жар-птица“. Композиторът обаче толкова закъснява с изпълнението ѝ, че сюжетът е предаден на младия Игор Стравински.[2][4][6]

В последните години от живота си Лядов работи основно в областта на симфонията. Най-ценните програмни симфонични произведения, създадени през последното десетилетие от работата му, под една или друга форма са свързани с народното творчество и с традициите на руската класика. Съдържанието им се свежда или до „портретно“ обрисуване на приказни герои, или до музикални пейзажи като във „Вълшебното езеро“, което композиторът смята за едно от най-добрите си произведения. Безплътността на образите в него характеризират спецификата на изразителните средства в произведението. Огромно значение придобиват хармонията, фактурата, тембъра и отсъствието на рязко изразена тема. Оркестърът във „Вълшебното езеро“ представлява едно от най-добрите достижения на оркестровото майсторство на композитора. Тоналното оцветяване се получава от комбинация от шумолене и фучене от приглушени струни, лекия звън на арфата и челестата. Звученето на музиката в по-голямата си част е с оттенък на пиано и пианисимо и само в кратки мигове достига до форте.[1]

В двете основни приказни картини „Баба Яга“ и „Кикимора“ злите образи се получават достатъчно гротескни, а колоритът е сумрачен и зловещ. В съчетание със стремителните и бързи движения и острия характер на ритъма, тези произведения се приближават към жанра на скерцото.[1]

Сравнително по-обемно е симфоничното произведение „Осем руски песни за оркестър“. То представлява сюита от поредица от миниатюри, като всяка от тях, сама по себе си, е ярък образец на един или друг народен песенен жанр. Втората част на цикъла спада към коледни песни от древни ритуални календарно-обредни напеви. Песента е „Коляда-маледа“, а в основата ѝ са залегнали два различни коледни напева. Третата част е лиричната „Протяжна“, прекрасен образец на широките народни напеви. Водещо значение при нея имат струнните инструменти, които започват само с виолончела, разпределени в 4 партии. Четвъртата част е пълна противоположност на „Протяжна“. Това е шеговито, жизнерадостно скерцо под название „Аз танцувах с комара“. Цялата звучи във високите регистри на дървените духови инструменти, на фона на тихите струнни. Трелите на цигулката в началото и края остроумно подражават на жуженето на комар. „Билини за птици“ е петата част, събрала в себе си епическо начало, хумор и фантастични елементи. Двете следващи части са две интермедии, противопоставени една на друга. Това са лиричната „Люлчина песен“ и веселата „Плясовая“. Сюитата завършва с най-крупната като обем осма част – „Хороводна“, която представлява ярка жанрова картина на народно празнично веселие.[1]

През 1900-те години в творчеството на композитора се усещат нови черти. Създава симфоничната сюита „Легенди“ под въздействието на белгийския драматург-символист Морис Метерлинк. Произведението обаче не е завършено и единствено централната част е издадена под названието „Скръбна песен“.[1]

Отстъпвайки на големите представители на музикалното изкуство, Лядов все пак допринася немалко за развитието на руската музика. Той е първият, който утвърждава прелюдията в руския музикален жанр, която по-късно бележи развитие в творчеството на Скрябин и Рахманинов. Със своите програмни симфонични миниатюри той създава напълно самостоятелен клон към руския симфонизъм. Уникалните детски песни на композитора, както и обработката на народни песни, са поставени наред с класическите народно-песенни обработки на Балакирев и Римски-Корсаков.[1]

Марка на СССР с лика на Алябиев

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Голям поклонник на творчеството на Лядов и специалист по неговото музикално наследство е украинският композитор и педагог Николай Вилински. През 1956 година той написва съчинението „Четири миниатюри в памет на Анатолий Лядов“.[6]
  • През 1955 година в СССР е пусната пощенска марка, посветена на 100 години от рождението на Лядов.
  • Името на Лядов носи детска музикална школа в град Боровичи.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Композиторското наследство на Лядов не е голямо по обем и се състои главно от произведения в малък формат. С най-голяма известност се ползват живописните симфонични поеми „Баба Яга“, „Вълшебното езеро“ и „Кикимора“.[5] Голяма част от произведенията му са написани за фортепиано – пиеси, прелюдии, валсове. Той е майстор на миниатюрите, много от неговите творби са композирани в проста форма и траят по няколко минути.[4]

Кантати[редактиране | редактиране на кода]

Произведения за оркестър

Камерно-инструментални ансамбли

  • Арабески – ор.4, 1878
  • Парафрази – за фортепиано на 3 ръце, съвместно с Александър Бородин, Цезар Кюи и Римски-Корсаков, 1878
  • 4 интермецо – ор.7, 1881; ор.8, 1883
  • Квартет B-La-F – скерцо, съвместно с Римски-Корсаков, Бородин, Глазунов, 1886
  • 4 прелюдии – ор.13, 1887
  • 2 багатели – ор.17, 1887
  • За старите дни – ор.21, 1889
  • Багатела – ор.30, 1889
  • Идилия – ор.25, 1891
  • Малък валс – ор.26, 1891
  • 3 прелюдии – ор.27, 1891
  • Какавида – ор.29, 1892
  • Музикална латерна – ор.32, 1893
  • 3 пиеси за струнен квартет – мазурка, сарабанда и фуга, 1894-1895
  • 3 прелюдии – ор.36, 1895
  • 4 прелюдии – ор.39, 1895
  • 2 фуги – ор.41, 1896
  • Полка за струнен квартет – трио, съвместно с Н. Соколов, Глазунов, 1899
  • Вариации на руска народна тема за струнен квартет – съвместно със Скрябин, Глазунов, Римски-Корсаков, Феликс Блуменфелд и други, Вариация 5, 1899
  • Вариации на полска народна тема – ор.51, 1901
  • 3 багатели – ор.53, 1903
  • 4 пиеси – „Гримаса“, “Сумрак“, „Изкушение“, „Възпоминание“, ор.64, 1909-1910
  • Танц на комара – 1911
  • Фуга на тема фа-до-ла – 1913

Произведения за хор с инструментален съпровод

  • Слава – за женски хор и съпровод от 2 арфи и 2 фортепиана на 8 ръце, ор.47, 1899
  • Сестра Беатрис – хор в съпровод от хармониум на 4 ръце, ор.60, 1906

Произведения за хор, а капела

  • 10 руски народни песни – преработени за женски гласове, ор.45, 1899
  • Химн за Рубинщайн – за деня на откриването на паметника му в Петербургската консерватория, ор 54, 1902
  • 5 руски народни песни – за женски, мъжки и смесен хор, издание на Песенната комисия към Руското географско общество, 1902
  • 15 руски народни песни за хор – ор.59, 1907
  • 15 руски народни песни за женски гласове – 1908

Произведения за глас и фортепиано

  • 4 романса – ор.1, 1873-1874
  • 18 детски народни песни – тетрадка 1, ор.14, 1887; тетрадка 2, ор.18, 1887, тетрадка 3, ор.22, 1890

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р ((ru)) Портал WebMusik/Анатолий Константинович Лядов
  2. а б в г д е ж з и к л м н о ((ru)) Лядов Анатолий Константинович (1855 – 1914)
  3. а б в ((ru)) Люди/Анатолий Лядов
  4. а б в г д е ж ((ru)) Календар событий/Анатолий Лядов
  5. а б ((bg)) Варненска опера/Архив/Анатолий Лядов
  6. а б в ((ru)) Филхармония/Анатолий Лядов