Владимир Стасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Василиевич Стасов
Портрет на Владимир Стасов от Иля Репин, 1883 г.
Портрет на Владимир Стасов от Иля Репин, 1883 г.

Роден
Починал
Flag of Russia.svg Санкт Петербург,
Руска империя
Погребан Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия
Работил в Руска национална библиотека
Владимир Василиевич Стасов в Общомедия
Гробът на В. Стасов на Некропола на майсторите на изкуствата в Тихвинското гробище на Александро-Невската лава в Санкт Петербург.

Влади́мир Васи́лиевич Ста́сов, роден на 2/14 януари 1824 г. в Санкт Петербург – починал на 23 октомври 1906 г., в Санкт-Петербург, е руски музикален и художествен критик, историк на изкуствата, архивист и обществен деец.

Той е син на архитекта Василий Петрович Стасов. По-голямата му сестра, Надежда Васильевна Стасова (1822 – 1895) била изтъкната обществена деятелка, по-малкият му брат Дмитрий (1828 – 1918) – бил преуспяващ адвокат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В 1836 бащата на Стасов го записва в току-що създаденото Императорско юридическо училище да следва право. Oще като ученик, Стасов е проникнат от жив интерес към музиката, но не намерил особен композиторски талант у себе си и решил първо да опита силите си на попрището на критика. В 1842 той написва статия за пристигналия в Петербург Ференц Лист, макар и да не я публикува никъде.

В 1843 Стасов завършва право и отива на служба като помощник секретар в Топографско кадастралния департамент на Сената, от 1848 – е секретар в Хералдическия департамент, а от 1850 – помощник юрисконсулт в Юридическия департамент. Стасов свободно владее шест езика. В 1847, когато в списанието Отечествени записки се появяват неговите първи статии, започва литературната си дейност на критик. В същата тази година Стасов е поканен от издателя на Отечествени записки, Андрей Александрович Краевски, да стане сътрудник в отдела за чужда литература. Това е и време, откогато Стасов започва да пише неголеми очерци по въпросите на живописта, скулптурата, архитектурата и музиката. От 1847 до 1848 той публикува около 20 статии.

През 1848 заради връзките си с петрашевците, Стасов е отстранен от работа в списанието, арестуван е и е затворен в Петропавловската крепост. В 1851 Стасов подава оставка в Юридическия департамент и започва работа за уралския промишленик и меценат Анатолий Николаевич Демидов, много богат човек и поклонник на изкуствата. B качеството си на секретар на Демидов, Стасов не след дълго заминава за чужбина. Работи в най-големите библиотеки и архиви в Европа. Библиотекар е и в имението на Демидов във Вила Сан-Донато близо до Флоренция и често посещава руски художници и архитекти живеещи в Италия – Александър Брюлов, Сергей Иванов, Иван Айвазовски и др.

През май 1854 Стасов се връща в Петербург. В това време с негова помощ се оформя художествено обединение на композитори, станали известни под името дадено им от Стасов – Могъщата петорка (рус. „Могучая кучка“ – или буквално „могъщата купчина“). През 1860-те Стасов поддържа Обществото за пътуващи художествени изложби, с които тясно е свързана цялата негова дейност. Стасов е един от главните вдъхновители и историци на „передвижниците“, като взима активно участие в подготовката на първата и много следващи техни изложби.

В края на 1856 директорът на Обществената библиотека в Петербург, Модест Андреевич Корф, предлага на Стасов работа като негов помощник, а именно – да събира материали от историята, живота и царствуването на Николай I.

Така от 1856 до 1872 Стасов работи в Обществената библиотека, имайки свой кабинет в Художествения отдел. По негова инициатива се организират ред изложби на древноруски ръкописи. През ноември 1872 е приет на щатна длъжност като библиотекар и до края на живота си завежда Художествения отдел. На този пост постоянно консултирал писатели, художници и композитори, събирал ръкописи на руски дейци на изкуството, особено на композиторите (изключително благодарение на Стасов, Руската национална библиотека разполага днес с най-пълните архиви на композиторите от петербургската школа).

Съвременен изглед от брега на река Нева с „Кунсткамерата“ на „Императорската Петербургска Академия на Науките“.

През 1900, едновременно с приятеля си Лев Толстой, е избран за почетен член на Императорската Петербургска Академия на Науките.[1]

Умира на 23 октомври 1906 в Санкт Петербург. Погребан е в некропола на майсторите на изкуствата в Тихвинското гробище на Александро-Невската лавра.[2]

Тургенев за Стасов[редактиране | редактиране на кода]

Спори с човек по-умен от теб: ще те победи… но от поражението си ти ще можеш да извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по ум: за когото и да е победата, в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спори с човек по-слаб от тебе в ума: спори не от желание да го победиш, а от старание да си му полезен. Спори и с глупец! не за слава или полза… Но поне малко ще се позабавляваш! Не спори само с Владимир Стасов!

— Иван Тургенев

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Стасов активно поддържа движението на Передвижниците и се изказва против безалтернативното господство на „академичното“ изкуство. Неговите критически статии и монографии за най-знаменитите представители на руското изкуство – Николай Ге, Василий Верешчагин, Иля Репин, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Карл Брюлов и др.), а така също и обширната му кореспонденция с тях, представляват огромен интерес. Той е известен като опонент на музикалния критик, композитор (и бивш приятел) Александър Серов по въпроса за достойнствата на две опери от Михаил Глинка; Стасов е изследовател и пропагандатор на творчеството на композитора.

Стасов е идеолог на новото национално-оцветено направление в музиката, представено от групата на петербургските композитори, Могъщата петорка.

Стасов е активен критик на антисемитизма и е ценител на еврейското изкуство.[3]

Така в отговор на очерк на Рихард Вагнер „Еврейството в музиката“, той отговаря с есето "Чифутството[4] в Европа /По Рихард Вагнер/" (1869), където заема позиция остро критикуваща антисемитизма на композитора.[3]

Адреси в Санкт Петербург[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 януари 1824 – 1830 – 1-ва Линия, 16;
  • 1837 – 1877 – дом на Трофимови —Шестилавочная улица, 11;
  • 1882 – 1890 – кооперация —Знаменская улица, 26, кв. 6;
  • 1890 – 1896 – кооперация —Знаменская улица, 36;
  • 1896 – 10.10.1906 года – 7-я Рождественская улица, 11, кв. 24

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанович, В.Н., 1956. Очерк библиотечной деятельности.
    Всесоюзная книжная палата, Министерство культуры СССР, Главиздат. стр. 132, [2].
  • Вакс, И., 1974. Все что мог – сделал….
    Филателия СССР, 7, стр.32

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Советский энциклопедический словарь. 1986. Гл. ред. Прохоров, А.М., Издательство Сов. энциклопедия. стр.1270, 1600 }}
  2. lavraspb.ru
  3. а б Стасов, Владимир, статья из Электронной еврейской энциклопедии.
  4. Терминът, който Стасов използва умишлено,Жидовство, има малко негативна конотация и затова тук вместо „Еврейството“ сме използвали по-негативната българска форма, макар че е спорно дали по това време терминът е бил зареден по същия начин.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стасов, Владимир Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.