Владимир Стасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Василиевич Стасов
Портрет на Владимир Стасов от Иля Репин, 1883
Владимир Василиевич Стасов 
Роден: 2 януари 1824 г.
Починал: 10 октомври 1906 г. (82 г.)
Гробът на В. Стасов на Некропола на майсторите на изкуствата в Тихвинското гробище на Александро-Невската лава в Санкт Петербург.

Влади́мир Васи́лиевич Ста́сов роден на 2/14 януари 1824 г. в Санкт Петербург – починал на 23 октомври 1906, в Санкт-Петербург – е руски музикален и художествен критик, историк на изкуствата, архивист и обществен деец.

Той е син на архитекта Василий Петрович Стасов. По-голямата му сестра, Надежда Васильевна Стасова (1822 – 1895) била изтъкната обществена деятелка, по-малкият му брат Дмитрий (1828 – 1918) – бил преуспяващ адвокат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В 1836 бащата на Стасов го записва в току-що създаденото Императорско юридическо училище да следва право. Oще като ученик, Стасов е проникнат от жив интерес към музиката, но не намерил особен композиторски талант у себе си и решил първо да опита силите си на попрището на критика. В 1842 той написва статия за пристигналия в Петербург Ференц Лист, макар и да не я публикува никъде.

В 1843 Стасов завършва право и отива на служба като помощник секретар в Топографско кадастралния департамент на Сената, от 1848 – е секретар в Хералдическия департамент, а от 1850 – помощник юрисконсулт в Юридическия департамент. Стасов свободно владее шест езика. В 1847, когато в списанието Отечествени записки се появяват неговите първи статии, започва литературната си дейност на критик. В същата тази година Стасов е поканен от издателя на Отечествени записки, Андрей Александрович Краевски, да стане сътрудник в отдела за чужда литература. Това е и време, откогато Стасов започва да пише неголеми очерци по въпросите на живописта, скулптурата, архитектурата и музиката. От 1847 до 1848 той публикува около 20 статии.

През 1848 заради връзките си с петрашевците, Стасов е отстранен от работа в списанието, арестуван е и е затворен в Петропавловската крепост. В 1851 Стасов подава оставка в Юридическия департамент и започва работа за уралския промишленик и меценат Анатолий Николаевич Демидов, много богат човек и поклонник на изкуствата. B качеството си на секретар на Демидов, Стасов не след дълго заминава за чужбина. Работи в най-големите библиотеки и архиви в Европа. Библиотекар е и в имението на Демидов във Вила Сан-Донато близо до Флоренция и често посещава руски художници и архитекти живеещи в Италия – Александър Брюлов, Сергей Иванов, Иван Айвазовски и др.

През май 1854 Стасов се връща в Петербург. В това време с негова помощ се оформя художествено обединение на композитори, станали известни под името дадено им от Стасов – Могъщата петорка (рус. „Могучая кучка“ – или буквално „могъщата купчина“). През 1860-те Стасов поддържа Обществото за пътуващи художествени изложби, с които тясно е свързана цялата негова дейност. Стасов е един от главните вдъхновители и историци на „передвижниците“, като взима активно участие в подготовката на първата и много следващи техни изложби.

В края на 1856 директорът на Обществената библиотека в Петербург, Модест Андреевич Корф, предлага на Стасов работа като негов помощник, а именно – да събира материали от историята, живота и царствуването на Николай I.

Така от 1856 до 1872 Стасов работи в Обществената библиотека, имайки свой кабинет в Художествения отдел. По негова инициатива се организират ред изложби на древноруски ръкописи. През ноември 1872 е приет на щатна длъжност като библиотекар и до края на живота си завежда Художествения отдел. На този пост постоянно консултирал писатели, художници и композитори, събирал ръкописи на руски дейци на изкуството, особено на композиторите (изключително благодарение на Стасов, Руската национална библиотека разполага днес с най-пълните архиви на композиторите от петербургската школа).

Съвременен изглед от брега на река Нева с „Кунсткамерата“ на „Императорската Петербургска Академия на Науките“.

През 1900, едновременно с приятеля си Лев Толстой, е избран за почетен член на Императорската Петербургска Академия на Науките.[1]

Умира на 23 октомври 1906 в Санкт Петербург. Погребан е в некропола на майсторите на изкуствата в Тихвинското гробище на Александро-Невската лавра.[1]

Тургенев за Стасов[редактиране | редактиране на кода]

Спори с човек по-умен от теб: ще те победи… но от поражението си ти ще можеш да извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по ум: за когото и да е победата, в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спори с човек по-слаб от тебе в ума: спори не от желание да го победиш, а от старание да си му полезен. Спори и с глупец! не за слава или полза… Но поне малко ще се позабавляваш! Не спори само с Владимир Стасов!

— Иван Тургенев

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Стасов активно поддържа движението на Передвижниците и се изказва против безалтернативното господство на „академичното“ изкуство. Неговите критически статии и монографии за най-знаменитите представители на руското изкуство – Николай Ге, Василий Верешчагин, Иля Репин, Модест Мусоргски, Александър Бородин, Карл Брюлов и др.), а така също и обширната му кореспонденция с тях, представляват огромен интерес. Той е известен като опонент на музикалния критик, композитор (и бивш приятел) Александър Серов по въпроса за достойнствата на две опери от Михаил Глинка; Стасов е изследовател и пропагандатор на творчеството на композитора.

Стасов е идеолог на новото национално-оцветено направление в музиката, представено от групата на петербургските композитори, Могъщата петорка.

Стасов е активен критик на антисемитизма и е ценител на еврейското изкуство.[2]

Така в отговор на очерк на Рихард Вагнер „Еврейството в музиката“, той отговаря с есето "Чифутството[3] в Европа /По Рихард Вагнер/" (1869), където заема позиция остро критикуваща антисемитизма на композитора.[2]

Адреси в Санкт Петербург[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 януари 1824 – 1830 – 1-ва Линия, 16;
  • 1837 – 1877 – дом на Трофимови —Шестилавочная улица, 11;
  • 1882 – 1890 – кооперация —Знаменская улица, 26, кв. 6;
  • 1890 – 1896 – кооперация —Знаменская улица, 36;
  • 1896 – 10.10.1906 года – 7-я Рождественская улица, 11, кв. 24

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанович, В.Н., 1956. Очерк библиотечной деятельности.
    Всесоюзная книжная палата, Министерство культуры СССР, Главиздат. стр. 132, [2].
  • Вакс, И., 1974. Все что мог – сделал….
    Филателия СССР, 7, стр.32

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Советский энциклопедический словарь. 1986. Гл. ред. Прохоров, А.М., Издательство Сов. энциклопедия. стр.1270, 1600 }}
  2. а б Стасов, Владимир, статья из Электронной еврейской энциклопедии.
  3. Терминът, който Стасов използува умишлено,Жидовство, има малко негативна конотация и затова тук вместо „Еврейството“ сме използвали по-негативната българска форма, макар че е спорно дали по това време терминът е бил зареден по същия начин.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Стасов, Владимир Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.