Михаил Глинка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Глинка
руски композитор

Роден
село Новоспаское, Смоленска губерния,
Руска империя
Починал
15 февруари 1857 г. (52 г.)
Музикална кариера
Стил Класическа музика

Уебсайт
Михаил Глинка в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Михаил Иванович Глинка (1804 – 1857) е известен руски композитор. Считан е за основоположник на руската класическа музика. Получава широко признание и извън родината си.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Глинка е роден на 1 юни 1804 г. в село Новоспаское, близо до река Десна в Смоленска губерния на Руската империя. Баща му, Иван Николаевич Глинка, е заможен капитан в оставка. На десетгодишна възраст Михаил Глинка започва да учи пиано и цигулка.

През 1817 г. родителите му го завеждат в Санкт-Петербург и го настаняват в т. нар. Благороден пансион (Първа Санктпетербургска класическа гимназия) при Педагогическия институт. В Петербург Глинка взема уроци от видни музиканти, сред които и ирландския пианист и композитор Джон Филд. След като завършва пансиона през 1822 г., Глинка усилено се занимава с музика: изучава западноевропейската музикална класика, композира, познат е като музикант в любителските кръгове в Петербург.

През 1830 г., следвайки лекарска препоръка, Глинка заминава зад граница – отначало в Италия, а после в Австрия и Германия. Тогава се запознава с видни композитори като Берлиоз, Белини, Доницети. В Италия Глинка прекарва три години. Там изучава известния вокален стил белканто. През 1833 – 1834 г. Глинка живее в Германия. Пет месеца изучава композиция под ръководството на немския теоретик Зигфрид Ден в Берлин.

Отново в Русия[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Глинка от Иля Репин, рисуван 30 години след смъртта на композитора

Глинка се завръща в Русия с нови произведения и планове за създаване на руска национална опера. След дълго търсене на сюжет за опера, Глинка се спира на преданието за Иван Сусанин – патриотичен герой, пожертвал живота си за царя. Първоначалното заглавие на операта – „Иван Сусанин“, впоследствие е променено на „Живот за царя“. Под това заглавие е поставена на сцената на Петербургския Болшой театър на 9 декември 1836 г. и се радва на успешен прием. Скоро след постановката на операта Глинка е назначен за капелмайстор на Придворната певческа капела, която ръководи в продължение на две години.

Втората му опера е „Руслан и Людмила“, по мотиви от Пушкин. Премиерата е на 9 декември 1842 г.

Късни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1844 г. Глинка отива във Франция, а после в Испания. В Париж Берлиоз дирижира откъси от негови произведения и написва положителна рецензия за него. В резултат от пътуването до Испания, Глинка написва увертюри по испански народни теми.

Отново отива във Франция през 1852 г. и прекарва две години в Париж. Оттам се премества в Берлин, където почива на 15 февруари 1857. Погребан е там, но няколко месеца по-късно тялото е пренесено в Петербург и погребано в Тихвинското гробище, близо до Александро-Невската лавра.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Глинка неговите две опери са обект на дискусии в музикалната преса, най-вече между известните музикални критици Владимир Стасов и Александър Серов.

Статуя на Глинка в Петербург

Извън Русия някои от творбите на Глинка за оркестър се радват на популярност в концерти и записи. Освен известните увертюри към оперите му, сред важните му произведения са симфоничната поема „Камаринская“ (1848) с мотиви от руския фолклор, както и две испански произведения – „Нощ в Мадрид“ (1848, втора редакция – 1851) и „Арагонская хота“ (1845).

Глинка композира много творби за вокал и пиано (песни, романси, арии, канцонети), вокални етюди, както и някои камерни произведения, в това число два струнни квартета.

Друго произведение на Глинка, което привлича внимание през последната декада на 20 век, е неговата (незавършена) „Патриотична песен“, вероятно написана за конкурс за национален химн през 1833 г. Музиката е приета за национален химн на Русия през периода 1990 – 2000 г.

Три руски консерватории носят името на Глинка:

  • Държавната консерватория в Нижни Новгород (на руски: Нижегородская государственная консерватория им. М. И. Глинки) [1]
  • Държавната консерватория в Новосибирск (на руски: Новосибирская государственная консерватория (академия) им. М.И.Глинки)
  • Държавната консерватория в Магнитогорск (на руски: Магнитогорская государственная консерватория) [2]

В чест на композитора съветският астроном Людмила Черних нарича на негово име малка планета – 2205 Глинка. Планетата е открита през 1973 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нижегородская государственная консерватория им. М. И. Глинки. // Посетен на 7 април 2008. ((ru))
  2. Магнитогорская государственная консерватория. // Посетен на 7 април 2008. ((ru))
  3. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3540002383. с. p. 179. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mikhail Glinka“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.