Скерцо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Скерцо (ит.Scherzo - шега) е понятие в музикалното изкуство, отнасящо се за:

а/изпълнение на дадено музикално произведение в бързо темпо и с шеговит характер;
б/инструментална пиеса в размер 3/4, в бързо темпо, с остро подчертана ритмика, ярки контрастни съпоставяния, които най-често са в сложна триделна форма (А В А).

През XVII в. скерцото е било светска вокална или инструментална пиеса с шеговит характер. Италианският композитор Клаудио Монтеверди пише Scherzi musicali. Класическият тип на скерцото се установява, когато Бетовен го въвежда в сонатно-симфоничния цикъл, във вторите части на нечетните си симфонии. През епохата на Романтизма много композитори пишат Скерцо не само като части на циклични произведения, но и като самостоятелни. Сред най-известните са Четири скерции на Шопен за пиано. В българската класическа музика Скерцо, като самостоятелно произведение за симфоничен оркестър, е писал Петко Стайнов.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Музикално терминологичен речник, Четриков, С, съставител, Музика, 1979, С., с.302