Борис Асафиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Асафиев
руски композитор
Роден
Починал
27 януари 1949 г. (64 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вСанктпетербургска консерватория
НаградиОрден „Ленин“
народен артист на СССР
Червено знаме на труда (СССР)
Музикална кариера
ПсевдонимИгорь Глебов, Igor' Glebov[1]
Стилкласическа музика
Инструментипиано
Участник в„Съюз на композиторите на СССР“, „Руска академия на науките“, „Академия на науките на СССР
Семейство

Уебсайт
Борис Асафиев в Общомедия

Борис Владимирович Асафиев (29 юли 1884, Санкт Петербург - 27 януари 1949, Москва) е руски композитор, музиковед, музикален критик, народен артист на СССР (1946), академик (1943).

Сред е основателите на руското музикознание. Носител на Държавна награда на СССР (1943 и 1948). Автор е на 27 балета, 10 опери, трудове по история и теория на музиката и др.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Руската музика от началото на 20 век“ – 1930 г.
  • „Музикалната форма като процес“ – 1930-1947 г. (2 кн.)
  • „Пламъците на Париж“ – балет – 1932 г.
  • „Бахчисарайски фонтан“ – балет – 1934 г.
  • „Изгубени илюзии“ – балет – 1935 г.
  • „Глинка“ – 1947 г. и др.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кабалевский, Д. Б. Борис Асафьев – Игорь Глебов. М., 1954
  • Рыбникова М. А. Балеты Асафьева. М., 1956
  • Орлова Е. М., Крюков А. Академик Борис Владимирович Асафьев. Л., 1984
  1. jn20000600440 // Посетен на 30 август 2020 г.