Борис Асафиев
Облик
Борис Асафиев | |
руски композитор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Учил в | Санктпетербургска консерватория |
Награди | Орден „Ленин“ народен артист на СССР Червено знаме на труда (СССР) |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Игорь Глебов, Igor' Glebov[1] |
Стил | класическа музика |
Инструменти | пиано |
Участник в | „Съюз на композиторите на СССР“, „Руска академия на науките“, „Академия на науките на СССР“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Борис Асафиев в Общомедия |
Борис Владимирович Асафиев (29 юли 1884, Санкт Петербург - 27 януари 1949, Москва) е руски композитор, музиковед, музикален критик, народен артист на СССР (1946), академик (1943).
Сред е основателите на руското музикознание. Носител на Държавна награда на СССР (1943 и 1948). Автор е на 27 балета, 10 опери, трудове по история и теория на музиката и др.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Руската музика от началото на 20 век“ – 1930 г.
- „Музикалната форма като процес“ – 1930-1947 г. (2 кн.)
- „Пламъците на Париж“ – балет – 1932 г.
- „Бахчисарайски фонтан“ – балет – 1934 г.
- „Изгубени илюзии“ – балет – 1935 г.
- „Глинка“ – 1947 г. и др.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кабалевский, Д. Б. Борис Асафьев – Игорь Глебов. М., 1954
- Рыбникова М. А. Балеты Асафьева. М., 1956
- Орлова Е. М., Крюков А. Академик Борис Владимирович Асафьев. Л., 1984
|
- ↑ jn20000600440 // Посетен на 30 август 2020 г.