Мариус Петипа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мариус Петипа
Marius Petipa
Мариус Петипа, първи балетмайстор на Петербургския Имперски театър

Роден
Починал
Погребан Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия

Уебсайт
Мариус Петипа в Общомедия

Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа, (11 март 1818 – 14 юли (стар стил) 1910)[1]) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета.

От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Кировския и Маринския балет). Автор на над 50 балета, някои от които се играят напълно или частично с оригиналната хореография и до днес. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900).

Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов).[1]

Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петипа на ок. 15 години, Около 1833 г.
Мариус Петипа, ок. 1855 г.

Петипа е роден в семейството на френския балетист и балетмайстор Жан-Франсоа Петипа и драматичната актриса Викторина Морел Грасо. По-големият му брат Люсиен е известен танцьор, а сестра му Викторина е певица и актриса.

Петипа е въведен в балетното изкуство предимно от баща си, но учи при Огюст Вестрис. Още от детска възраст участва в постановките на баща си. Първата му роля е на савойското момче от Танцемания (постановка Петипа-баща, хореография П. Гардел). В юношеска възраст гастролира с баща си из Франция, САЩ и Испания. Работи като балетмайстор в Нант.

През 1847 г. приема покана да работи в Петербург. Танцовият му дебют е на сцената на Санкт-Петербургския болшой театър. Същата година прави дебют и като балетмайстор. Остава да работи в Русия – първо като балетист и балетен педагог, а от 1862 г. – и като балетмайстор. Ат 1869 до 1903 г. заема длъжността „главен балетмайстор“. От 1894 г. е руски поданик.

Петипа умира в Гурзуф, на 1 (14) юли 1910 г. Погребан е в Лаврата „Александър Невски“ в Санкт Петербург.[2].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първата съпруга на Петипа е руската балерина Мария Суровщикова, солистка на Императорския театър. Бракът им трае 15 години – от 1854 до 1869 г. От него се раждат дъщеря Мария (1857 г.) и син Иван (1859 г.) Мария също става солистка на Имперския балет.

През 1882 Петипа се жени за Любов Савицкая, дъщеря на известния руски актьор Леонид Леонидов и балерина в Имперския балет. Бракът им продължава до смъртта на Петипа. От него се раждат Надежда (р. 1874), Евгения (р. 1877), Виктор (р. 1879), Любов (р. 1880), Мария (р. 1884) и Вера (р. 1885).

Петипа има и две извънбрачни деца – син Мариус (р. 1850) от актрисата Тереза Бурден, и дъщеря от колежа в театъра, с която живее дълго време.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Мариус Петипа в балета „Дъщерята на фараона
Опера Ле Пелетие, Париж
  • 22 декември 1841 – камео в операта „Кипърската кралица“ (La reine de Chypre); Болшой театър, Санкт-Петербург
  • 1847 – Люсиен д'Ервили** в „Пахита“
  • 1848 – Фабио в „Сатанила“
  • 1848 – Граф Албрехт в „Жизел“
  • 1848 – Ахмет в „Пери“
  • 1848 – Феб де Шатопер в „Есмералда“
  • 1849 – Дяволино, в „Катарина, дъщерята на разбойника“
  • 1849 – „Мечтата на художника“
  • 1849 – Осуалд*, „Лида, швейцарската млекарка“
  • 1850 – Граф, „Своенравната съпруга“
  • 1854 – Фауст, „Фауст“
  • 1858 – Конрад**, „Корсар“
  • 1859 – Симон, „Парижский рынок“
  • 1862 – Лорд Уилсон и Таор* в „Дъщерята на фараона“

(*) – първи изпълнител на ролята
(**) – първи изпълнител на ролята в Санкт-Петербург

Постановки в Болшой театър в Санкт-Петербург[редактиране | редактиране на кода]

Мариус Петипа

Балети[редактиране | редактиране на кода]

  • 1847 – „Пахита“ – балет в 2 действия и 3 картини, муз. Едуард Делдеве (по Жозеф Мазиле, съвместно с Фредерик Мазиле)
  • 1848 – „Сатанила, или Любовь и ад“ – пантомимен балет в 3 действия и 7 картини, муз. Наполеон Ребера и Франсоа Беноа, (по Жозеф Мазиле, съвместно с Петипа-баща)
  • 1849 – „Лида, швейцарската млекарка“ – балет в 2 действия и 3 картини, муз. Адалберт Гировец, (съвместно с Жул Перо)
  • 1858 – „Брак во времена регентства“ – балет в 2 действия, муз. Цезар Пуни
  • 1859 – „Венециански карнавал“ – гранд па-дьо-дьо, муз. Цезар Пуни по тема на Николо Паганини
  • 1859 – „Парижский рынок“ – комичен балет в 1 действие, муз. Цезар Пуни
  • 1860 – „Голубая георгина“ – Фантастичен балет в 2 действия, муз. Цезар Пуни; възобновени през 1875 (1 действие)
  • 1862 – „Дъщерята на фараона“ – балет в 3 действя и 9 картини с пролог и епилог, муз. Цезар Пуни; възобновен през 1885
  • 1863 – „Корсар“ – балет в 4 действия и 5 картини, муз. Адолф Адам и Цезар Пуни, (по Жозеф Мазиле)
  • 1863 – „Ливанската красавица“ – фантастичен балет в 3 действия и 7 картини с пролог и апотеоз, муз. Цезар Пуни
  • 1865 – „Путешествующая танцовщица“ – Епизод в 1 действие, муз. Цезар Пуни
  • 1866 – „Флорида“ – балет в 3 действия и 5 картини, муз. Цезар Пуни
  • 1867 – „Фауст“ – фантастичен балет в 3 действия и 7 картини, муз. Джакомо Паница и Цезар Пуни; възобновен през 1875
  • 1868 – „Корсар“ – балет в 4 действия и 5 картини, муз. Адолф Адам и Цезар Пуни, с ново па „Оживялата градина“ по муз. на Лео Делиб; възобновен през 1880;
  • 1868 – „Цар Кандавъл“ – Фантастичен балет в 4 действия и 6 картини, муз. Цезар Пуни
  • 1870 – „Катарина, дъщерята на разбойника“ – балет в 3 действия и 4 картини, муз. Цезар Пуни
  • 1871 – „Трилби“ – Фантастичен балет в 2 действия и 3 картини, муз. Юлий Гербер, възобновен през 1883
  • 1871 – „Две звезди“ – муз. Цезар Пуни
  • 1871 – „Дон Кихот“ – балет в 5 действия и 11 картини, муз. Лудвиг Минкус, нова редакция
  • 1872 – „Камарго“ – балет в 3 действия и 9 картини, муз. Лудвиг Минкус
  • 1874 – „Пеперуда“ – Фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус
  • 1874 – „Наяда и рыбак“ – Фантастичен балет в 3 действия и 5 картини, муз. Цезар Пуни
  • 1875 – „Разбойници“ – балет в 2 действия и 5 картини с пролог, муз. Лудвиг Минкус
  • 1876 – „Приключенията на Пелей“ – митологически балет в 3 действия и 5 картини, муз. Лудвиг Минкус
  • 1876 – „Сън в лятна нощ“ – фантастичен балет в 1 действие, муз. Феликс Менделсон Бартолди и Лудвиг Минкус
  • 1877 – „Баядерка“ – балет в 4 действия и 7 картини с апотеоз, муз. Лудвиг Минкус
  • 1878 – „Роксана, черногорската красавица“ – фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус
  • 1879 – „Дъщерята на снега“ – фантастичен балет в 3 действия и 5 картини, муз. Лудвиг Минкус
  • 1879 – „Фризак цирюльник, или Двойная свадьба“ – комически фарс в 1 действие, муз. Ж. Снел, оркестровка Лудвиг Минкус
  • 1879 – „Млада“ – фантастичен балет в 4 действия и 9 картини, муз. Лудвиг Минкус
  • 1880 – „Дева Дуная“ – балет в 2 действия и 4 картини, муз. Адолф Адам (по Филипо Тальони)
  • 1881 – „Зорайя, мавританка в Испания“ – балет в 4 действия и 7 картини, муз. Лудвиг Минкус
  • 1881 – „Пахита“ – балет в 2 действия, муз. Едуард Делдеве, с доп. на Лудвиг Минкус: па-дьо-троа, гран-па и детска мазурка
  • 1882 – „Пакерета“ – балет в 4 действия и 7 картини, муз. Пиер Беноа, Цезар Пуни и Лудвиг Минкус
  • 1883 – „Кипърската статуя“ – балет в 4 действия и 6 картини с апотеоз, муз. Трубецкий
  • 1884 – „Жизел“ – фантастичен балет в 2 действия, муз. Адолфа Адам
  • 1884 – „Копелия“ – балет в 3 действя, муз. Лео Делиб
  • 1885 – „Своенравната съпруга“ – балет в 4 действия и 5 картини, муз. Адолф Адам и Лудвиг Минкус
  • 1885 – „Тщетная предосторожность“ – комически балет в 3 акта и 4 картини, муз. Петер Гертел, (съвместно с Лев Иванов)
  • 1886 – „Приказ короля“ – балет в 4 действия и 6 картини, муз. А. Визентини

Постановки в Болшой театър в Москва[редактиране | редактиране на кода]

Балети[редактиране | редактиране на кода]

  • 1848 – „Пахита“
  • 1849 – „Сатанила, или Любов и ад“
  • 1864 – „Дъщерята на фараона“
  • 1868 – „Парижский рынок“
  • 1865 – „Путешествующая танцовщица“
  • 1868 – „Корсар“
  • 1868 – „Цар Кандавъл“
  • 1869 – „Дон Кихот“
  • 1870 – „Трилби“
  • 1883 – „Нощ и ден“ – фантастичен балет в 1 действие, муз. Лудвиг Минкус, параден спектакъл по случай коронацията на император Александър III
  • 1896 – „Пробуждение Флоры“ – балет в 1 действие, муз. Рикардо Дриго
  • 1896 – „Прелестная жемчужина“ – балет в 1 действие, муз. Рикардо Дриго, тържествен спектакъл по случай коронацията на император Николай II и Александра Фьодоровна.

Постановки в Мариинския театър[редактиране | редактиране на кода]

Балети[редактиране | редактиране на кода]

  • 1870 – „Брак во времена регентства“ – балет в 2 действя, муз. Цезар Пуни, възобновен
  • 1881 – „Маркитантка“ – балет в 1 действие, муз. Цезар Пуни
  • 1886 – „Волшебные пилюли“ – фееричен балет в 3 действия и 13 картини, муз. Лудвиг Минкус
  • 1886 – „Жертвите на Амур, или Радостта на любовта“ – балет в 1 действие, муз. Лудвиг Минкус
  • 1886 – „Есмералда“ – възобновен през 1899 г.
  • 1887 – „Харлемското лале“ – фантастичен балет в 3 действие и 4 картини, муз. Борис Фитингоф-Шел, съвместно с Лев Иванов
  • 1888 – „Весталка“ – балет в 3 действие и 4 картини, муз. Михаил Иванов
  • 1889 – „Талисман“ – фантастичен балет в 4 действия и 7 картини с пролог и епилог, муз. Рикардо Дриго; възобновен през 1895 г.
  • 1889 – „Капризы бабочки“ – балет в 1 дествие, муз. Николай Кротков; възобновен през 1895 г.
  • 1889 – „Сън в лятна нощ“ – възобновен
  • 1890 – „Спящата красавица“ – балет-феерия в 3 действия с пролог, муз. Чайковски
  • 1890 – „Ненюфар“ – хореографична фантазия в 1 действие, муз. Николай Кротков
  • 1891 – „Калькабрино“ – фантастичен балет в 3 действие, муз. Лудвиг Минкус
  • 1891 – „Цар Кандавъл“
  • 1892 – „Силфида“ – балет в 2 действия, муз. Жан Шнейцхофер; с муз. доп. от Рикардо Дриго
  • 1892 – „Пахита“
  • 1892 – „Наяда и рыбак“
  • 1892 – „Лешникотрошачката“ – фантастичен балет в 2 действия, муз. Чайковски, по мотиви на приказката на Ернст Хофман
  • 1894 – „Тщетная предосторожность“
  • 1895 – „Лебедово езрео“
  • 1895 – „Пробуждение Флоры“
  • 1895 – „Парижский рынок“
  • 1895 – „Конче-вихрогонче“
  • 1896 – „Привал кавалерии“ – характерен балет в 1 действие, муз. Иван Армсгеймера
  • 1896 – „Млада“ 
  • 1896 – „Синята брада“ – балет-феерия в 3 дейсвтия и 7 картини с апотеоз, муз. Пьотр Шенк
  • 1898 – „Раймонда“ – балет в 3 действия и 4 картини, муз. Александър Глазунов
  • 1898 – „Дъщеррята на фараона“
  • 1899 – „Корсар“ – балет в 4 действия и Адолф Адам; Цезар Пуни, Лео Делиба, с нови валсове и адажио по муз. от Рикардо Дриго
  • 1899 – „Жизел
  • 1900 – „Испытание Дамиса“ – балет в 1 действие, муз. Александър Глазунов
  • 1900 – „Жемчужина (Прелестная жемчужина)“
  • 1900 – „Годишните времена“ – алегоричен балет в 1 действие, муз. Александър Глазунов
  • 1900 – „Арлекинада“
  • 1900 – „Баядерка
  • 1901 – „Фиамета“ – фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус (съвместно с Лев Иванов)
  • 1903 – „Вълшебното огледало“ – фантастичен балет в 4 действия и 7 картини, муз. Арсений Корещенко

Награди[редактиране | редактиране на кода]

М.Петипа и его постановки на сцепке почтовых марок России

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биография
  2. Биография в проекте Санкт-Петербургских захоронений