Баядерка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баядерка
Labayaderewhiteact.jpg
Сцена от Царството на сенките
Композитор Лудвиг Минкус
Либретист Сергей Худеков
Основа „Богът и баядерката“ на Гьоте
Жанр балет
Действия 4
Създаване 19. век
Премиера 4 февруари 1877 г.
Мариински театър
Баядерка в Общомедия

Баядерка (на френски: La Bayadère) е класически балет на френския балетмайстор Мариус Петипа и руския либретист Сергей Худеков по музика на Лудвиг Минкус[1]. Премиерата е в Каменния театър в Санкт Петербург на 23 януари (4 февруари) 1877 г.[1] Сцената от Царството на сенките е една от най-известните в балетното изкуство и се счита за шедьовър в кордебалета.

Оргиналната версия е в четири действия и седем сцени, но често се поставя в съкратен вариант. Почти всички съвременни постановки са базирани на версията на Кировския балет от 1941 г. на Вахтанг Чабукяни и Владимир Пономарьов. Версията на Наталия Макарова за Американския балетен театър също стъпва на Чабукяни и Пономарьов.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Петипа използва популярността на романтичните балети като Силфида и Жизел[2], за да създаде бенефисен спектакъл за примата на Имперския руски балет Екатерина Вазем (в ролята на Никия).

Сюжетът е заимстван от баладата „Богът и баядерката“ на Гьоте, която от своя страна е вдъхновена от древноиндийското произведение „В знак на признателност към Шакунтала“ на Калидаса. Сцената в Кралстото на сенките е вдъхновена от илюстрациите на Гюстав Доре към Дантевия „Рай“.[2]

Екатерина Вазем в ролята на Никия, 1877 г.
Лев Иванов в ролята на Солор, 1877 г.

Първото представление е на 23 януари 1877 г. на сцената на Мариинския театър. Диригент: Алексей Папков. В ролите[1]:

Премиерата е успешна и критиката като цяло положителна. Аплодисментите в края на спектакъла продължават повече от половин час. До пенсионирането на Вазем през февруари 1884 г., представлението е играно 70 пъти. Въпреки това, през следващия сезон балетът е игран само 5 пъти (Ана Йохансон танцува ролята на Никия), в последствие само второ действие и след 1885 г. е премахнат от репертоара.[2]

През 1900 г. балетът отново е поставен – по случай 40-ия юбилей на творческа дейност на Павел Гердт (в ролята на Солор). В продукцията са направени малко промени: Кралстото на сенките е увеличено от 32 на 48 тънцьорки и тяхното появяване е на затъмнена сцена (в оригиналната продукция сцената е ярко осветена). Музиката също е съкратена. Отзивите за хореографията обаче са критични – определена е като скучна, дълга и безинтересна.[2]

Първата постановка на балета извън Русия е в Лондон на 4.7.1961 г., по време на турнето на Кировския балет във Великобритания. На това турне Рудолф Нуреев бяга и две години по-късно поставя само Царството на сенките на сцената на Кралския балет.[2]

Пълната версия на балета е поставена от Наталия Макарова през 1980 г. за Американския балет.[2]


Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива в Индия, в двора на раджата Дугманта. Любовта на баядерката (танцьорка в храм) Никия и воина Солор предизвиква гнева на великия брамин (тайно влюбен в Никия) и принцеса Гамзати (дъщерята на раджата, влюбена в Солор). Против волята си, Солор е избран от раджата за съпруг на Гамзати. Никия е повикана да танцува на празненство в храма и е смъртно ухапана от змия, скрита от Гамзати в кошница с цветя. Браминът предлага на Никия противоотрова в замяна на нейната любов. Тя отказва и преди да умре напомня на Солор клетвата му за вечна вярност. Солор е покрусен и търси спасение. Под влияние на опиати той се пренася в Царството на сенките, където среща и танцува с духа на Никия. След като се връща в реалността, не може да се отърве от спомена за призрака. На сватбеното тържество, точно когато Гамзати и Солор трябва да разменят клетви за вярност, става земетресениие. Храмът се срутва и всички умират. В епилога духовете на Никия и Солор се събират в отвъдното. [3]

Край на разкриващата сюжета част.

На българска сцена[редактиране | редактиране на кода]

Баядерка в оригиналната си версия е поставена за първи път на сцената на Софийската опера и балет на 19.10.2012 г. Постановчик: Павел Сталинский. Диригент: Григор Паликаров[4] По финансови причини преди 2012 са поставяни няколко съкратени версии или само третото действие.[5][6]

В ролите са Сара-Нора Кръстева, Марта Петкова, Веса Тонева, Дарина Бедева-Кънева, Катерина Петрова, Никола Хаджитанев.[6]

Музикални номера[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата представя либретото на постановката на Петипа от 1900 г. (с оригинална номерация) и по-късни допълнения. [7]

Музикални номера
№ 1 Увертюра
Първо действие, първа картина
№ 2 Първа сцена и появяване на Солор
№ 3 Появяване на Великия брамин, жреци и факири
№ 4 Танц на жриците
№ 5 Танц на факирите
№ 6 Появяване на Никия
№ 7 Вариация на Никия
№ 8 Драматична сцена на Великия брамин и Никия
№ 9 Мимична сцена на Солор и Мадхавая
№ 10 Сцена на Никия и Вина
№ 11 Pas d'action на Никия и Солор
№ 12 Мимична сцена на Никия и Солор
№ 13 Сцена
Първо действие, втора картина
№ 14 Увертюра и сцена
№ 15 Танц с шалове
№ 16 Влизане на Гамзати
доп. Танц на Никия и роба (Константин Сергеев, 1952) (музика: Цезар Пуни, „Есмералда“, 1844 г.)
№ 17 Мимична сцена с Великия брамин и раджата
№ 18 Драматична сцена и финал с Никия и Гамзати
Второ действие
№ 19 Кортеж
Голям дивертисмент

№ 20 Танц на робите
№ 21 Валс с шалове
№ 22 Валса а папагалите
№ 23-1 Танц на четири баядерки
№ 23-2 Танц на четири баядерки
доп. Златният идол (Николай Зубковски, 1948) (музика: Минкус; ар. Павел Фелдт; Персийски танц от „Пеперудата“, 1874 г.)
№ 24 Танц ману
№ 25 Индийски танц
№ 26 Обща кода (в продукцията на Чабукяни/Пономарьов този номер е кода в Grand Pas d'action)

№ 27 Танцът на Никия

№ 27-1 Танцът на Никия
№ 27-2 Танцът с кошницата

№ 28 Сцена и финал – Смъртта на Никия
Трето действие, първа картина
№ 29 Увертюри и сцена
№ 30 Танц на змиеукротителя
№ 31 Сцена с Гамзати и Солор
№ 32 Появяването на Никия
Трето действие, втора картина
№ 33 Grand pas classique на сенките (Царството на сенките)

№ 33-1 Влизането на сенките
№ 33-2 Валс
№ 33-3 Влизането на Солор
№ 33-4 Влизането на Никия
№ 33-5 Гранд адажио
№ 33-6 Вариация 1
№ 33-7 Вариация 2
№ 33-8 Вариация 3
№ 33-9 Вариация на Никия
№ 33-10 Гранд кода

Трето действие, трета картина
№ 34 Сцена и финал
Четвърто действие
№ 34 Увертюра и сцена
№ 36 Танц на лотусите
№ 37 Grand pas d'action

№ 37-1 Антре
№ 37-2 Гранд адажио
Вариация на Солор (Николай Легат, 1900) (музика: Минкус, вариация на Джарма от „Пеперудата“, 1874 г.)
Вариация на Гамзати (за Олга Преображенска, 1900 г.) (муз: неизв.)
Вариация на Гамзати (Пьотр Гусев, 1947 г.) (музика: Пуни, Вариация на Нися от „Цар Кандавъл“, 1868 г.)
Вариация за Матилда Кшесинская (музика: Рикардо Дриго, 1900, композирана специално за Кшесинская)
№ 37-3 Гранд кода

№ 38 Разрушението на храма
№ 39 Апотеоз – възкръсването на Никия и Солор

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Баядерка е един от най-значимите балети и, заедно с „Лебедово езеро“, е в основата на успеха на Мариинския театър.

Царството на сенките е достижение в танцовото изкуство, и по-специално в кордебалета. Той дава възможност на танцьорите да демонстрират палцова техника в най-чистата класическа форма (палцовата техника е все още новост, когато балетът е създаден). Тази сцена се счита за предшественик на белите действия в „Лебедово езеро“ и „Силфидите“ на Фокин.[2]


Източници[редактиране | редактиране на кода]