Лев Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лев Иванов
руски балетист и балетмайстор
Лев Иванов 
Роден: 18 февруари 1834 г.
Починал: 11 декември 1901 г. (67 г.)

Лев Иванович Иванов (2 март 1834, Москва - 24 декември 1901, Санкт Петербург) е руски балетмайстор и балетен педагог. Работил е в Мариинския театър в Санкт Петербург. Полага началото на симфонизацията в танца. Поставил е балетите на ЧайковскиЛебедово езеро“ (1895 г.) и „Лешникотрошачката“ (1892 г.)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иванов е роден на 18 февруари (стар стил) 1834 г. в Москва[1]. Извънбрачно дете, до 3-годишна възраст расте в дом за сираци, след което е осиновен.[2]

От 1844 до 1852 г. учи в Санкт-Петербургското театрално училище (днес Руска балетна академия „А. И. Ваганова“) при Жан-Антоан Петипа, Александър Пименов, Пиер Фредерик Малаверн и Емил Гредлю.[3]. След дипломирането си е приет в петербургската балетна трупа на Имперския театър[1], а през 1860 г. - в Мариинския театър.[4] С времето се специализира в характерните танци - най-вече испански и италиански, с чиито изпълнения жъне огромен успех. [5].

През 1869 г. Мариус Петипа наследява Артур Сен-Леон като главен балетмайстор и Иванов става първи солист на Петербургския имперски балет. Сред ролите му са Феб и Клод Фроло от „Есмералда“, Солор в „Баядерка“, Конрад в „Корсар“.[2] С възхода на Павел Гердт, Иванов започва да се занимава с режисура и балетни постановки.[6].

От 1882 г. е режисьор[2][3], а от 1885 - втори балетмайстор на Имперския театър и помощник на Петипа.[2][1].За неговата музикалност се носят легенди - можел по слух за запомни и възстанови цели балетни постановвки.[2]

За последен път играе на сцена през 1893 г.[6][2] В годините си е партнирал с Елена Андреяновна и Татяна Смирнова.[2]

Умира на 24 декември (стар стил) 1901 г. в Петербург.

Иванов никога не бe учил музика, но имаше великолепен слух и феноменална музикална памет; той можеше по слух да свири на пиано, след като е чул нещо само веднъж. Спомням си един такъв интересен случай. Антон Рубинщайн пишеше музиката за балета „Филоксер“, който после преименува на „Лозницата“. Беше поканен в залата за репетиции в присъствието на балетмайстор Петипа и други компетентни люде, сред които бе и Лев Иванович. Балетът беше доста дълълги и имаше нужда от преправяне... След срещата Рубинщайн, слизайки по стълбите към Театралната зала, където течаха репетициите, бил шокиран да чуе някой да свири на пиано части от „Филоксер“, които той току-що бил представил. Естествено, бил доста заинтригуван и отишъл да търси пианиста. Това бил Иванов, който въпреки че току-що бил чул балета за първи път, бил запомнил доста дълги части от него. Маестрото изразил соето задоволство - такъв феномен, по неговите думи, не бил виждан повече от сто години.

— Екатерина Вазем, „Мемоарите на една балерина“[7]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1858 г. води класически танц в малките девически класове в Петербургското театрално училище[6][8]. Сред ученичките му са: Екатерина Вазем, Александра Вергина, Евгения Соколова, Мария Горшенкова, Варвара Никитина, Клавдия Куличевская, Олга Преображенская, Матилда Кшесинская, Агрипина Ваганова и много други бъдещи балерини и солистки на Мариинския театър.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.
  3. а б Энциклопедический словарь Петербурга
  4. Российская Информационная Сеть
  5. Биографический словарь. Иванов Лев Иванович
  6. а б в г д Иванов в Энциклопедии балета
  7. The History of the Mariinski Theatre in рictures, memoirs and documentation 1783-2008 - St. Petersburg, 2008, p= 183
  8. а б Энциклопедический словарь. Иванов Лев Иванович