Лебедово езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Лебедово езеро“

„Лебедово езеро“ (на руски: „Лебединое озеро“) е сред най-известните и одобрявани от критиката балети по музика на Чайковски.

Първото му цялостно представление е в Санкт Петербург в Русия на 17 февруари 1895 г. на сцената на Мариинския театър. Чайковски по онова време вече не е между живите и балетът е основан на по-ранна и по-малка творба, чиято премиера е на 4 март (20 февруари по стар стил) 1877 г. Хореографията на премиерата е на Мариус Петипа и Лев Иванов, като много по-късни постановки следват тяхната работа повече или по-малко плътно.

Ролите-близнаци на Одета и Одилия се танцуват от една и съща балерина. Одета-Одилия е сред най-тежките роли, защото изисква превъплъщаване в две напълно противоположни роли, както и изморителен танц-шедьовър, включващ 32 фуетета. Този подвиг е включен в хореографията, тъй като е бил номер на Пиерина Леняни, първата примабалерина асолута на Мариинския балет.

Премиерата на балета в Санкт Петербург всъщност е приета много хладно, представена с небляскави костюми и декор, необичайна хореография и посредствен оркестър. Тя се отклонила от традиционната руски форма на балета, при която се използвали истории със сюжет, достатъчен само за да поддържа виртуозните танци; балетът на Чайковски, за разлика от това, включва последователен сюжет, заради което по-голямата част от публиката е била загубена. По-късната нова постановка в годината след смъртта на Чайковски била аплодирана като шедьовър, тъй като използвала феноменален талант във всички аспекти.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В деня на своето пълнолетие принц Зигфрид се влюбва в Одета - омагьосана от злия магьосник фон Ротбарт в лебед. Одета възвръща човешкия си облик през нощта. Тя живее в гората, заобиколена от верните си приятелки - също омагьосани в лебеди. Магията може да се развали само от силата на истинската любов. Зигфрид се кълне във вечна вярност и обещава да обяви годежа на следващия ден по време на бала в двореца.

Ротбарт се появява на бала, придружен от дъщеря си Одилия, омагьосана да изглежда като Одета. Зигфрид и Одилия танцуват и в края на вечерта забрюденият Зигфрд се кълне във вярност на Одилия. Одета е съкрушена, Ротбарт ликува. Зигфрид осъзнава грешката си и тръгва да търси Одета. Намира я на брега на езерото. Тя се самоубива и той я последва. Не можейки да се оженят живи, те се събират в смъртта. Ротбарт, силата му и замъкът му са унищожени. Девиците-лебеди са свободни и в човешки облик и танцуват в почит на душите на влюбените.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Лебедово езеро в България е на 5 февруари 1937 г. в Софийската народна опера. Хореография – Лидия Вълкова; Диригент – Венедикт Бобчевски; Одета – Елена Воронова; Одилия – Нина Кираджиева; Зигфрид – Атанас Петров; Ротбарт – Георги Бесарабов.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]