Лебедово езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лебедово езеро
Лебединое озеро
Сцена от „Лебедово езеро“
Сцена от „Лебедово езеро“
Информация
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Композитор Пьотр Илич Чайковски
Либрето Владимир Бегичев, Василий Гелцер
Базиран на „Откраднатият воал“, „Бялата патица“
Премиера 20 февруари (4 март) 1877 г.
Болшой театър, Москва
Балетна трупа Имперски руски балет
Герои Одета, Зигфрид, Ротбарт, Одилия
Създаден за Лидия Гейтен
Жанр романтизъм
Лебедово езеро в Общомедия

„Лебедово езеро“ (на руски: „Лебединое озеро“) е балет в 4 действия по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер. Той е един от най-известните и обичани балети в света.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Главни действащи лица

  • Одета – принцеса, омагьосана в лебед
  • Зигфрид – принц
  • Ротбарт – зъл магьосник
  • Одилия – дъщеря на Ротбарт

В деня на своето пълнолетие принц Зигфрид се влюбва в Одета – омагьосана от злия магьосник Ротбарт в лебед. Одета възвръща човешкия си облик през нощта. Тя живее в гората, заобиколена от верните си приятелки – също омагьосани в лебеди. Магията може да се развали само от силата на истинската любов. Влюбеният Зигфрид се кълне във вечна вярност и обещава да обяви годежа на следващия ден по време на бала в двореца.

Ротбарт се появява на бала, придружен от дъщеря си Одилия, омагьосана да изглежда като Одета. Зигфрид и Одилия танцуват и в края на вечерта заблуденият Зигфрид се кълне във вярност на Одилия. Одета е съкрушена, Ротбарт ликува. Зигфрид осъзнава грешката си и тръгва да търси Одета. Намира я на брега на езерото. Тя се самоубива и той я последва. Неможейки да се оженят приживе, те се събират в смъртта. Ротбарт, силата му и замъкът му са унищожени. Девиците-лебеди са свободни и в човешки облик и танцуват в почит на душите на влюбените.

Край на разкриващата сюжета част.

История на постановките[редактиране | редактиране на кода]

Постановки в Москва[редактиране | редактиране на кода]

Анна Собешчанская като Одета, Москва, 1877 г.
Декор за второ действие, Москва, 1877 г.

Балетът е създаден за Имперския руски балет в Москва по поръчка на директора му Владимир Бегичев. Въпреки че няма много документи, прието е, че Бегичев и първият солист Василий Гелцер са автори на либретото[1][2], като се вдъхновяват от приказката Der Geraubte Schleier („Откраднатият воал“) на Йохан Музеус и от руската народна приказка „Бялата патица“.[2] Балетът е поръчан за примата Лидия Гейтен, която впоследствие се отказва от участие.[1]

Това е първият балет на Чайковски. Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“.[2] Чайковски и хореографът Венцел Рейзингер не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.[2]

Малко известен факт е, че шест години по-рано композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че лайтмотивът на Лебедово езеро е взет оттам.[2]

Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския Болшой театър. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: Полина Карпакова като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.[1][3] Постановката на Рейзингер е приета много хладно и е свалена от сцена през 1882 г.[1] след 41 представления.[2] Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „Силвия“ на Делиб.[1]

През 1882 г. балетмайсторът Йосиф Хансен възобновявава и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са Лидия Гейтен и Елена Калмикова, на Зигфрид – Алфред Бекефи.[3]. През 1901 г. Александър Горски прави нова постановка за московската сцена. [3]

Постановки в Санкт Петербург[редактиране | редактиране на кода]

Пиерина Леняни като Одета, Санкт Петербург, 1895 г.

На 17 февруари 1894 г. в Мариинския театър, като част от концерт в памет на Чайковски, за пръв път е показана картината с лебедите от второ действие с хореографията на Лев Иванов. Главните роли се изпълняват от Пиерина Леняни (Одета/Одилия), Павел Гердт (Зигфрид) и Алексей Булгаков (Ротбарт).[1][3] Усехът на преработката на Иванов води до преработка на целия балет.

Премиерата на преработения спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. Либретото е преработено от Петипа и Модест Чайковски, а партитурата – от Рикардо Дриго.[3] Петипа прави хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц от трето действие и четвърто действие.

Петипа и Иванов работят с Чайковски по „Спящата красавица“ и „Лешникотрошячката“. В спомените си Петипа пише[2]:

Не можех да допусна, че музиката на Чайковски е лоша и че провалът се дължи на него. Проблемът не беше в музиката, а в продукцията на балета, в танците.

— Мариус Петипа

Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на па-дьо-дьо на Зигфрид и Одилия) на Петипа.

Пълната музика на балета е поставяна само веднъж – през сезон 1955/1956 на сцената на Дъражвния балет в Саратов.[1]

Други постановки[редактиране | редактиране на кода]

На 3/16 май 1910 г. Руският балет на Дягилев поставя в Лондон за пръв път хореографията на Петипа и Иванов в съкратен аранжимент на Михаил Фокин.[1][4] В главните роли са Матилда Кшешинска и Вацлав Нижински.[4] Пълният балет е поставен за първи път в Садлърс Уелс през 1834 г. с Алисия Маркова и Робърт Хелпман в главните роли.[1]

През 1936 г. френският балетмайстор Серж Лифар поставя наколко откъса на сцената на Парижката опера, но целият балет е поставен чак през 1960 г. във версията на Владимир Бурмейстер.[4]

Постановки на Нуреев[редактиране | редактиране на кода]

Днес едва ли ще се намерят две еднакви театрални партитури на балета. За най-радикални се считат обаче виенската постановка на Рудолф Нуреев и версията на Бурмейстер.

През юни 1962 г. Нуреев е поканен от Кралския балет в Лондон в ролята на Зигфрид в постановката на Нинет де Валоа и Фредрик Аштън. Нуреев изпълнява ново соло в края на първо действие, преди па де троато – част, която обикновено не се изпълнява. Тази добавка е възприета радушно и остава част от последващи лондонски постановки.[4]

Сцена от 3 д. на постановката на Нуреев, Виенската опера, 2010 г.

През окомври 1964 г. Нуреев поставя цялостна своя хореография за Виенската опера. Докато в руската традиция сюжетът се върти около двойния образ на Одета/Одилия, Нуреев центрира своята постановка върху Зигфрид. Той изпълва образа на принца и го развива в психологически план – първо тъжен и обзет от скука, после влюбен и накрая измамен и унищожен. [4]

За мен „Лебедово езеро“ е фантазията на принц Зигфрид. Възпитанието му в духа на романтичното разпалва страстта му към безкрая и той отказва да приеме реалността на властта и на брака, който му е натрапен от учителя му и майка му. За да избегне скучната си съдба, той създава идеята за езерото – това „друго място“, за което мечтае. Съзнанието му ражда както идеализираната любов, така и забраната ѝ. Белият лебед е недостижимата жена, черният лебед – нейният огледален образ, тоно както и Ротбарт е корумпираната същност на учителя Волфганг. Когато фантазията изчезва, принцът не знае как да запази разума си.

— Рудолф Нуреев[4]

Двадесет години по-късно, през 1984 г., Нуреев прави още по-радикална промяна в постановка за Парижката опера. Цялата история става плод на въображението на принца. Нуреев добавя пролог, в който принцът сънува кошмар – голяма граблива птица отвлича момиче, което се превръща в лебед. Според Фройд, грабливата птица изобразява желанието на мъжа да се докаже сексуално. Одета и Одилия са проекции на страстта на младия принц. Той е обсебен от вина към майка си, тъй като отказва да приеме властта и свободата да избере съпруга. Изплашен от перспективата да възмъжее, той се оттегля във фантазиите си. Някои интерпретират това като латентен аутизъм и дори хомосексуалност.[4]

Най-разпространените замени са връщането в трето действие на вариациите на главните герои, първоначално написани от Чайковски като pas de six и па-дьо-дьо, както и включването в четърта картина на дуета по музиката на втората вариация от pas de six.

Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на Константин Сергеев от 1950 г. на хореографията на Петипа и Иванов.

Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 фуетета в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа.

Постановката на Матю Борн[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. английският хореограф Матю Борн поставя „Лебедово езеро“ в „Садлърс Уелс“ в Лондон почти изцяло в мъжки състав. Либретото е променено, а част от музиката реаранжирана. Главният герой е престолонаследник, чието желание за свобода и индивидуалност е представено чрез образа на лебеда. Борн, който не е балетен хореограф, иска да покаже физическата и агресивна страна на лебедите. Хореографията е вдъхновена от „Птиците“ на Хичкок, а либретото от скандалите около кралското семейство и развода на принц Чарлз. [5]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на „Лебедово езеро“ в България е на 5 февруари 1937 г. в.на сцената на Софийската народна опера.

Хореография – Лидия Вълкова; Диригент – Венедикт Бобчевски; Одета – Елена Воронова; Одилия – Нина Кираджиева; Зигфрид – Атанас Петров; Ротбарт – Георги Бесарабов.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • Черният лебед

Източници[редактиране | редактиране на кода]