Лебедово езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сцена от „Лебедово езеро“

„Лебедово езеро“ (на руски: „Лебединое озеро“) е сред най-известните и обичани от публиката и критиката балети на Чайковски.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В деня на своето пълнолетие принц Зигфрид се влюбва в Одета - омагьосана от злия магьосник фон Ротбарт в лебед. Одета възвръща човешкия си облик през нощта. Тя живее в гората, заобиколена от верните си приятелки - също омагьосани в лебеди. Магията може да се развали само от силата на истинската любов. Влюбеният Зигфрид се кълне във вечна вярност и обещава да обяви годежа на следващия ден по време на бала в двореца.

Ротбарт се появява на бала, придружен от дъщеря си Одилия, омагьосана да изглежда като Одета. Зигфрид и Одилия танцуват и в края на вечерта заблуденият Зигфрид се кълне във вярност на Одилия. Одета е съкрушена, Ротбарт ликува. Зигфрид осъзнава грешката си и тръгва да търси Одета. Намира я на брега на езерото. Тя се самоубива и той я последва. Неможейки да се оженят приживе, те се събират в смъртта. Ротбарт, силата му и замъкът му са унищожени. Девиците-лебеди са свободни и в човешки облик и танцуват в почит на душите на влюбените.

История на постановките[редактиране | редактиране на кода]

Сценичната история на балета е труднопроследима.

Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския Болшой театър. Оригиналната хореография е на балетайстора Венцел Рейзингер. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. Първата изпълнителка на Одета/Одилия е Полина Карпакова. Постановката на Рейзингер е приета много хладно и е свалена от сцена. Тя се отклонява от традиционната руска форма на балета, при която сюжетът просто поддържа виртуозни танци. Балетът на Чайковски, за разлика, включва сложен и последователен сюжет, който обърква публиката.

През 1882 г. балетмайсторът Йосиф Хансен възобновявава и частично преработва спектакъла. На 17 февруари 1894 г., като част от възпоминателния концерт в памет на Чайковски, за пръв път е показана картината с лебедите от второ действие с хореографията на Лев Иванов. Главните роли се изпълняват от Пиерина Леняни и Павел Гердт.

Премиерата на целия преработен спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в Мариинския театър. Либретото е преработено от Петипа и Модест Чайковски, а партитурата – от Рикардо Дриго. Петипа прави хореографията на първо и трето действие (без венецианския и унгарския танц) и апотеоза, а Лев Иванов – второ действие, унгарския и венецианския танц от трето действие и четвърто действие.

Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват „каноничната“ хореография на второ действие на Иванов и „черния“ pas d’action (нерядко преобразуван на па-дьо-дьо на Зигфрид и Одилия) на Петипа.

Днес едва ли ще се намерят две еднакви театрални партитури на балета. За най-радикални се считат обаче виенската постановка на Рудолф Нуреев и версията на Владимир Бурмейстер. Най-разпространените замени са връщането в трето действие на вариациите на главните герои, първоначално написани от Чайковски като pas de six и па-дьо-дьо, както и включването в четърта картина на дуета по музиката на втората вариация от pas de six.

Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на Константин Сергеев от 1950 г. на хореографията на Петипа и Иванов.

Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 фуетета в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Лебедово езеро в България е на 5 февруари 1937 г. в Софийската народна опера. Хореография – Лидия Вълкова; Диригент – Венедикт Бобчевски; Одета – Елена Воронова; Одилия – Нина Кираджиева; Зигфрид – Атанас Петров; Ротбарт – Георги Бесарабов.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • Черният лебед