Анастас Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Анастас Петров
български балетист
Анастас Петров. Източник: ДА „Архиви“
Анастас Петров. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
26 декември 1978 г. (79 г.)
Националност Флаг на България България
Анастас Петров в Общомедия

Анастас Петров Дачов е български балетист и балетмайстор, един от основоположниците на българския балет.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 октомври 1899 г. в Добрич в семейството на чиновник.[3] Семейството са преселници от Котел, които по-късно се установяват във Варна.[4] От малък танцува, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева.[3]

От 1922 до 1925 г. учи класически танц в Берлин (на издръжка на брат си[3][4]) в школата на Евгения Едуардова[2][5], балерина от Мариинския театър[4]. Едуардова високо цени таланта му и година по-късно го прави свой асистент.[3] От 1925 до 1927 г. Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа.[2][3] За това сътудничество Петров по-късно споделя[3]:

Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Това отчасти ми попречи да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство

След завръщането си в България (според някои източници – 1926 г.[3]) става солист и балетмайстор в Софийската опера от 1.8.1927 г.[5][4] до 1961 г. Поставя танци в опери, оперети, балети, концертни номера.[2] Само за няколко месеца подготвя танците в „Ловци на бисери“, „Орфей“, „Фауст“, „Еврейката“.[3] Скоро след назначенито му в пресата излиза следната положителна оценка[6]:

„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел – представянето на пантомима на сцената на Народната опера… Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет…“

Постановката му на „Копелия“ (муз. Лео Делиб) е първата цялостно професионално изработена балетна творба, с която се поставя началото на професионалния балет в България.[2] Критиката я оценява високо[6]:

На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство… Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури… Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа…

Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ“ към „Фауст“, Половецките танци от „Княз Игор“ на Бородин, „Арлезианката“ и „Кармен“ на Бизе, дивертиментите от „Аида“, „Ловци на бисери“, „Хубавата Елена“.[3] Други известни негови постановки са първият български балет „Змей и Яна“ (1937), „Раймонда“ на Глазунов (1839), „Жизел“ на Адам (1947 и 1960), „Лебедово езеро“ от Чайковски (1956), „Есмералда“ от Пуни (1958), „Орфей и Родопа“ (1960), „Прометей“ на Бетховен, „Болеро“ от Равел, „Тамара“ от Балакирев, „Куклената фея“ от Байер[3], „Поетът принц“[7]. През кариерата си поставя танците в повече от 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни постановки – някои останали като образци в историята на българския танцов театър.[3][4]

Петров утвърждава класическия репертоар. В българските балети претворява българския танцов фолклор. Участва в собствените си постановки, сред които Змеят в „Змей и Яна“, Доктор Охболи в едноименния балет[2], Клод Фроло в „Есмералда“, Прометей, Гирей в „Бахчисарайски фонтан[3] и други. Пръв тълкувател е на образите на Зигфрид в „Лебедово езеро“, Франц в „Копелия“, Змея в „Змей и Яна“ в постановката на Христо Манолов (втората версия на балета) и др.

Занимава се и с педагогическа дейност. На 1.9.1927 г.[7] основава първата професионална балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати български балетни артисти – Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Асен Манолов, Люба Колчакова[5], както и Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски.[3] При него са започнали Калина Богоева, Ичко Лазаров, Константин Дамянов, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Пенка Енчева.[4] Школата съществува до 1944 г.[7] По-късно приема да работи в държавното балетно училище.[5] По думите на Красимира Колдамова[5]:

В мислите и мечтите си той поставяше непрестанно някаква цел, подтикваше ни да се развиваме.

В писмо по случай 50-ия юбилей на българския балет, Петров пише[4]:

Щастлив съм, че доживях този празник на всенародно обществено признание на балета, на който посветих всяка моя мисъл, всяка моя грижа, цялата си любов, целия си живот.

Умира в София на 26 декември 1978 г.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодният балетен конкурс в Добрич, основан през 1982 г., носи неговото име.[5][3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3387.
  2. а б в г д е ж з Консулова, В. ПЕТРОВ Анастас Дацов / Григорович, Ю. Н. (ред.). Балет: энциклопедия. Москва, Советская энциклопедия, 1981. с. 400.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п Стамболиев, Огнян. Анастас Петров – бащата на българския балет // Софийска опера и балет // http://www.operasofia.bg/novini/item/2020-anastas-petrov-bashtata-na-balgarskiya-balet-ognyan-stamboliev
  4. а б в г д е ж Палашев, Димитър. Да си спомним: Анастас Петров е патриархът на нашия балет // Наборе.бг // http://www.nabore.bg/statia/atanas-petrov-e-patriarhat-ana-nashiya-balet-1675-14
  5. а б в г д е Александрова, Моника. Анастас Петров – патриарх на българския балет // БНР, 1.09.2014 // http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100454301/anastas-petrov-patriarh-na-balgarskia-balet
  6. а б Добрев, Добрин. Добруджецът Анастас Петров е основател на българския балет // Silistra.cc, 20.05.2015, // http://silistra.cc/?p=11400
  7. а б в г Биграфична справка в сайта на в-к Култура