Княз Игор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Княз Игор
RIAN archive 855177 Scene Prince Igor opera.jpg
Композитор Александър Бородин
Либретист Александър Бородин
Основа Слово за похода на Игор
Действия 4
Премиера 4 ноември 1890 г.
Княз Игор в Общомедия

„Княз Игор“ е опера на руския композитор Александър Бородин в 4 действия, с пролог. Либретото е написано от самия Бородин въз основа на паметника на руската средновековна литератураСлово за похода на Игор“, разказващ за неуспешния поход на княз Игор срещу куманите.

История на написването[редактиране | редактиране на кода]

През 1869 г. музикалният критик Владимир Стасов предлага на Бородин като сюжет за опера „Слово за похода на Игор“. Композиторът се заинтересува и започва да проучва историческите и музикални източници за епохата. Посещава и Путивъл, където се развива действието. Основната работа на Бородин като професор по химия не му позволява да се фокусира върху композирането и той работи върху бъдещата опера в продължение на 18 г., като през 1887 г. умира, без да я довърши.[1]

Бородин пише либретото сам, но композирането върви трудно, на части, без определена последователност. Неколкократно той споделя със свои близки, че е готов да се откаже, но въпреки това продължава работата си. През 1881 г. написва прочутата ария на княз Игор. През 1886 г. работата по операта вече е напреднала много, откъси от нея се изпълняват на концерти.[2]

Бородин не успява да реализира „заветната си мечта“ да създаде руска епична опера. По записките на Бородин Александър Глазунов и Николай Римски-Корсаков довършват операта. Римски-Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите „Половецки танци“. Глазунов довършва и оркестрира третото действие, а увертюрата, която е готова само като клавир, оркестрира Глазунов.[3]

Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4 ноември 1890 г.[1]

В България „Княз Игор“ е поставена за първи път на 29 септември 1922 г. в София с диригент М. М. Златин и режисьор Драгомир Казаков.[1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива в Путивъл (прологът, I и IV действие) и в куманския стан (II и III действие) и разказва за неуспешния поход на северския княз Игор Святославич срещу куманите (наричани също „половци“, от там „Половецки танци“), неговото пленяване и успешно бягство след това. Действието се развива в Путивъл, княжеството на Игор, а също така и в половецкия стан. Разгърната е и историята за любовта на княза и неговата любима Ярославна.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • княз Игор (баритон)
  • Ярославна, негова втора жена (сопрано)
  • Владимир Игоревич, негов син от първия брак (тенор)
  • княз Галицки, брат на Ярославна (висок бас)
  • Кончак, куманския хан (бас)
  • Кончаковна, негова дъщеря (контраалт)
  • Овлур, покръстен куманин (тенор)
  • Ерошка, дезертирал войник (тенор)
  • Скула, дезертирал войник (бас)
  • руски боляри, старци, войници, момичета, кумански постови, ханове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Сагаев, Любомир. Княз Игор. // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  2. „Половецки танци“ из второ действие на операта „Княз Игор“. // Софийска филхармония. Посетен на 24 ноември 2021.
  3. Стамболиев, Огнян. За Бородин и неговия шедьовър „Княз Игор“. // Софийска опера и балет. Посетен на 26 ноември 2021.