Драгомир Казаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгомир Казаков
Портретна снимка на Драгомир Казаков. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Драгомир Казаков. Източник: ДА „Архиви“
Информация
Роден
Починал
Националност Българин
Глас баритон

Драгомир Костов Каза̀ков е български драматичен актьор, режисьор и певец, баритон. Един от основателите на оперното дело в България.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Тулча на 8 август 1866 г. Гимназиалното си образование завършва в Болградската гимназия. От 1886 до 1890 г. учи в оперната школа и в певческия клас на Консерваторията в Прага. Той е сред основателите на Столичната драматична оперна дружба и директор от 1890 до 1892 г. През 1893 г., след разформироването на дружбата, е директор на театър „Сълза и смях“. От 1894 до 1899 г. е учител по пеене в Софийската девическа гимназия. Между 1899 и 1902 г. специализира пеене в Петербург. През 1908 – 1914 г. е баритон в Българската оперна дружба, изпълнява баритонови партии от лиричния и лирико-спинтовия репертоар. Почива на 22 септември 1948 г. в София.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Драгомир Казаков е автор на книгата „Материали по история на Народния театър и опера“, издадена през 1930 г.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2189-2190.
  2. а б в ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 203.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „България“         Портал „България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния