Болеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Болеро.
Болеро
Bolero
Мая Плисецкая в постановката на Морис Бежар, 1975 г.
Мая Плисецкая в постановката на Морис Бежар, 1975 г.
Информация
ХореографияБронислава Нижинска
КомпозиторМорис Равел
ПремиераГранд Опера
Париж
Балетна трупаИда Рубинщайн
ДизайнАлександър Бенуа
Създаден заИда Рубинщайн
Жанрбалет
Болеро в Общомедия
Ида Рубинщайн, вдъхновението зад Болеро, Валентин Серов

„Болеро“ е оркестрално произведение на Морис Равел, написано в до мажор и състоящо се от една част. Първоначално е замислено като музика за балетна постановка, поръчана от руската актриса и танцьорка Ида Рубинщайн[1], близка на композитора.[2] Най-популярното произведение на Равел.[2]

Балетни постановки[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на балета е на 20 ноември 1928 г. в Гранд-Опера, Париж. Балемайстор е Бронислава Нижинска, художник – Александър Бенуа, диригент – самият Равел, в главната роля – Ида Рубинщайн.[1] Публиката я приема с овации, викове и тропане с крака. Когато Равел разбира, че една жена е чута да вика „Лудост! Лудост!“, възкликва: „Тази жена... разбра!“[2]

Сред най-известните постановки са тези на Михаил Фокин (1935 г.) и Серж Лифар (1941 г.) в Парижката опера, и на Морис Бежар (1961 г.) в „Балета на ХХ век“ в Брюксел.[1]

„Болеро“ въплъщава главната грижа за промяна на стила на Равел, както и преоткриването на нови танцови движения. Това е една от последните творби, които композиторът съставя преди да се пенсионира.

Самият Равел е критичен към произведението си: [3]

Моят шедьовър ли? Ама, разбира се, не „Болеро“! В него няма музика...

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1928 г., преди да замине на турне в Северна Америка, Равел обещава на близката си Ида Рубинщайн да напише балетна музика по испански мотиви. Първоначалната идея е да създаде оркестровка за сюитата „Иберия“ на Исак Албенис. След като се връща от Америка, Равел разбира, че оркестровката е дадена на испанския диригент Енрике Арбос. Така той започва да работи върху оригинално произведение – експериментална композиция от повтаряща се мелодия, която се разраства с постепенното добавяне на инструменти. Произведението е написано между юли и ноември 1928 г.[2]

В интервю с Дейли Телеграф, Равел казва: „Особено важно е това произведение да не се разбере погрешно. То е експеримент в една особена и ограничена посока и не трябва да се счита, че се опитва да постигне повече от това, което всъщност постига.“ [2]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

„Болеро“ е написано за голям оркестър, състоящ се от:

Творбата е с времетраене между 15 и 18 минути в зависимост от ускоряването на ритъма. Ритъмът се задава от малкия барабан, който изпълнява една и съща ритмична фигура от 24 удара 169 пъти, или общо 4056 удара. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Болеро // Балет. Энциклопедия. – Москва, 1981, с.81
  2. а б в г д Story of Ravel's Bolero // www.ClassicFM.com[неработеща препратка]
  3. БНР. Равел. 7 март 2015.
  4. „Болеро“ на Морис Равел навърши 88 години