Болеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Болеро.

Болеро
Bolero
Мая Плисецкая в постановката на Морис Бежар, 1975 г.
Мая Плисецкая в постановката на Морис Бежар, 1975 г.
Информация
Хореография Бронислава Нижинска
Композитор Морис Равел
Премиера Гранд Опера
Париж
Балетна трупа Ида Рубинщайн
Дизайн Александър Бенуа
Създаден за Ида Рубинщайн
Жанр балет
Болеро в Общомедия
Ида Рубинщайн, вдъхновението зад Болеро, Валентин Серов

„Болеро“ е оркестрално произведение на Морис Равел, написано в до мажор и състоящо се от една част. Първоначално е замислено като музика за балетна постановка, поръчана от руската актриса и танцьорка Ида Рубинщайн[1], близка на композитора.[2] Най-популярното произведение на Равел.[2]

Балетни постановки[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на балета е на 20 ноември 1928 г. в Гранд-Опера, Париж. Балемайстор е Бронислава Нижинска, художник – Александър Бенуа, диригент – самият Равел, в главната роля – Ида Рубинщайн.[1] Публиката я приема с овации, викове и тропане с крака. Когато Равел разбира, че една жена е чута да вика „Лудост! Лудост!“, възкиква: „Тази жена... разбра!“[2]

Сред най-известните постановки са тези на Михаил Фокин (1935 г.) и Серж Лифар (1941 г.) в Парижката опера, и на Морис Бежар (1961 г.) в „Балета на ХХ век“ в Брюксел.[1]

„Болеро“ въплъщава главната грижа за промяна на стила на Равел, както и преоткриването на нови танцови движения. Това е една от последните творби, които композиторът съставя преди да се пенсионира.

Самият Равел е критичен към произведението си: [3]

Моят шедьовър ли? Ама, разбира се, не „Болеро“! В него няма музика...

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1928 г., преди да замине на турне в Северна Америка, Равел обещава на близката си Ида Рубинщайн да напише балетна музика по испански мотиви. Първоначалната идея е да създаде оркестровка за сюитата „Иберия“ на Исак Албенис. След като се връща от Америка, Равел разбира, че оркестровката е дадена на испанския диригент Енрике Арбос. Така той започва да работи върху оригинално произведение – експериментална композиция от повтаряща се мелодия, която се разраства с постепенното добавяне на инструменти. Произведението е написано между юли и ноември 1928 г.[2]

В интервю с Дейли Телеграф, Равел казва: „Особено важно е това произведение да не се разбере погрешно. То е експеримент в една особена и ограничена посока и не трябва да се счита, че се опитва да постигне повече от това, което всъщност постига.“ [2]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

„Болеро“ е написано за голям оркестър, състоящ се от:

Творбата е с времетраене между 15 и 18 минути в зависимост от ускоряването на ритъма. Ритъмът се задава от малкия барабан, който изпълнява една и съща ритмична фигура от 24 удара 169 пъти, или общо 4056 удара. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Болеро // Балет. Энциклопедия. – Москва, 1981, с.81
  2. а б в г д Story of Ravel's Bolero // www.ClassicFM.com
  3. БНР. Равел. 07.03.2015 // http://bnr.bg/post/100529024
  4. "Болеро" на Морис Равел навърши 88 години