Туба
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, разширяване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тубата е музикален инструмент от групата на медните духови инструменти.
Най-ниският по звучене в духовия оркестър. Направен е от цилиндични и конични навити тръби, мундщук (наустник) и вентилни механизми. Най-известните разновидности са: туба-бас (в тон ми-бемол) и туба-контрабас (в тон си-бемол). Третира се като нетранспониращ музикален инструмент. Съществуват 3 основни вида туби.
Висока (тенорова) туба[редактиране | редактиране на кода]
С основен тон на тръбата си бемол. Нарича се още баритон или еуфониум. Нотирането става на басов ключ. При нотиране условно на виолинов ключ инструментът се третира като транспониращ. Използва се в духовите оркестри, където изпълнява баритонови партии.
Басова туба (или ес бас)[редактиране | редактиране на кода]
Широкомензурен духов инструмент, с басова звучност, с основен тон на тръбата ми бемол, а понякога фа. Изработва се в 2 основни форми: във формата на туба, т.е. сходна на тази на баритона, но с по-прави очертания, и в кръгла форма, пригодена за носене на инструмента през рамо.
Контрабасова туба (или бе бас)[редактиране | редактиране на кода]
По-нисък инструмент от басовата туба с основен тон на тръбата си бемол или до. В духовите оркестри удвоява партията на басовата туба, най-често с октава по-ниско. В симфоничните оркестри се употребява контрабасова туба с 5 или 6 вентила, която обхваща тоновия обем както на басовата, така и на контрабасовата туба и има по-тясна мензура.