Морис Равел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морис Равел
Maurice Ravel
френски композитор
Maurice Ravel 1925.jpg
Морис Равел през 1925 г.
Роден
Починал
ПогребанФранция

Религияатеизъм[1]
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
НаградиЗала на славата на музикалните награди „Грами“ (1991)
Музикална кариера
Стилопера, класическа музика
Инструментипиано
Активностот 1892 г.
Семейство
Съпруганяма

Уебсайт
Морис Равел в Общомедия

Жозеф-Морис Равел (на френски: Joseph-Maurice Ravel) е френски композитор и пианист[2] от импресионистичния период, известен особено с емоционалността, проницателността, неуловимостта и тоналното богатство на неговата музика. Неговите камерни и клавирни композиции, както и неговите оркестрови творби са неразделна част от концертния репертоар. За изкуството му казват, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е известен най-вече с оркестровото си произведение „Болеро“, чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.

Морис Равел през 1912 г.

Равел с баща швейцарец и майка от баскско потекло е считан за най-значителния френски композитор след Клод Дебюси. Той умело комбинира своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той е голям почитател на музиката на Дебюси и трудно може да не бъде повлиян от него.

Морис Равел е роден на 7 март 1875 г. в град Сибур, Франция. От малък проявява музикални наклонности и 14-годишен вече учи в Парижката консерватория пиано при Шарл Берио и композиция при Габриел Форе. Като студент той написва първите си зрели произведения, повлияни от импресионизма на Дебюси.[3]

Запознава се и с Ерик Сати, който след това също оказва значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развива свой собствен стил, който често е описван от критиците като „студен“, „дистанциран“ и „неестествен“. През следващите години той основава някои от най-добрите си произведения върху ориенталските модуси/звукореди, които слуша на изложение в Париж през 1889 г.

През първия период на творчеството си – до Европейската война – създава първата си опера „Испански час“, балета „Дафнис и Хлоя“, Испанска рапсодия и други, а след това – втората си опера „Детето и вълшебствата“, „Болеро“, „Валс“ и др.[3]

Равел живее тих и спокоен живот и никога не заема ръководна длъжност.

Участва като доброволец в Първата световна война, при което е контузен и до смъртта си страда от хронично безсъние.

Посещава САЩ, където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза.

От своя страна със своето творчество той оказва силно влияние на други композитори, като Мануел де Фая, Бела Барток и др.[3]

Морис Равел умира на 28 декември 1937 г. в Париж.[3]

По-известни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б web.archive.org.
  2. Rollo H. Myers. Maurice Ravel. // Енциклопедия Британика. Посетен на 6 ноември 2021. (на английски)
  3. а б в г Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  4. Любомир Сагаев, „Испански час“, В: „Книга за операта“, 1983.