Пиколо
- Вижте пояснителната страница за други значения на пиколо.
| Пиколо | |
 | |
| Пиколо в Общомедия |
Пиколо (на италиански: piccolo – „малък“) е вид малка флейта, чийто диапазон е с една октава по-висок от този на обикновената флейта.[1] Спада към семейството на дървените духови музикални инструменти, но може да е изработена също от метал или пластмаса. Звукът на пиколото е по-остър и по-свистящ в сравнение с флейта.[2] Дължината на пиколото е около 32 см (почти наполовина на обикновената флейта). Конструкцията на клапанния механизъм е същата, но напречното сечение на цевта има обратно конична форма (флейтата има цилиндрична).[2] Използва се във всички видове оркестри, както и като солов инструмент.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предшественикът на пиколо флейтата е флажолетът,[3] който е бил широко използван през Средновековието във военната музика. Флейтата пиколо е конструирана през 18. век и в началото на 19. век става част от симфоничния оркестър, където се превръща в един от инструментите с най-висок регистър. Във военните и духовите оркестри през 19. век често се използва пиколо в ре бемол (масово в американските духови оркестри) или ми бемол; в наши дни тези инструменти са изключително редки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ piccolo, merriam-webster.com
- ↑ а б М. И. Чулаки. „Инструменты симфонического оркестра“. 1972. стр. 81-83, 177
- ↑ Флажолет. Музыкальная энциклопедия. Том 5. 1981 стр. 835-836
