Копелия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Копелия
Джозефина Боцаки в ролята на Сванилда, 1870 г.
Джозефина Боцаки в ролята на Сванилда, 1870 г.
Информация
Музика Лео Делиб
Текст по „Пясъчният човек“ на Ернст Хофман
Хореография Артюр Сен-Леон
Жанр романтизъм
Вид комичен балет
Премиера 25 май 1870 г.
Кралска опера, Париж
Копелия в Общомедия

„Копелия“ (на френски: Coppélia), пълно заглавие „Копелия или момичето с емайловите очи“, e комичен балет в 3 действия с пролог и епилог по музика на френския композитор Лео Делиб. Либретото е от Шарл Нюитер по разказа „Пясъчният човек“ на Ернст Хофман, а хореографията е на Артюр Сен-Леон.

Балетът е изключително популярен и се поставя в много театри по света и до днес. С постановката на „Копелия“ от Анастас Петров се поставя началото на професионалния балет в България.

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на балета се състои на сцената на Парижката опера „Гран Опера“ на 25 май 1870 г.[1] в присъствиео на император Наполеон III и съпругата му Йожени. (Алтеративна дата е 20 май същата година на сцената на „Театр Империал дьо л’Опера“ в една вечер с операта на Вебер Вълшебният стрелец[2]) В ролята на Сванилна е Джозефина Боцаки, а на Франц – Йожени Фиокр.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Сен-Леон и Нюитер използват две новели на Хофман от сборника „Фантастични новели в маниера на Кало“ – „Пясъният човек“ и „Куклата“. Делиб пише партитурата за няколко месеца. Сен-Леон кани Адела Гранцова за двойната роля на Сванилда и Копелия, но тя отказва и хореографът кани младата италианска балерани Джузепина Буцаки. Поради липсата на подходящ танцьор за ролята на Франц, Сен-Леон също я поверява на жена – Йожени Фиокр. Традицията тези 3 роли да се играят от 2 жени се спазва дълго време във Франция[2].

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • Сванилда – селска девойка
  • Франц – младеж, годеник на Сванилда
  • Копелиус – майстор на кукли
  • Копелия – кукла
  • Кмет
  • Приятели на Франц
  • Приятелки на Сванилда
  • Кукли: Испанка, Китаец, Котарак–воин

Основен сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В малък град в Галиция младеж на име Франц се влюбва в непознато момиче (Копелия), което всяка сутрин се появява на балкона на къщата на странния доктор Копелиус. Годеницата на Франц – Сванилда, подтиквана от ревност, прониква с приятелките си в къщата на доктора в негово отсъствие и открива, че непознатото момиче е всъщност механична кукла с човешки размери. В къщата има и други подобни кукли и момичетата започват да се забавляат, като ги навиват и гледат как куклите танцуват. Междувременно Франц също иска да се срещне с красивата непозната и се покатерва през балкона.

Доктор Копелиус се връща ненадейно и гони натрапничките, но кани Франц да остане. Докторът има дяволски план – чрез магия да вземе душата на момчето и да я използва да превърне Копелия в живо същество. За щастие, Сванилда се е скрила зад завесата и се е преоблякла в дрехите на Копелия. Тя се преструва на оживялата кукла, успява да събуди годеника си и двамата бягат. Историята завърша благополучно със свабата на Франц и Сванилда.

Алтернативен сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В някои руски постановки Копелиус помага на Сванилда да се престори на Копелия, за да спечели отново сърцето на годеника си.

Край на разкриващата сюжета част.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

„Копелия“ е ключово произведение в налагането на балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр. Кукленият балет се превръща в поджанр, чийто най-ярък представител е „Лешникотрошачката“ от Чайковски.[2]

В България[редактиране | редактиране на кода]

С премиерата на „Копелия“ 22 февруари 1928 г. се поставят основите на професионалния балет в България[2][1]. Декорите са дело на Александър Миленков, а костюмите – на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев[1].

В ролите играят[1]:

Постановката е приета положително. Вестник „La Bulgarie“ пише[1]:

На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Копелия – Балет по музика на Лео Делиб // Софийска опера и балет. // http://www.operasofia.bg/component/k2/item/25-kopeliya
  2. а б в г Копелия [Либрето] // Сайт на Бургаската опера, 21.04.2012 // http://operabourgas.com/coppelia-libretto/