Лили Берон
| Лили Берон | |
| българска примабалерина и балетна педагожка | |
.jpeg) | |
| Родена | Лиляна Александрова Берон
29 декември 1921 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Награди | Димитровска награда (1949) Св. св. равноапостоли Кирил и Методий (1959) |
| Лили Берон в Общомедия | |
Лиляна (Лили) Александрова Берон е българска примабалерина и балетна педагожка.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 29 декември 1921 г. в София в семейството на Александър Берон и д-р Глафира Уржумцева[3]. Първоначално учи балет при Пешо Радоев, а от 1928 г. при Анастас Петров.[2]
През 1935 г. участва за първи път в спектакъл на Софийската опера. В периода 1937 – 1939 г. специализира при Любов Енгорова в Париж и танцува в трупата на „Бале дьо ла жонес“ (Ballet de la jeunesse). Гастролира в Германия, Франция, Люксембург, Белгия, Италия и Швейцария. От 1934 до 1962 г. играе в Софийската опера. Между 1949 и 1959 г. специализира балетна педагогика в балетното училище в Ленинград при А. Вагенова. През 1965 г. получава званието заслужила артистка.[2]
Занимава се и с педагогическа дейност, като преподавател в Държавното хореографско училище в София през 1951 – 1992 г. Ръководител е на балетните състави на Варненската опера, както и във Ваймар и Краков. Гастролира в СССР, Румъния, Китай, Турция.[2] Репетитор е на балет „Арабеск“. Почива на 9 юли 1996 г. в София[4].
Нейни възпитаници са Калина Богоева, Маргарита Траянова, Цвета Джумалиева, Красимира Колдамова[4][1].
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-известните роли на Лили Берон са:
- Жизел – в „Жизел“ от Адолф Адам
- Тао Хоа – в „Червеният мак“ от Райнхолд Глиер
- Есмералда – в „Есмералда“ от Цезар Пуни – Рикардо Дриго
- Одета-Одилия – в „Лебедово езеро“ от Чайковски[1].
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1949 г. – удостоена е с Димитровска награда II степен[2]
- 1959 г. удостоена е с орден „Кирил и Методий“ I степен[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 249 – 250.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 179. (на български)
- ↑ Родословно дърво на Александър Берон // geni.com. Посетен на 25 януари 2013.
- ↑ а б Спомен за Лили Берон // Алегро виваче. Българско национално радио, 7 януари 2011. Посетен на 25 януари 2013.
|
