Балет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Балерина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балерина

Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц със или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.

Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.

Видове балет[редактиране | редактиране на кода]

  • Балет-трагедия и балет-комедия
  • В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
  • Сюжетен и безсюжетен
  • Едноактен и многоактен
  • Балет-интермедия, хореографска миниатюра
  • Класически балет

История на балета[редактиране | редактиране на кода]

Анна Павлова като Жизел

Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. За пръв спектакъл с единен сюжет се смята поставеният през 1581 г. във Франция балет „Комедията на кралицата“ на италианеца Балтазарини. Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.[1] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.

История на българския балет[редактиране | редактиране на кода]

Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.[2] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).[3] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.

Известни балети[редактиране | редактиране на кода]

Едни от най-известните балети са:[4],[5],[6]

Балет Премиера Композитор Хореограф
Зле опазеното момиче 1789,1828 Жан Добервал, Луи Херолд Жан Добервал, Жан Пиер Омер
Силфида 1832 Жан Шнайцхофер Филип Тальони
Жизел 1841 г. Адолф Адам Жан Корали, Жул Перо
Есмералда 1844 Цезар Пуни Жул Перо
Корсар 1856 Адолф Адам Жозеф Мазилие
Дон Кихот 1869 Лудвиг Минкус Мариус Петипа
Копелия 1870 Лео Делиб Артур Сен Леон
Силвия 1876 Лео Делиб Луи Мерант
Лебедово езеро 1877 г. Пьотр Илич Чайковски Мариус Петипа, Лев Иванов, Рикардо Дриго
Баяденка 1877 Лудвиг Минкус Мариус Петипа
Куклената фея 1888 Йозеф Байер Йозеф Хасрайтер
Спящата красавица 1890 Пьотр Илич Чайковски Мариус Петипа
Лешникотрошачката 1892 Пьотр Илич Чайковски Лев Иванов
Раймонда 1898 Александър Глазунов Мариус Петипа
Ромео и Жулиета 1938 г. Сергей Прокофиев Леонид Лавровски
Пепеляшка 1945 г. Сергей Прокофиев Ростислав Захаров
Кармен-сюита 1967 г. Жорж Бизе, Родион Шчедрин Алберто Алонсо
Шехеразада 1910 г. Николай Римски-Корсаков Михаил Фокин
Сън в лятна нощ 1962 г. Феликс Менделсон Фредерик Ащън
Жар-птица 1910 Игор Стравински Михаил Фокин
Петрушка 1911 Игор Стравински Михаил Фокин
Пролетно тайнство 1913 г. Игор Стравински Вацлав Нижински
Пулчинела 1920 Игор Стравински Леонид Мясин
Аполон и музите 1928 Игор Стравински Адолф Болм
Целувката на феята 1928 Игор Стравински Бронислава Нижинска
Игра на карти 1937 Игор Стравински Джордж Баланчин
Орфей 1948 Игор Стравински Джордж Баланчин
Агон 1957 Игор Стравински Джордж Баланчин
Зорба гъркът 1988 г. Микис Теодоракис Лорка Масине
Гаяне 1942 Арам Хачатурян Нина Анисимова
Спартак 1956 г. Арам Хачатурян Леонид Якобсон (1956 г.), Игор Моисеев (1958 г.), Юрий Григорович (1968 г.)
Дафнис и Хлое 1912 Морис Равел Михаил Фокин
Валс 1929 Морис Равел Бранислава Жижинска
Болеро 1928 г. Морис Равел Бронислава Нижинска (1928 г.), Морис Бежар (1961 г.)
Дървеният принц 1917 Бела Барток Ото Зьобиш, Еде Брада
Чудесният мандарин 1926 Бела Барток Ханс Щробах

Български балети:

Балет Премиера Композитор Хореограф
Змей и Яна 1937 г. Христо Манолов Анастас Петров
Нестинарка 1942 Марин Големинов Мария Димова
Легенда за езерото 1946 г. Панчо Владигеров Нина Анисимова
Хайдушка песен 1953 Александър Райчев Николай Холфин
Кърджалии 1959 Иван Димов Теодорина Стойчева
Орфей и Родопа 1960 Цветан Цветанов Анастас Петров
Сребърните пантофки 1962 Парашкев Хаджиев Галина и Стефан Йорданови
Мадарският конник 1964 Димитър Сагаев Иржи Немечек
Швейк отива на война 1964 Найден Геров Галина и Стефан Йорданови
Светлината залива всичко 1967 Боян Икономов Петър Луканов
Папеса Йоана 1969 Веселин Стоянов Витолд Борковски
Панаир в София 1969 Жул Леви Богдан Ковачев
Дъщерята на Калояна 1973 Марин Големинов Петър Луканов
Изворът на Белоногата 1978 Александър Райчев Богдан Ковачев
Вълшебствата на Тотобан 1982 Георги Костов Джанкарло Вантаджио
Козият рог 1983 Красимир Кюркчийски Петър Луканов
Сянката 1984 Александър Текелиев Маргарита Арнаудова
Парижка Балада 1985 Петър Ступел Асен Гаврилов
Юранд 1986 Александър Йосифов Густав Клауцнер

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
  • Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
  • Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
  • Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
  • Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
  • Любомир Сагаев. Книга за балета. С. ИК Братя Сагаеви, 2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]