Фани Елслер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фани Елслер
Фани Елслер като Флоринда от балета Le Diable boiteux на Жан Корали, Париж, 1836 г.
Фани Елслер като Сара Кембъл в балета „La Gypsy“, Лондон, 1839 г.
Фани Елслер в La Volière, вече забравен балет на сестра ѝ Тереза Елслер. [1]

Фани Елслер (родена Франциска Елслер; 23 юни 1810 – 27 ноември 1884) е австрийска балерина от романтичния период.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена в Гумпендорф, квартал на Виена. Баща ѝ Йохан Флориан Елслер е копист на Йозеф Хайдн, придворен композитор и капелмайстор на Миклош Естерхази.

От най-ранните си години Фани Елслер учи балет и на 7-годишна възраст участва в постановка в Kärntnertortheater във Виена. Почти винаги танцува със сестра си Тереза, която е на 2 години по-голяма. Учители на сестрите са Жан-Пиер Оме, Фридрих Хоршел и по-късно Гаетано Джоя. През 1827 г. сестрите се местят в Неапол, където Елслер започва връзка с принца на Салерно Леополд, син на крал Фердинанд I (Двете Сицилии), от когото ражда син Франц.

Успехът на двете сестри в Неапол води до ангажимент в Берлин през 1830 г., а после и в Лондон, където ражда второто си дете – от кратката си връзка с германския дипломат Фридрих фон Генц.

През септември 1834 г. Елслер танцува за Парижката опера, където звезда е Мария Тальони. Елслер и Тальони са много различни и ръководството на операта вижда в това възможност да представи нещо ново и интересно. Тальони е известна като на френски: danseur ballonné и се отличава с лекотата на скоковете си, а Елслер като на френски: danseur tacquetée и се отличава с прецизност в изпълнението на малки, бързи стъпки. Тальони, макар и по-фин артист, не може да се съревновава с чара на новодошлата. Със своята качуча от балета Le Diable boiteaux на Жан Корали от 1836 г., Елслер превъзхожда всичките си конкуренти, а поетът Теофил Готие я нарича „езическа“ танцьорка. Успехът на Елслер поражда и по-голямото търсене на характерния танц. С растежа на тяхната популярност Елслер добавя в репертоара си и полския танц краковяк (на френски: cracovienne) и италианска тарантела.

Елслер не само притежава технически умения, но и изключителна драматична дарба. С изпълненията си във всички велики романтични балети, включително Силфида, Жизел и Есмералда, Елслер си отвоява място сред най-талантливите и забележителни балерини от периода на романтизма.

През 1840 г. сестрите Елслер гастролират в Америка и след две години небивал успех се завръщат в Европа. [2] В Америка Фани се радва на компанията на Джон Ван Бурен, син на американския президент Мартин Ван Бурен. Американският конгрес спира заседания, за да се радват на представленията ѝ.[3] Елслер е смятана за „най-значимата Силфида на американска сцена“, като чест докарва публиката до прочувствени сълзи. [4] В Ню Орлеанс Елслер танцува две седмици, като хонорарът ѝ е 1000 долара на вечер. [5]

През следващите пет години Елслер танцува в Германия, Австрия, Франция, Англия и Русия. През 1845 г. е поканена да участва заедно с Мария Талиони, Карлота Гризи и Фани Черито в специално поставения балет Па де катр на Жул Перо в Лондон, но тя отказа.

През същата година, натрупала цяло състояние, Елслер се оттегля от сцената и се установява близо до Хамбург. Няколко години по-късно сестра ѝ Тереза сключва морганатичен брак с принц Адалберт от Прусия и получава титлата баронеса фон Барним. [6] Тереза остава вдовица през 1873 г. и умира на 19 ноември 1878 г. Фани Елслер умира във Виена на 27 ноември 1884 г.

Препратки[редактиране | редактиране на кода]