Мария Тальони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Тальони
Maria Taglioni
италианска балерина

Родена
Починала
Погребана Пер Лашез, Париж, Франция
Семейство
Баща Филип Тальони
Мария Тальони в Общомедия

Мария Тальони (на италиански: Maria Taglioni) (23 април 1804 – 22 април 1884) е прославена италианска балерина, балетна педагожка и балетмайсторка от XIX век, епохата на Романтизма, представителка на италианската балетна династия Тальони. Смятана е за първата балерина, танцувала на палци (en pointe).

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Стокхолм, Швеция, в семейството на италианския хореограф Филип Тальони и шведската балерина Софи Карстен (внучка на шведския оперен певец Кристофер Кристиян Карстен и полската оперна певица и актриса Софи Стебновска). Брат ѝ Пол също е танцьор и хореограф; двамата танцуват често заедно в началото на кариерата си.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Сключва брак с граф Албер Жилбер де Воазен на 14 юли 1832 г. г. Двамата прекарат малко време заедно и той умира през 1863 г.[1] От брака им се раждат дъщеря им Йожени-Мари Едвиге и синът им Жилбер[1]. По-късно за известно време съжителства с руския княз Александър Трубецкой, когото някои автори считат за баща на сина ѝ[2]. Княз Трубецкой по-късно се жени за дъщеря ѝ.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мария Тальони в балета „Зефир и Флора“ на Шарл Луи Дидло. Литография, Лондон, 1831 г., Музей на Виктория и Албърт

Тальони започва да се занимава с балет на 12-годишна възраст под ръководството на баща си[3], когато семейството се мести във Виена, Австрия. Филип Тальони въвежда строг репетиционен режим, включващ стоене дълго време в позиции и двучасови сесии от упражнения, адажиа и скокове.

Дебютът ѝ е на 10 юни 1822 г. във Виена[1] в балета La Reception d'une Jeune Nymphe à la Cour de Terpsichore по хореография на баща ѝ. Успехът ѝ е моментален и следват гастроли във всичко големи градове в Германия.[4].

На 23 юли 1827 г. дебютира в Гранд опера в Париж[4]. Баща ѝ успява да договори отлични условия за нея, както и мястото на балетмайстор за себе си, за да може да поставя ролите ѝ.[3] Популярността ѝ нараства с роли в Le Sicilien, Le Carnaval de Venise, Le Dieu et la Bayadère и Robert le Diable.[1]

Дебютът ѝ на лондонската сцена е през 1829 г. Славата на Мария обаче идва с балета „Силфида“, създаден от баща ѝ по музика на Жан Шнайцхофер, специално за да покаже уменията ѝ, и поставен на 26 юли 1832 г. в Ковънт Гардън. В него за първи път се използва палцовата техника за подсилване на естетическия ефект, а не просто като акробатичен номер.[1] Тальони остава в Парижката опера до 1837 г.

Тальони се споменава често в романите на Балзак, а Такъри пише[4], че младите мъже от нейното време

никога няма видят нещо по-грациозно от Тальони в „Силфида“.

През 1837 г. Тальони напуска Театъра на Нейно Величество в Лондон и заминава за Санкт Петербург, където танцува три години в Имперския балет. В Русия Тальони придобива почти култов статут. След последното ѝ представление в страната (1842 г.) чифт нейни палци с продадени на търг за 200 рубли, за да бъдат сготвени и сервирани за вечеря на група балетомани.[3]

През 1845 г. Тальони танцува с три други големи балерини на времето си – Карлота Гризи, Люсил Гран и Фани Черито, в балета Pas de Quatre, поставен в Лондон специално за тях.[3]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Тальони спира да танцува през 1847 г. Живее в Италия[3] и Лондон[1].

Връзката ѝ с балета обаче не е прекъсната. Когато новият танцов директор на Гранд опера – Люсиен Петипа, и неговият ученик, хореографът Луи Меран, реорганизират балета на операта, Тальони е в журито на първия конкурс за подбор на танцьори за кордебалета (1860 г.).

Табьони прави опит и като хореограф. Единствената ѝ творба е Le papillon („Пеперудата“, 1860 г.) е поставена за ученичката ѝ Ема Ливри (която загива трагично през 1863 г. при сценичен инцидент, в който костюмът ѝ е запален от газова лампа, използвана за осветяване на сцената).

Йохан Щраус-син композира полка на нейно име (опус 173), но всъщност творбата е за племенницата на Тальони и дъщеря на Паоло Тальони. Поради съвпадението на имената, двете често са бъркани.[4][1]

Тальони губи голяма част от спестяванията си при финансови спекулации и е принудена да се изхранва като учителка по балет и етикет.[1]

През последните две години от живота си живее при сина си Жилбер в Марсилия, Франция, където и умира на 23 април 1884 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Marie Taglioni, Souvenirs. Le manuscrit inédit de la grande danseuse romantique, édition établie, présentée et annotée par Bruno Ligore, Gremese, 2017.
  • Madison U. Sowell, Debra H. Sowell, Francesca Falcone, Patrizia Veroli, Icônes du ballet romantique. Marie Taglioni et sa famille, Gremese, 2016.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Seccombe, Thomas (1898). "Taglioni, Marie". In Lee, Sidney. Dictionary of National Biography. 55. London: Smith, Elder & Co.
  2. Ф. И. Тютчев. Сочинения: в 2-х т. Т. 2: Письма, М., 1984, стр. 189—192.
  3. а б в г д Kassing, Gayle (2007). History of dance: an interactive arts approach. Human Kinetics. p. 131.
  4. а б в г Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Taglioni, Maria". Encyclopædia Britannica. 26 (11th ed.). Cambridge University Press