Мария Тальони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Тальони
италианска балерина
Мария Тальони 
Родена: 23 април 1804 г.
Починала: 22 април 1884 г. (79 г.)

Мария Тальони (на италиански: Maria Taglioni) (23 април 1804 - 22 април 1884) е прославена италианска балерина, балетна педагожка и балетмайсторка от XIX век, епохата на романтизма, представителка на италианската балетна династия Тальони. Счита се за първата балерина, танцувала на палци (en pointe).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Тальони е родена в Стокхолм, Швеция, в семейството на италианския хореограф Филипо Тальони и шведската балерина Софи Карстен (внучка на шведския оперен певец Кристофер Кристиян Карстен и полската оперна певица и актриса Софи Стебновска). Брат й Паоло също е танцьор и хореограф; двамата танцуват често заедно в началото на кариерите им.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

Тальони се жени за граф Албер Жилбер де Воазен на 14 юли 1832 г. г. Двамата прекарат малко време заедно и той умира през 1863 г.[1] От брака им се ражда дъщеря им Йожени-Мари Едвиге И синът им Жилбер[1]. По-късно за известно време съжителства с руския княз Александър Трубецкой, когото някои автори считат за баща на сина й[2]. Княз Трубецкой по-късно се жени за дъщеря й.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Мария Тальони в балета „Зефир и Флора“ на Шарл Луи Дидло. Литография. Лондон, 1831 г. Музей на Виктория и Алберт, Лондон.

Тальони започва да се занимава с балет на 12-годишна възраст под ръководството на баща си[3], когато семейството се мести във Виена, Австрия. Филипо Тальони измисля стриктен репетиционен режим, който включва стоене в позиции за дълго време и двучасови сесии от упражнения, адажио и скокове.

Дебютът й е на 10 юни 1822 г. във Виена[1] в балета La Reception d'une Jeune Nymphe à la Cour de Terpsichore по хореография на баща й. Успехът й е моментален и следват гастроли във всичко големи градове в Германия.[4].

На 23 юли 1827 г. дебютира в Гранд опера в Париж[4]. Баща й успява да договори отлични условия за нея, както и мястото на балетмайстор за себе си, за да може да поставя ролите й.[3] Популярността й нараства с роли в Le Sicilien, Le Carnaval de Venise, Le Dieu et la Bayadère и Robert le Diable.[1]

Дебютът й на лондонската сцена е през 1829 г. Славата на Мария, обаче, идва с балета „Силфида“, създаден от баща й по музика на Жан Шнайцхофер специално да покаже уменията й и поставен на 26 юли 1832 г. в Ковънт Гардън. В него за първи път се използва палцовата техника за подсилване на естетическия ефект, а не просто като акробатичен номер.[1] Тальони остава в Парижката опера до 1837 г.

Тальони се споменава често в романте на Балзак, а Такъри пише[4], че младите мъже от нейното време

никога няма видят нещо по-грациозно от Тальони в „Силфида“

.

През 1837 г. Тальони напуска Театъра на Нейно Величество в Лондон и заминава за Санкт Петербург, където танцува три години в Имперския балет. В Русия Тальони придобива почти култов статут. След последното й представление в страната (1842 г.) чифт нейни палци с продадени на търг за 200 рубли, за да бъдат сготвени и сервирани за вечеря на група балетомани.[3]

През 1845 г. Тальони танцува с три други големи балерини на времето си - Карлота Гризи, Люсил Гран и Фани Черито, в балета Pas de Quatre, поставен в Лондон специално за тях.[3]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Тальони спира да танцува през 1847 г. Живее в Италия[3] и Лондон[1].

Връзката й с балета, обаче, не са прекъснати. Когато новият танцов директор на Гранд опера - Люсиен Петипа, и неговият ученик, хореографът Луи Меран, реорганизират балета на операта, Тальони е в журито на първия конкурс за подбор на танцьои за кордебалета (1860 г).

Табьони прави опит и като хореограф. Единствената й творба е Le papillon („Пеперудата“, 1860 г.) е поставена за ученичката й Ема Ливри (която загива трагично през 1863 г. при сценичен инцидент, в който костюмът й е запален от газова лампа, използвана за осветяване на сцената).

Йохан Щраус-син композира полка на нейно име (опус 173), но всъщност творбята е за племенницата на Тальони и дъщеря на Паоло Тальони. Поради съпадението на имената, двете често се бъркат.[4][1]

Тальони губи голяма част от спестяванията си при финансови спекулации и е принудена да се изхранва като учителка по балет и етикет.[1]

През последните две години от живота си живее при сина си Жилбер в Марсилия, Франция, където и умира на 23 април 1884 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Seccombe, Thomas (1898). "Taglioni, Marie". In Lee, Sidney. Dictionary of National Biography. 55. London: Smith, Elder & Co.
  2. Ф. И. Тютчев. Сочинения: в 2-х т. Т. 2: Письма. М., 1984. С. 189—192
  3. а б в г д Kassing, Gayle (2007). History of dance: an interactive arts approach. Human Kinetics. p. 131.
  4. а б в г Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Taglioni, Maria". Encyclopædia Britannica. 26 (11th ed.). Cambridge University Press