Катерина Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катерина Медичи
Caterina de' Medici
кралица на Франция

Родена
Катерина Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи
Починала
Погребана Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Католическа църква
Управление
Период 1547 – 1559
Предшественик Елеонора Хабсбург
Наследник Мария Стюарт
Семейство
Род Медичи
Баща Лоренцо II де Медичи
Майка Маделин дьо ла Тур д'Оверн
Братя/сестри Алесандро Медичи
Антонио Медичи
Съпруг Анри II (1533 – 20 юли 1559)
Деца Франсоа II
Елизабет Валоа
Клод Валоа
Шарл IX
Анри III
Маргарита Валоа
Франсоа д'Алансон
Жана от Франция (1556)
Подпис Signatur Caterina de’ Medici.PNG
Катерина Медичи в Общомедия

Катерина Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи (на италиански: Caterina Maria Romola di Lorenzo de' Medici) е кралица на Франция от 1547 до 1559 г., съпруга на крал Анри II от династията Валоа-Ангулем и майка на други трима крале – Франсоа ІІ, Шарл ІХ и Анри III.

Произход и детство[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 13 април 1519 г. във Флоренция, Италия. Дъщеря е на Лоренцо II де Медичи и френската принцеса Маделин дьо ла Тур д'Оверн. Техният брак е знак за съюза между краля на Франция Франсоа I и папа Лъв X, чичо на Лоренцо II, срещу императора Максимилиан I Хабсбург.

Портрет на Катерина като дете

Младото семейство много се радва на раждането на дъщеря си, според летописците, те „са доволни така, все едно имат син“.[1] Родителите на Катерина обаче умират в първия месец след раждането ѝ – майка ѝ на 15-ия ден (на 19-годишна възраст), а баща ѝ – 6 дни след това,[2] оставяйки на новороденото в наследство Херцогство Урбино и Графство Оверн.

След тяхната смърт, през следващата една година, до своята смърт през 1520 г., за детето се грижи неговата баба Алфонсина Орсини. Грижите на Катерина поема леля ѝ, Клариса Медичи, и я отглежда със своите деца, които Катерина обича като родни през целия си живот.[3] Един от тях, Пиеро Строци, на френска служба достига до маршалски жезъл.

Смъртта на папа Лъв X през 1521 г. води до прекъсване на властта на Медичите над Светия престол, докато през 1523 г. кардинал Джулио де Медичи не става папа под името Климент VII. През 1527 Медичите са изгонени от Флоренция и Катерина става заложница. Папа Климент е принуден да признае коронацията на Карл V Хабсбург за император на Свещената Римска империя в замяна на неговата помощ за връщането на Флоренция и освобождаването на младата херцогиня.

През октомври 1529 г. войската на Карл V обсажда Флоренция. По време на обсадата има призиви и заплахи да бъде убита Катерина и провесена на градските врати или изпратена в бордей, за да бъде обезчестена. Въпреки че градът се съпротивлява на обсадата, на 12 август 1530 г. гладът и чумата принуждават Флоренция да се предаде. Климент посреща Катерина в Рим със сълзи на очи. Тогава започва да ѝ търси жених,[4] разглеждайки много варианти, но когато през 1531 г. френският крал Франсоа I предлага своя втори син Анри, Климент веднага се възползва от този шанс: младият орлеански херцог е изгодна партия за племенницата му Катерина.[3]

Кралица-майка[редактиране | редактиране на кода]

Брак с Анри II[редактиране | редактиране на кода]

Когато се жени през 1533 г., Катерина е едва 14-годишна. Сватбата се състои в Марсилия, а избраникът ѝ е Орлеанския херцог, който по-късно, на 25 юли 1547 г., е коронован за крал в Реймс като Анри II. Тя ражда на краля три дъщери и четирима синове, които достигат пълнолетие.

Регент на Франсоа II[редактиране | редактиране на кода]

На 10 юли 1559 г., след нещастен случай по време на турнир, Анри умира и на 21 септември същата година синът му Франсоа II е коронован. От негово име управлява като регент майка му Катерина Медичи. Франсоа умира от бърза и смъртоносна болест: в лявото ухо му се появява фистула, започва гангрена, и след като боледува по-малко от две седмици, той умира на 5 декември 1560 г. в Орлеан, малко преди да навърши 17-годишна възраст и без да остави преки наследници. На трона се възкачва 10-годишният му брат Шарл IX, с което настъпва времето на Катерина Медичи – фактическият господар на Франция до смъртта ѝ през 1589 г. С династически бракове Катерина се стреми да разшири и укрепи интересите на династията Валоа.

Шарл IX[редактиране | редактиране на кода]

Шарл IX, портрет Франсоа Клуе

На 17 август 1563 втория син на Катерина Медичи Шарл IX е обявен за пълнолетен. Той никога не е в състояние да управлява кралството самостоятелно и проявява минимален интерес към държавните дела. Той също така е склонен към изпадане в лоши настроения, които преминават в изблици на ярост. Шарл страда от задух – признак за туберкулоза, от която и умира впоследствие.

Вартоломеева нощ[редактиране | редактиране на кода]

Името на Катерина Медичи е свързано с едно от най-кървавите събития в историята на Франция – Вартоломеевата нощ. Няма никакви съмнения, че именно тя стои зад решението на Шарл IX от 23 август, когато той се разпорежда: „Тогава ги убийте всичките, убийте ги всички!“[5]

Катерина и нейните италиански съветници (Албер де Гонди, Лудовико Гонзага, Рене Савойски) очакват хугенотско въстание след покушението на Колина, и решават да нанесат първи удар и да унищожат хугенотските лидери, дошли в Париж за сватбата на дъщерята на Катерина – Марго с Анри Наварски.[6]

Вартоломеевата нощ започва в първите часове на 24 август 1572 г. Кралските гвардейци се втурват в спалнята на Колина, убиват го и изхвърлят тялото през прозореца. Едновременно с това прозвучава и камбаната на църквата, което е условния знак за началото на убийствата на хугенотските лидери, повечето от които умират в леглата си.[7] Новият зет на краля, Анри Наварски, е поставен пред избор между смъртта, пожизнен затвор или преминаване към католицизма. Той решава да стане католик, след което му предлага да остане в стаята си, за своя собствена безопасност. Всички хугеноти вътре и извън Лувъра са убити, а тези, които успяват да избягат на улицата, са застреляни от чакащите ги там кралски стрелци. Клането в Париж продължава почти седмица, разпростирайки се из много провинции на Франция, където безредните убийства продължават. По думите на историка Жул Мишле, „Вартоломеевата нощ не е била нощ, а цял сезон“.[8] Това клане възхищава католическа Европа и Катерина се наслаждава на похвали. Когато на 29 септември, Анри Бурбонски застава на колене пред олтара като порядъчен католик, тя се обръща към посланиците и се засмива.[9] От това време води своето начало „черната легенда“ за Катерина, злата италианска кралица.

Анри, херцог Анжуйски, ок.1573 г., Жан Декорт

Хугенотските писатели заклеймяват Катерина като коварна италианка, която следва съвета на Макиавелиубий всички врагове с един удар“.[10] Въпреки обвиненията на съвременниците за планиране на клането, някои историци не са напълно съгласни с това, че убийства са били по-рано планирани.[11] Много от тях разглеждат клането като „хирургически удар“, който излиза извън контрол.[12] Същевременно факта, че кралицата майка е знаела за готвените убийства е практически неоспорим.

Шарл IX умира на 30 май 1574 г., вярва се че е отровен от кралицата-майка с арсеник.

Анри III[редактиране | редактиране на кода]

Преживяла смъртта на тримата си сина, тя поставя на престола своя любимец Анри III, чиято власт е заплашена от прекалено могъщата Католическа лига, оглавявана от фамилията Гиз.

Интересът на Анри към управлението на кралството не е постоянен. В писмо на Анри III от 1583 четем: „Във времето докато съм при капуцините и ако има някакви срочни и важни дела...вие и другите, трябва да се обръщате към кралицата, а да не изпращате за мен.[13]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Катерина Медичи умира на 69-годишна възраст във френския град Блоа на 5 януари 1589.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Goro Gheri, quoted by Frieda, 14. (цит. Фриды, 14.)
  2. Според маршал Флоранж, Лоренцо е бил болен от сифилис и е предал болестта на жена си Florange, Knecht, Catherine de’ Medici, 8.
  3. а б Frieda, 21 – 23.
  4. Knecht, Catherine de’ Medici, 12.
  5. Holt, 84. По-вероятно е, че когато Шарл призовава „убийте ги всички“ има предвид тези, които са в срещу Катерина, а не всички хугеноти изобщо". Фрида, 308.
  6. Holt, 84]
  7. Holt, 85
  8. цитат на Morris, 252.
  9. Frieda, 324.
  10. Knecht, Catherine de' Medici, 163 – 64. Трактатът на флорентинския писател Николо Макиавели „Княз“ или по-точно „Господар“ е посветен на Лоренцо де Медичи – бащата на Катерина. Frieda, 325.
  11. Holt, 85.
  12. Knecht, Catherine de' Medici, 158 – 63.• Pettegree, 159.
  13. Sutherland, Госсекретари, 247