Кристина Лотарингска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристина от Лотарингия, портрет от 1588
Сватбата на Кристина и Фердинандо I, от 1614
Кристина Лотарингска като велика херцогиня на Тоскана, портрет от Тиберио Тити, 1600/1605

Кристина Лотарингска (на френски: Christine de Lorraine, на италиански: Cristina di Lorena, * 16 август 1565 в Бар-ле-Дюк, † 19 декември 1636 във Флоренция) е чрез женитба с Фердинандо I Медичи велика херцогиня на Тоскана и управлява Великото херцогство от 1621 до 1628 г. заедно с нейната снаха Мария Магдалена Австрийска, докато нейният внук Фердинандо II Медичи е още непълнолетен.

Тя е дъщеря на Карл III (1543–1608), херцог на Лотарингия, и Клод Валоа (1542–1575), втората дъщеря на френския крал Анри II и Катерина Медичи. След смъртта на нейната майка през 1575 г. по време на тежко раждане, Кристина е възпитавана от нейната баба във френския двор в Париж.

Кристина се омъжва на 8 декември 1588 г. за велик херцог Фердинандо I Медичи (1549–1609) от Тоскана. След смъртта на Фердинандо I през 1609 г. тя има голямо влияние в страната, когато нейният болен син Козимо II Медичи се възкачва на трона и не може сам да управлява. Козимо умира през 1621 г. и в завещанието си определя майка си заедно със съпругата си за регентки на малолетния си син Фердинандо II.

Кристина Лотарингска умира на 71 години на 19 декември 1636 г. във „Вила Медичи“ в Кастело, Флоренция. През 1630 г. в завещанието си тя определя нейните спестявания да бъдат зестри на бедни момичета.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Кристина Лотарингска и Фердинандо I Медичи имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • L. Bertoni: Cristina di Lorena, granduchessa di Toscana. Dizionario Biografico degli Italiani. Band 31. Istituto della Enciclopedia italiana, Rom 1985 (online).
  • Hippolyte Aubert: Correspondance de Théodore de Bèze. (1583). Band 24. Droz, Genf 2002, ISBN 2-600-00694-X, S. 345, Anm. 8 (online).
  • Hilarion de Coste: Christine de Lorraine, Grande Duchesse de Toscane. Les Eloges et vies des reynes, princesses, dames et damoiselles illustres en piété, courage et doctrine, qui ont fleury de nostre temps, et du temps de nos peres. Band 1, 2. Auflage. Sébastien et Gabriel Cramoisy, Paris 1647, S. 417–432 (online).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]