Договор от Сен Жермен (1570)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарл ІХ и Катерина Медичи обнародват договора от Сен Жермен (11 август 1570) – изображение от манускрипт (1577)

Договорът от Сен Жермен (на френски: Le traité de paix de Saint-Germain-en-Laye) е подписан на 8 август 1570 г. и слага край на третата от Френските религиозни войни.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че в началото военните действия не са успешни за хугенотите (френските протестанти) – те търпят тежки поражения при Жарнак и Монконтур – мирът е благоприятен за тях. Това се дължи най-вече на Гаспар дьо Колини, военен лидер не хугенотите, който след всяко поражение съумява да възвърне позициите си. През пролетта на 1570 г. той събира нова армия в южната част на страната и по течението на Рона напредва към областта на Париж. На 25 юни нанася поражение на кралските сили при Арне-льо-Дюк,[2] което убеждава младия крал Шарл ІХ, че трябва да преговаря.[3]

Съдържание на договора[редактиране | редактиране на кода]

Хугенотите получават потвърждение на всички досегашни права и дори ги увеличават. В договора се казва, че могат да отслужват своите проповеди във всеки град, който контролират към 1 август 1570 г. и в предградията на всеки друг град във Франция. Всеки аристократ може също да организира протестантски проповеди в земите си. Само в Париж и особено в кралския двор това е забранено. Хугенотите имат правото да отхвърлят решенията на доминирания от католиците парламент в Тулуза.[4] Новост в договора е клаузата, че хугенотите получават правото на четири свои крепости (наричат ги „сигурни места“), в които да се защитават – Ла Рошел, Ла Шарите, Коняк и Монтобан. Това право е предвидено за две години и те могат да установят там свои гарнизони, заплащани от краля.[5] По този начин се поставя началото на традицията хугенотите да имат „държава в държавата“, което достига връх с Нантския едикт от 1598 г., а след това предизвиква войната на кардинал Ришельо за ликвидирането ѝ.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Намерението на правителството е искрено – да се установи религиозна толерантност и умиротворяване на изморената страна. То обаче не предвижда реакцията на католическата партия, ръководена от лотарингския херцог Анри дьо Гиз. Възмутени от отстъпките на еретиците и от засиленото влияние на Колини върху краля, те организират кървавите кланета на хугеноти през Вартоломеевата нощ (24 август 1572), с което слагат край на мира от Сен Жермен. Религиозните войни са подновени и не стихват в следващите 25 години.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. J. Rickard, Peace of St.-Germain, 8 August 1570, на сайта historyofwar.org, посетен на 27 декември 2019
  2. Arthur Whitehead, Gaspard de Coligny, admiral of France, London 1904, p. 226
  3. James Thompson, The wars of religion in France, 1559 – 1576: the Huguenots, Catherine de Medici and Philip II, Chicago 1909, p. 416
  4. Whitehead, Gaspard de Coligny..., p. 226
  5. Third war of religion (1568 – 1570), на сайта Musée protestant