Лудовико Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудовико Гонзага
херцог на Невер
Louis IV de Gonzague-Nevers.jpg
Луиджи IV Гонзага
Лични данни
Други титли херцог на Ретел
Роден
Починал
23 октомври 1595 г. (56 г.)
Семейство
Династия Гонзага
Баща Федерико II Гонзага
Майка Маргарита Палеологина
Брак Хенриета дьо Клеве
Потомци Катерина Гонзага, Енриета Гонзага, Федерико Гонзага, Франческо Гонзага, Карло I Гонзага
Герб Blason famille it Gonzaga10.svg
Лудовико Гонзага в Общомедия
Луиджи Гонзага и съпругата му Хенриета

Лудовико (Луиджи IV) Гонзага (на италиански: Luigi IV Gonzaga, Lodovico di Gonzaga; на френски: Louis IV de Nevers, Ludovic de Gonzague, * 22 октомври 1539 в Мантуа, † 23 октомври 1595 в Несле) е принц от род Гонзага и чрез женитба херцог на Невер (1566–1595) и граф, от 1565 г. херцог на Ретел.

Той е третият син на Федерико II Гонзага (1500–1540), херцог на Мантуа и Монферат, и втората му съпруга Маргарита Палеологина (1510–1556), дъщеря и наследничка на маркграф Вилхелм XI от Монферат († 1518) от династията Палеолози.

На 4 март 1565 г. Луиджи Гонзага се жени за Хенриета дьо Клеве (* 31 октомври 1542, † 24 януари 1601) херцогиня на Невер, дъщеря и наследничка (от 1564) на херцог Франсоа I дьо Невер-Клеве от Дом Клеве-Марк.

По правото на съпругата му той получава през 1565 г. Херцогство Невер и Графство Ретел, което през 1581 г. от Анри III от Франция също е издигнато на херцогство. С Хенриета той има пет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gino Benzoni: Gonzaga, Ludovico. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 57 (Giulini–Gonzaga), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2001
  • Denis Crouzet: Recherches sur la crise de l'aristocratie en France au XVIe siècle. Les dettes de la Maison de Nevers. In: Histoire, économie et société, 1982, Band 1, Nr. 1-1, S. 7-50.
  • Ariane Boltanski: Clientélisme et construction monarchique. La clientèle du duc de Nevers dans la seconde moitié du XVIe siècle. In: Hypothèses, 1998/1, Publications de la Sorbonne, S. 145-152.
  • Ariane Boltanski: Les Ducs de Nevers et l'État royal. Genèse d'un compromis (ca 1550–ca 1600). Collection Travaux Humanisme Renaissance, Droz, Genf 2006.
  • Aldo De Maddalena et Marzio Romani: Vivre à côté du Roi. Premières expériences et émotions de Louis Gonzague à la Cour de France (1549). In: La France d’Ancien Régime. Études réunies en l’honneur de Pierre Goubert. Privat, Toulouse 1984, Band 2, S. 443-452.
  • Xavier Le Person: „Practiques“ et „practiqueurs“. La vie politique à la fin du règne de Henri III (1584–1589). Droz, Genf 2002.
  • Nicolas Le Roux: La faveur du roi, Mignons et courtisans au temps des derniers Valois (vers 1547–vers 1589). Seyssel, Champ Vallon 2001.
  • Michael Wolfe: Piety and Political Allegiance. The Duc de Nevers and the Protestant Henri IV, 1589-1593. In: French History, Band 2, 1988, S. 1-21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]