Лудовико Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Луиджи Гонзага като херцог на Невер и Невер
Луиджи IV Гонзага
Луиджи Гонзага и съпругата му Хенриета

Лудовико (Луиджи IV) Гонзага (на италиански: Luigi IV Gonzaga, Lodovico di Gonzaga; на френски: Louis IV de Nevers, Ludovic de Gonzague, * 22 октомври 1539 в Мантуа, † 23 октомври 1595 в Несле) е принц от род Гонзага и чрез женитба херцог на Невер (1566–1595) и граф, от 1565 г. херцог на Ретел.

Той е третият син на Федерико II Гонзага (1500–1540), херцог на Мантуа и Монферат, и втората му съпруга Маргарита Палеологина (1510–1556), дъщеря и наследничка на маркграф Вилхелм XI от Монферат († 1518) от династията Палеолози.

На 4 март 1565 г. Луиджи Гонзага се жени за Хенриета дьо Клеве (* 31 октомври 1542, † 24 януари 1601) херцогиня на Невер, дъщеря и наследничка (от 1564) на херцог Франсоа I дьо Невер-Клеве от Дом Клеве-Марк.

По правото на съпругата му той получава през 1565 г. Херцогство Невер и Графство Ретел, което през 1581 г. от Анри III от Франция също е издигнато на херцогство. С Хенриета той има пет деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Gino Benzoni: Gonzaga, Ludovico. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 57 (Giulini–Gonzaga), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2001
  • Denis Crouzet: Recherches sur la crise de l'aristocratie en France au XVIe siècle. Les dettes de la Maison de Nevers. In: Histoire, économie et société, 1982, Band 1, Nr. 1-1, S. 7-50.
  • Ariane Boltanski: Clientélisme et construction monarchique. La clientèle du duc de Nevers dans la seconde moitié du XVIe siècle. In: Hypothèses, 1998/1, Publications de la Sorbonne, S. 145-152.
  • Ariane Boltanski: Les Ducs de Nevers et l'État royal. Genèse d'un compromis (ca 1550–ca 1600). Collection Travaux Humanisme Renaissance, Droz, Genf 2006.
  • Aldo De Maddalena et Marzio Romani: Vivre à côté du Roi. Premières expériences et émotions de Louis Gonzague à la Cour de France (1549). In: La France d’Ancien Régime. Études réunies en l’honneur de Pierre Goubert. Privat, Toulouse 1984, Band 2, S. 443-452.
  • Xavier Le Person: „Practiques“ et „practiqueurs“. La vie politique à la fin du règne de Henri III (1584–1589). Droz, Genf 2002.
  • Nicolas Le Roux: La faveur du roi, Mignons et courtisans au temps des derniers Valois (vers 1547–vers 1589). Seyssel, Champ Vallon 2001.
  • Michael Wolfe: Piety and Political Allegiance. The Duc de Nevers and the Protestant Henri IV, 1589-1593. In: French History, Band 2, 1988, S. 1-21.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]