Венсен (замък)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Замък Венсен
Chateau de Vincennes
Donjeon Vincennes.jpg
Цитаделата на Шарл V Мъдри в Замъка Венсен
Местоположение в Венсен, 12th arrondissement of Paris
Информация
Страна Флаг на Франция Франция
Териториална единица Ил дьо Франс
Местоположение Венсен, Париж
Архитектурен стил готика, барок
Основател Филип Август
Време на основаване Средновековие
Строителство 1235 – 2011
Съвременен статут отворен за посетители
Съвременно състояние добро
Сайт http://www.chateau-vincennes.fr/index.php
Замък Венсен в Общомедия

Венсен (на френски: Chateau de Vincennes) е реставриран укрепен замък-музей, намиращ се в източен Париж, Франция в района на община Венсен. Замъкът има 800-годишна история, през която последователно е бил ловна резиденция, кралско градче, затвор, отбранителна крепост, а днес е музей и дом на някои канцеларии към Министерството на Отбраната на Франция. Цитаделата на замъка Венсен (на френски: Le Donjeon) е най-високата запазена като такава в Европа (51 m).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на названието Венсен датира от около 1050 г., когато гората Венсен се ползва като църковен имот. По-късно Филип Август (1175) я заема като кралски ловен имот и започва да строи капетингски палат. Свети Луи поръчва и започва строителството на крепостни стени, след като той самия е роден в днес разрушения палат във Венсен. Към края на Стогодишната война Жан Добрия (1350) и сина му Шарл V Мъдри избират Венсен за основна резиденция и установяват задълго кралския двор там. Шарл V построява цитаделата – най-високата запазена до днес от вида си в Европа. През същия период (1379) е поръчан и готическия параклис La Sainte Chapelle. По време на управлението на Луи XIV кралския двор се мести във Версай (1682). Превърнат от старите крале в непристъпна крепост замъкът започва да се използва като затвор, където са изолирани маркиз дьо Сад, граф Мирабо и др. През Наполеоновите войни Венсен е обновен според новите военнотактически правила и е натоварен със защитата на френската столица при нападение от изток (16 март 1808). През 1814 г., когато столицата е застрашена след неуспешната руска кампания на Наполеон замъкът Венсен и неговия комендант са подложени на обсада от пруски войски.

Архитектурно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е опасан от пресъхнал ров и крепостна стена. В така оформеното градче с площ от около 1 кв.км. за дълъг период се помества френския кралски двор и живеят няколкостотин души. Поради липса на непосредствен воден източник вода се доставя по трикилометров оловно-глинен тръбопровод от района на Монтрьой и Монмартр, за което говорят запазени в двора на замъка археологически останки от фонтан от XIII век. Достъпът до замъка се осъществява през три порти, като основната – Роrte de village е четириетажна защитна кула с подвижен мост. Стените на крепостта са подсигурени с още девет защитни кули. От вътрешната страна на стените са застроени жилища, работилници и стопански сгради, а по-късно и павилионите на Краля и Кралицата – в духа на по-нови архитектурни стилове. Готическият параклис се намира срещу цитаделата на Шарл V. Самата цитадела е шестетажна и до нея се стига също само през подвижен мост. Всяко от шестте нива е устроено с една основна зала, а стълбище и по три прилежащи стаи оформят четирите странични кули на цитаделата. Залата на първия етаж служи за кралска приемна, а тази на втория е кралска спалня. В страничните стаи се помещават кабинет, съкровищница, молитвена стая, санитарно помещение, еркер. Готическият интериор на помещенията включва колони с капители, изобразяващи Четиримата евангелисти. В предната част на цитаделата, над входната тераса е инсталиран първия градски часовник (1369).

Достъп за посещения[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът може да бъде посетен от туристи лесно, тъй като е недалеч от центъра на Париж. С метро до Венсен се достига с Линия 1 до спирка Chateau de Vincennes, или с автобус по Avenue de Paris.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Издание на Центъра за Националните Монументи, Франция

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]