Дворец Фонтенбло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дворец и парк Фонтенбло
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Гледка от „шараненото езерце“
Гледка от „шараненото езерце“
В регистъра Palace and Park of Fontainebleau
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение гр. Фонтенбло, Франция
Тип Културно
Критерии (ii) (vi)
Вписване 1981  ( сесия)
Площ 144 хектара
Дворец и парк Фонтенбло в Общомедия

Дворец Фонтенбло (на френски: Château de Fontainebleau) в гр. Фонтенбло, департамент Сен е Марн е френски дворец, 60 км южно от Париж, който е използван временно от император Наполеон Бонапарт, наред с други. Предимно известен е със своя интериор от времето на ренесанса, по който са работили многобройни италиански творци, и е обявен от ЮНЕСКО за световно наследство през 1981 г.Координати: 48°24′08″с.ш. 2°42′02″и.д. / 48.402222° с.ш. 2.700556° и.д. / 48.402222; 2.700556

Името на „дворец Фонтенбло“ е описателно, като за местонахождението „Фонтенбло“ през средновековието са засвидетелствани латинизирани форми като Fons Bleaudi, Fontem blahaud,[1] а популярната етимология го извежда от френското Fontaine belle eau т.е. „извор с хубава вода“.

История на сградaтa[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът е построен по времето на Франсоа I и Анри II на мястото на замък от 13 век, чийто донжон е използван в строежа и е разширен във вид на ловна хижа при крал Франсоа I. Изграждането на видимата днес централна сграда започва през 1528 година. Замъкът се счита за първата ренесансова сграда на френска земя. Построен е по времето на кралете Хенри IV, Луи XIII и Луи XIV, преустройван е многократно.

Дворец Фонтенбло има пет двора, параклис, държавни церемониални стаи, стенописи и щукатури. Работите по замъка са извършени от 1530 година от италиански художници като Росо Фиорентино. Те донасят елементи на маниеристкия стил и италианските форми във Франция.

Луи XIV разпорежда създаването на нов партер в бароков стил, голям канал и нов парк в пределите на дворцовите градини.

Събития в дворец Фонтенбло[редактиране | редактиране на кода]

  • 27 септември 1601 г.: Раждане на Луи XIII.
  • Едикт от Фонтенбло (ограничаване на свободата на вероизповеданието) от 18 октомври 1685 г.: Луи XIV отменя Нантския едикт, което наред с други неща води до въстания от хугенотите
  • 20 юни 1812 г.: Наполеон разпорежда тайно неговия пленник папа Пий VII да бъде доведен в двореца. Там Пий подписва под натиск на 25 януари 1813 г. „Конкордатът от Фонтенбло“, с който Наполеон получава някои правомощия над църквата; на 24 март 1813 г. папата обаче оттегля подписа си.[2] На 23 януари 1814 г. Пий напуска двореца.
  • 11 април 1814 г.: Наполеон абдикира (Договорът от Фонтенбло).
  • 20 април 1814: Наполеон се сбогува със своята Императорска гвардия.
  • От 1949 г. до 1966 г. дворецът е бил централа на НАТО на Съюзните сили в Централна Европа (AFCENT).[3][4]
  • Първият акт на операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди, който не е базиран върху използваната за модел драма от Фридрих Шилер, се развива в двореца Фонтенбло, въпреки че описаният акт не може да бъде исторически доказан.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mulon M., Noms de lieux d’Île-de-France, Paris: Éditions Bonneton, 1997, ISBN 2862532207.
  2. Quelle: Larousse
  3. Ausführlich: Blazek, Matthias: Die Geschichte der NATO in Fontainebleau. In: F-Flagge – Magazin für den Fernmeldering e.V. 37. Jg., Nr. 3/2010, S. 49 ff.
  4. Der teuerste Umzug aller Zeiten auf Zeit.de

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Schloss Fontainebleau“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.