Антоан Наварски
Антоан Наварски Antoine de Bourbon | |
Крал на Навара | |
Портрет от Франсоа Клуе, 1557 | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 ноември 1562 г.
|
Погребан | Вандом, Франция |
Управление | |
Период | 25 май 1555 – 17 ноември 1562 |
Наследник | Анри IV |
Други титли | херцог на Вендом и Бомон граф на Мерл, Ла Фер и Соасон |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Шарл IV дьо Бурбон-Вандом |
Братя/сестри | Луи I Бурбон-Конде |
Съпруга | Жана III Наварска (20 октомври 1548) |
Деца | Анри IV Катерина Наварска |
Антоан Наварски в Общомедия |
Антоан дьо Бурбон (на испански: Antoine de Bourbon; * 22 април 1518; † 17 ноември 1562) е крал на Навара; управлява съвместно със съпругата си Жана III Наварска до смъртта си през 1562.
Понякога е наричан родоначалник на рода Бурбон, като първият от рода с кралска титла. Той е също така и баща на френския крал Анри IV.
Произход и детство
[редактиране | редактиране на кода]Антоан е роден в Ла Фер, Пикардия. Син е на Шарл IV дьо Бурбон-Вандом и на съпругата му Франсоаз дьо Алансон. Веднага след раждането си той е обявен за граф на Мерл и Бомон.
На 25 март 1537, когато умира баща му, Антоан наследява титлите херцог дьо Вандом и граф дьо Ла Фер и Соасон.
Крал на Навара (1555 – 1562)
[редактиране | редактиране на кода]Брак с Жана д'Албре. Възкачване на престола
[редактиране | редактиране на кода]На 20 октомври 1548 се жени за Жана д'Албре, дъщеря на Енрике II Наварски и Маргьорит д'Ангулем, и сестра на покойния френски крал Франсоа I. Жана е единственото дете на родителите си и тяхна наследница, така че не е изненада, че когато баща ѝ умира на 25 май 1555, тя и съпругът ѝ стават кралица и крал на Навара.
Отношения с Франция
[редактиране | редактиране на кода]Антоан е известен като голям поддръжник на Франция, воювайки на страната на французите при Анри II.
В своя сборник с поеми, озаглавен Химни, или по-точно Химни за Анри II, френският поет Пиер дьо Ронсар говори за един „Марс“ на служба при Анри II.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]По-малкият му брат Луи I Бурбон-Конде е глава на протестантското движение и участва активно в Религиозните войни във Франция, но бива смъртно ранен при Жарнак на 13 март 1569 година. Антоан посещава няколко пъти срещи и присъства на протестантски литургии, но не е привлечен за каузата. Всъщност Антоан никога не показва особена преданост към която и да е вяра, често преминавайки от протестантство в католицизъм и обратно. Първата му смяна на религията е заради жена – любовницата му Луиз дьо ла Беродиер де л'ил Рует, известна като „Ла бел Рует“, от която има един незаконен син, Шарл, който впоследствие става архиепископ на Руан.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки военните си умения, Антоан е повърхностен и дребнав, често разочароващ подчинените си, манипулиран от началниците си и надхитряван от противниците си. Той обсажда и взема превзетия от хугенотите Руан, където е смъртно ранен през 13 ноември 1562 година.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Антоан и Жана Наварска имат пет деца:
- Анри дьо Бурбон (1551 – 1553)
- Анри дьо Бурбон (1553 – 1610), крал на Франция
- Луи дьо Бурбон (1555 – 1557)
- Мадлен дьо Бурбон (1556)
- Катерина Наварска, (1559 – 1604), съпруга на Анри I Лоренски (Лотаригия)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Alphonse de Ruble, Le Mariage de Jeanne d'Albret, Paris, Adolphe Labitte, 1877. 321 p.
- Alphonse de Ruble, Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, suite de Le mariage de Jeanne d'Albret, Tome premier, Tome second, Tome troisième, Tome quatrième, Paris, Adolphe Labitte, 1881 – 1886.
- Alphonse de Ruble, Jeanne d'Albret et la guerre civile, Suite de Antoine de Bourbon et Jeanne d'Albret, Paris, Émile Paul et Guillemin, 1897.
- Henri Hauser, „Antoine de Bourbon et l'Allemagne, 1560 – 1561“ in Revue historique, 16e année, tome 45, Paris, Félix Alcan Éditeur, janvier-avril 1891, p. 54 – 61.
- Nicola Mary Sutherland, „Antoine de Bourbon, King of Navarre and the French Crisis of Authority, 1559 – 1562“ in Princes, Politics and Religion, 1547 – 1589, Londres, The Hambledon Press, 1984 (p. 55 – 72).
- Jean-Claude Pasquier, Le Château de Vendôme, 2000 [détail des éditions]
- Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. — 3 000 экз. — ISBN 5-224-02516-8
- Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). — 1500 экз. — ISBN 978-5-17-042765-9