Енрике II (Навара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енрике II
крал на Навара
Henri d'Albret.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в катедрала Лескар
Предшественик Катерина дьо Фоа
Наследник Жана III
Семейство
Баща Жан III д'Албре
Майка Катерина дьо Фоа
Брак Маргарита Ангулемска
Потомци Жана III
Герб Royal Coat of Arms of Navarre (1483-1512).svg
Енрике II в Общомедия

Енрике II Наварски или Анри д'Албре (fr. Henri II de Navarre, fr. Henri d ' Albret, исп. Enrique II de Navarra 18 април 1503, Сангуеза — 25 май 1555, Ажетмо) - крал на Навара от 1517 г. от династия Албре.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Енрике е син на крал Жан III д'Албре и кралица Катерина дьо Фоа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си през 1516 г. Енрике наследява неговите лични владения - графство Перигор и виконтство Лимож. След смъртта на майка си през 1517 г. Енрике, под името Енрике II става крал на Навара, а и наследява графства Фоа и Бигор, както и виконтство Беарн. Всъщност, кралят на Арагон Фернандо II още през 1512 г. завзема по-голямата част от Навара и я присъединява към Арагон. Реално през управлението си, Енрике управлява само Долна Навара. Освен това, след смъртта на дядо си, Ален Велики, Енрике наследява родовата сеньория Албре. През 1521 г. Енрике се опитва чрез военни действия да си върне отнетата му част от Навара, но резултат не се постига.[1]

Енрике продължава политиката на баща си за сближаване с Френското кралство. През 1523 г. той се сближава с крал Франсоа I. Той е участва в армията на Франсоа в битката при Павия през 1525 г. срещу император Карл V, при която попада заедно с Франсоа в плен. Въпреки това същата година Енрике бяга от плен, което намалява престижа му.

През 1527 година, Енрике се жени за сестрата на Франсоа I, Маргарита, донесла му като зестра областта Арманяк. Дворът на съпругата му в града Нерак се превръща в един от центровете на литературата, науката и изкуството в Западна Европа.

През 1548 г. Енрике дава своята единствена дъщеря и наследница, Жана за съпруга на херцог Антоан дьо Бурбон.

През 1550 г. сеньория Албре получава статут на херцогство.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Енрике умира на 25 май 1555 г. по време на своето поклонение до гроба на свети Жирон в гасконския Ажетмо и е погребан в родовата крипта на кралете на Навара в катедралата Лескар. Всичките му владения е наследява дъщеря му Жана.

Надгробна плоча в катедралата в Лескар

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Брак на: 24 януари 1527 г. Маргарита Ангулемска (11 април 149221 декември 1549), дъщеря на Шарл Ангулем граф Ангулемски и Луиз Савойска.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. J. N. Hillgarth (2000), The Mirror of Spain, 1500–1700: The Formation of a Myth (Ann Arbor: University of Michigan), 238.
  2. Patricia Francis Cholakian and Rouben Charles Cholakian, Marguerite de Navarre: Mother of the Renaissance, (Columbia University Press, 2006)