Шарл Орлеански-Ангулем

Шарл Ангулем
	Шарл Ангулем
граф на Ангулем
Управление	30 април 1467 – 1 януари 1496
Наследил	Жан Орлеански-Ангулем
Наследник	Франсоа I
Лични данни
Роден	1459 г.
Починал	1 януари 1496 г. (37 г.) Шатоньоф ан Ангомоа
Погребан в	Катедрала „Св. Петър“ в Ангулем
Семейство
Династия	Валоа-Ангулем
Баща	Жан II Ангулем
Майка	Маргарита дьо Роан
Брак	Луиза Савойска
Потомци	Франсоа I; Маргарита; Жана; Мадалена
Герб
	Шарл Ангулем в Общомедия

Шарл Орлеански-Ангулем (на френски: Charles d’Orléans; * 1459, † 1 януари 1496, Шатоньоф ан Ангомоа, Кралство Франция) е граф на Ангулем от 1467 г., баща на френския крал Франсоа I.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е втори син на Жан II Орлеански-Ангулем (* 26 юни 1399 или 1400, † 30 април 1467), граф на Ангулем, и на съпругата му Маргарита дьо Роан († 1496).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1467 г. умира баща му Жан II Ангулем и 8-годишният Шарл наследява Графство Ангулем. Регенти по време на малолетието му са майка му Маргарита от рода Роан и Жан I дьо Ларошфуко.

През 1488 г. регентката на Франция Ан дьо Божьо урежда брак на Шарл с Луиза Савойска. Бракът е сключен на 16 февруари в Париж и от него се раждат син и дъщеря.

Основно местопребиваване за Шарл е Коняк. Именно там се ражда Франсоа I.

Карл неочаквано умира на 1 януари 1496 г. в Шатоньоф ан Ангомоа. Тленните му останки са погребани в катедралния храм „Св. Петър“ в Ангулем до тези на родителите му. Неговите останки, както и тези на баща му, открити през 2011 г., са повторно погребани на 15 февруари 2015 г. по време на церемония, председателствана от епископ Клод Дажан в същата катедрала.

Неговите владения наследява малолетният му син Франсоа под регентството на майка си.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 16 февруари 1488 в Париж за Луиза Савойска (* 11 септември 1476 в замъка на Пон д'Ен, † 25 септември 1531 в замъка на Гре сюр Лоан), дъщеря на савойския херцог Филип II Безземенни и Маргарита дьо Бурбон. Раждат се син и дъщеря:

Франсоа I (* 12 септември 1494, † 31 март 1547), граф на Ангулем от 1496, крал на Франция от 1515 г.
Маргарита Ангулемска (* 11 април 1492, † 21 декември 1549), херцогиня дьо Бери от 1517 г. ∞ 1. 2 декември 1509 за Шарл IV (* 2 септември 1489, † 11 април 1525 година), херцог на Алансон; 2. 24 януари 1527 за Анри II Наварски (* 18 април 1503, † 25 май 1555), крал на Навара.

Има няколко извънбрачни деца.

От Антоанета дьо Полиняк има две дъщери:

Жана (* пр. 1498, † 1538), графиня на Бар сюр Сен, легитимирана от Луи XII под името Жана Ангулемска; ∞ за Жан дьо Лонгви, господар на Живри и на Мирабо.
Мадалена Орлеанска (* 1476, † 26 октомври 1543), игуменка на абатството „Сент Осон д'Ангулем“.

От Жана льо Конт има една дъщеря:

Суверена († 1551), легитимирана с писма от май 1521 г., ∞ 1512 за Мишел Гаяр дьо Лонжюмо, господар на Шани, кралски пекар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Charles Cawley, Medieval Lands, France, Capetian KingsDucs d'Orleans, kings of France 1515—1589 (англ.).
Foundation for Medieval Genealogy.
Chronologie historique des Comtes d’Angoulême.
Claude-Bernard Petitot (Ed.):Collection complète des mémoires relatifs à l’histoire de France. Band 16., S. 385—408 (online).
Ernest Quentin-Bauchart: Les femmes bibliophiles de France (XVIe, XVIIe, & XVIIIe siècles). Band 1. Damascène Morgand, Paris 1886, S. 11-23 (PDF; 15 MB).
Edith Helen Sichel: Women and Men of the French Renaissance. Archibald Constable & Co., Westminster 1903, S. 77-95 (PDF; 10,5 MB)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл Ангулемский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.