Шарл IV Алансон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Карл IV Алансон)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шарл IV Алансон и Арманяк
херцог на Алансон и Перш
Шарл IV Алансон и Арманяк 
Роден: 2 септември 1489 г.
Починал: 11 април 1525 г. (35 г.)

Шарл IV Алансон (фр. Charles IV de Valois, duc d’Alençon; 2 септември 1489, Алансон – 11 април 1525, Лион) – херцог Алансон и граф Перш (1492—1525), граф д’Арманяк, Фезансак и Родес (1497—1525), пер на Франция, първи принц по кръв от 1515 година.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Единствен син на Рене д’Алансон (1454—1492), херцог Алансон и граф Перш (1478—1492), и Маргарита Лотарингска (1463—1521).През ноември 1492 година след смъртта на своя баща, херцог Рене дьо Алансон, 3-годишният Шарл IV наследява титлите херцог Алансон и граф Перш.

Биография и наследство[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1497 година след смъртта на своя чичо Шарл д’Арманяк (1425—1497), граф д’Арманяк (1473—1497), Шарл IV Алансон наследява титулите граф д’Арманяк, Фезансак и Родес.

Герб на Шарл за Алансон и Арманяк

В 1507 и 1509 години херцог Шарл Алансон участва в две военни кампании на френския крал Луи ХII Валоа в Италия.

Наследник на трона[редактиране | редактиране на кода]

На 1.1.1515 година след смъртта на крал Луи ХII и встъпването на престола на херцог Франсоа I Валоа-Ангулем, херцог Шарл IV Алансон става първи принц по кръв и е забележима фигура в началото на управлението на Франсоа I. От 1 януари 1515 година, когато Франсоа I встъпва на кралския трон, до 28 февруари 1518 година, когато на краля се ражда първия син Франсоа, херцог Шарл Алансон се счита за наследник на кралския престол.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • През септември 1515 година Шарл Алансон в състава на френската армия се сражава с швейцарците в битката при Мариняно, където командва десният фланг.
  • През 1521 година той ръководи отбраната на Шампан по време на нахлуването на имперската армия под командването на Карл V Хабсбург.
  • През 1525 година херцог Шарл IV Алансон участва във втората кампания на краля на Франция, Франсоа I в Италия. На 25 февруари  в  знаменитата битка при Павия, френската армия претърпява съкрушително поражение от испанско-имперските войски на Карл V. Шарл IV дьо Алансон командва ариергарда на французите и в решаващият момент на сражението не отива на помощ на главните сили на кралската армия. Крал Франсоа I е пленен и изпратен в Испания. След поражението на армията и пленяването на краля, херцог Алансон поема командването на остатъците от разбитите войски и отстъпва от Миланското херцогство към Франция. Във Франция той се счита главния виновник за поражението и пленяването на краля.

Брак и наследяване[редактиране | редактиране на кода]

През 1509 година се жени за Маргарита Ангулемска (1492—1549), дъщеря на Шарл Орлеански (1459—1496), граф Ангулемски (1467—1496), и Луиз Савойска (1476—1531), по-голяма сестра на Франсоа I Валоа (1494—1547), граф Ангулем (1496—1515), херцог Валоа (1498—1515) и крал на Франция (1515—1547). Бракът е бездетен.

През април 1525 година 35-годишния бездетен херцог Шарл IV Алансон умира в Лион. Въпреки че, Шарл има две по-малки сестри, Франсоаз и Ана, неговите владения преминават към неговата вдовица — Маргарита Ангулемска, сестра на Франсоа I.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Comtes et ducs d’Alençon (англ.). Foundation for Medieval Genealogy.