Арам Хачатурян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арам Илич Хачатурян
Aram Khachaturian, Pic, 17.jpg
Информация
Роден
Արամ Եղիայի Խաչատրյան
Починал
1 май 1978 г. (74 г.)
Уебсайт Страница в IMDb
Арам Илич Хачатурян в Общомедия

Арам Илич Хачатурян (на арменски: Արամ Եղիայի Խաչատրյան; на руски: Арам Ильич Хачатурян) е арменски композитор на класическа музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арам Хачатурян е роден на 6 юни 1903 г. близо до град Тифлис (днес Тбилиси, Грузия) в семейството на беден занаятчия.

В детството и в ранната си младост не проявява особен интерес към музиката, но на 19-годишна възраст заминава за Москва с надежда да стане музикант. През 1922 г. постъпва в музикалния техникум „Гнесина“. Учи в класа по виолончело, а по-късно се прехвърля в класа по композиция.

Творческото оформяне на Хачатурян като композитор става в Московската консерватория. Първата му творба – „Трио за кларинет, цигулка и пиано“ (1932) и Първа симфония (1934) – веднага установяват забележителния мелодически талант на Хачатурян. Неговото влечение към естественото и артистично съчетание на източните народни мелодии и ритми с традиционните европейски форми предизвиква възхищение.

Сред значимите творби на Хачатурян са:

  • инструментални концерти – клавирен (1936), цигулков (1940), виолончелов (1963);
  • Втора симфония (1943);
  • Два тематично свързани балета – „Щастие“ (1939) и „Гаяне“ (1942);
  • Балет „Спартак“ (1954);
  • „Поема за Сталин за хор и оркестър“ (1938);
  • Музика за филми и театрални спектакли.
Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян, 1940 г.

На основата на балета „Гаяне“ са били съставени три оркестрови сюити, една от които включва световноизвестния „Танц със саби“, една популярна сюита с откъси от музиката към пиесата „Маскарад“ на Лермонтов, за спектакъла на Малий театър.

Творбите на Хачатурян се отличават с много характерен оркестров почерк. Особеността на музиката му се състои в активното ритмично развитие, достигащо повторение на основната му формула или игра с акцентите вътре в тази формула.

Хачатурян се изявява и като диригент, гастролира с авторски концерти в много градове на Съветския съюз и зад граница. Негови творби са изпълнявани от звезди на изпълнителското изкуство като цигуларите Яша Хайфец и Давид Ойстрах, пианистите Артур Рубинщайн и Емил Гилелс, виолончелистът Мстислав Ростропович. Композиторът е обвит в слава, любимец на публиката и уважаван от властите.

Носител е на званията народен артист на СССР (1954) и герой на социалистическия труд (1973), академик на Академията на науките (АН) на Арменската съветска социалистическа република (АССР, 1963). Награждаван е с множество сталински, ленински и други държавни награди на СССР и АССР.

Направил много за развитието на арменската композиторска школа, Хачатурян оказва също значително влияние и върху музикантите на Азербайджан, Туркмения и други страни на Средна Азия.

Умира в Москва на 1 май 1978 г. Тялото му е пренесено в Армения и погребано тържествено с големи почести.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Тигранов Г. Г. Арам Хачатурян. Ленинград: Музыка, 1978.
  • Тигранова, И. Г. Лирические образы в творчестве Арама Хачатуряна. Ереван, 1973.
  • Хараджанян Р. Фортепианное творчество Арама Хачатуряна. — Ереван: Айастан, 1973.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]