Направо към съдържанието

Арам Хачатурян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арам Хачатурян
Արամ Խաչատրiան
арменски композитор
Роден
Починал
1 май 1978 г. (74 г.)
ПогребанПантеон Комитас, Ереван, Армения

Етносарменци[1]
Религияатеизъм
Учил вМосковска консерватория
Московски държавен университет
Московска консерватория
Руска академия за музика „Гнесини“
ПартияКПСС (1943 г. – 1978 г.)[1]
НаградиДържавна награда на СССР (1971)
Орден „Ленин“ (5 юни 1973)
Герой на социалистическия труд (5 юни 1973)
Октомврийска революция (1971)
народен артист на СССР (1954)
Ленинска премия (1959)
Орден „Ленин“ (4 ноември 1939)
Орден „Ленин“ (5 юни 1963)
Червено знаме на труда (СССР) (24 ноември 1945)
Червено знаме на труда (СССР) (14 октомври 1966)
Орден „Кирил и Методий“ (1971)
Орден за изкуство и литература (1974)
Музикална кариера
СтилХудожествена музика, балет, Концерт, симфония, Камерна музика
Инструментивиолончело, пиано, цигулка
Активност1926 – 1978
Участник в„Съюз на композиторите на СССР“, Academy of Arts of the GDR, Soviet Peace Committee
Семейство
Деца2

Подпис
Уебсайтwww.khachaturian.am
Арам Хачатурян в Общомедия

Арам Илич Хачатурян (на арменски: Արամ Եղիայի Խաչատրյան; на руски: Арам Ильич Хачатурян) е съветски арменски и руски композитор на класическа музика.

Хачатурян е роден на 6 юни (24 май стар стил) 1903 година в Тифлис (според някои източници в близкото село Каджори) в арменско семейство на тъкач. През 1911 – 1913 година учи в частен пансион, където негов учител по музика е Мушег Агаян, а през 1921 година завършва търговска гимназия. По това време свири на пиано и духови инструменти в училищен оркестър, но семейството не насърчава заниманията му с музика.[2]

През 1921 година Арам Хачатурян се премества в Москва при по-големия си брат, режисьора Сурен Хачатурян. През следващата година започва да следва биология в Московския университет, а същевременно се записва и в класа по виолончело в Музикалното училище „Гнесини“. През 1925 година напуска университета и се фокусира върху обучението по композиция, водено от Михаил Гнесин.

Творческото оформяне на Хачатурян като композитор става в Московската консерватория, където следва през 1929 – 1934 година, а след това прави и двегодишна аспирантура. Първата му творба – „Трио за кларинет, цигулка и пиано“ (1932) и Първа симфония (1934) – веднага установяват забележителния мелодически талант на Хачатурян. Неговото влечение към естественото и артистично съчетание на източните народни мелодии и ритми с традиционните европейски форми предизвиква възхищение.

Сред значимите творби на Хачатурян са:

  • инструментални концерти – клавирен (1936), цигулков (1940), виолончелов (1963);
  • Втора симфония (1943);
  • Два тематично свързани балета – „Щастие“ (1939) и „Гаяне“ (1942);
  • Балет „Спартак“ (1954);
  • „Поема за Сталин за хор и оркестър“ (1938);
  • Музика за филми и театрални спектакли.

На основата на балета „Гаяне“ са били съставени три оркестрови сюити, една от които включва световноизвестния „Танц със саби“, една популярна сюита с откъси от музиката към пиесата „Маскарад“ на Лермонтов, за спектакъла на Малий театър.

Творбите на Хачатурян се отличават с много характерен оркестров почерк. Особеността на музиката му се състои в активното ритмично развитие, достигащо повторение на основната му формула или игра с акцентите вътре в тази формула.

Хачатурян се изявява и като диригент, гастролира с авторски концерти в много градове на Съветския съюз и зад граница. Негови творби са изпълнявани от звезди на изпълнителското изкуство като цигуларите Яша Хайфец и Давид Ойстрах, пианистите Артур Рубинщайн и Емил Гилелс, виолончелистът Мстислав Ростропович. Композиторът е обвит в слава, любимец на публиката и уважаван от властите.

Носител е на званията народен артист на СССР (1954) и герой на социалистическия труд (1973), академик на Академията на науките (АН) на Арменската ССР (1963). Награждаван е с множество сталински, ленински и други държавни награди на СССР и АССР.

Направил много за развитието на арменската композиторска школа, Хачатурян оказва също значително влияние и върху музикантите на Азербайджан, Туркмения и други страни на Средна Азия.

Умира в Москва на 1 май 1978 г. Тялото му е пренесено в Армения и погребано тържествено с големи почести.

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Ленинакан“ през 1964 г.

На Арам Хачадурян е наречена улица в квартал „Киноцентъра III“ в София (Карта).

  • Тигранов Г. Г. Арам Хачатурян. Ленинград: Музыка, 1978.
  • Тигранова, И. Г. Лирические образы в творчестве Арама Хачатуряна. Ереван, 1973.
  • Хараджанян Р. Фортепианное творчество Арама Хачатуряна. – Ереван: Айастан, 1973.
  1. а б Арменска съветска енциклопедия.
  2. Арам Хачатурян // 100 композиторов XX века (перевод с немецкого). – Урал LTD, 1999. – С. 168. – ISBN 5-8029-0084-9.