Арам Хачатурян

Арам Хачатурян
Արամ Խաչատրյան
	Арам Хачатурян Արամ Խաչատրյան
арменски композитор
Роден	24 май 1903 г. (стар стил) Тбилиси, Руска империя
Починал	1 май 1978 г. (74 г.) Москва, СССР
Погребан	Пантеон Комитас, Ереван, Република Армения
Етнос	арменци
Религия	атеизъм
Учил в	Московска консерватория; Московски държавен университет; Московска консерватория; Руска академия за музика „Гнесини“
Партия	КПСС (1943 г. – 1978 г.)
Работил в	Московска консерватория (1950 – 1978); Руска академия за музика „Гнесини“ (1950 – 1978)
Музикална кариера
Стил	Художествена музика, балет, Концерт, симфония, Камерна музика
Инструменти	виолончело, пиано, цигулка
Активност	1926 – 1978
Участник в	„Съюз на композиторите на СССР“, Academy of Arts of the GDR, Soviet Peace Committee
Семейство
Деца	2
Подпис
Уебсайт	www.khachaturian.am Страница в IMDb
	Арам Хачатурян в Общомедия

Арам Илич Хачатурян (на арменски: Արամ Եղիայի Խաչատրյան; на руски: Арам Ильич Хачатурян) е съветски арменски и руски композитор на класическа музика.

Биография

Хачатурян е роден на 6 юни (24 май стар стил) 1903 година в Тифлис (според някои източници в близкото село Каджори) в арменско семейство на тъкач. През 1911 – 1913 година учи в частен пансион, където негов учител по музика е Мушег Агаян, а през 1921 година завършва търговска гимназия. По това време свири на пиано и духови инструменти в училищен оркестър, но семейството не насърчава заниманията му с музика.^[2]

През 1921 година Арам Хачатурян се премества в Москва при по-големия си брат, режисьора Сурен Хачатурян. През следващата година започва да следва биология в Московския университет, а същевременно се записва и в класа по виолончело в Музикалното училище „Гнесини“. През 1925 година напуска университета и се фокусира върху обучението по композиция, водено от Михаил Гнесин.

Творческото оформяне на Хачатурян като композитор става в Московската консерватория, където следва през 1929 – 1934 година, а след това прави и двегодишна аспирантура. Първата му творба – „Трио за кларинет, цигулка и пиано“ (1932) и Първа симфония (1934) – веднага установяват забележителния мелодически талант на Хачатурян. Неговото влечение към естественото и артистично съчетание на източните народни мелодии и ритми с традиционните европейски форми предизвиква възхищение.

Сред значимите творби на Хачатурян са:

инструментални концерти – клавирен (1936), цигулков (1940), виолончелов (1963);
Втора симфония (1943);
Два тематично свързани балета – „Щастие“ (1939) и „Гаяне“ (1942);
Балет „Спартак“ (1954);
„Поема за Сталин за хор и оркестър“ (1938);
Музика за филми и театрални спектакли.

На основата на балета „Гаяне“ са били съставени три оркестрови сюити, една от които включва световноизвестния „Танц със саби“, една популярна сюита с откъси от музиката към пиесата „Маскарад“ на Лермонтов, за спектакъла на Малий театър.

Творбите на Хачатурян се отличават с много характерен оркестров почерк. Особеността на музиката му се състои в активното ритмично развитие, достигащо повторение на основната му формула или игра с акцентите вътре в тази формула.

Хачатурян се изявява и като диригент, гастролира с авторски концерти в много градове на Съветския съюз и зад граница. Негови творби са изпълнявани от звезди на изпълнителското изкуство като цигуларите Яша Хайфец и Давид Ойстрах, пианистите Артур Рубинщайн и Емил Гилелс, виолончелистът Мстислав Ростропович. Композиторът е обвит в слава, любимец на публиката и уважаван от властите.

Носител е на званията народен артист на СССР (1954) и герой на социалистическия труд (1973), академик на Академията на науките (АН) на Арменската ССР (1963). Награждаван е с множество сталински, ленински и други държавни награди на СССР и АССР.

Направил много за развитието на арменската композиторска школа, Хачатурян оказва също значително влияние и върху музикантите на Азербайджан, Туркмения и други страни на Средна Азия.

Умира в Москва на 1 май 1978 г. Тялото му е пренесено в Армения и погребано тържествено с големи почести.

Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Ленинакан“ през 1964 г.

Памет

На Арам Хачадурян е наречена улица в квартал „Киноцентъра III“ в София (Карта).

За него

Тигранов Г. Г. Арам Хачатурян. Ленинград: Музыка, 1978.
Тигранова, И. Г. Лирические образы в творчестве Арама Хачатуряна. Ереван, 1973.
Хараджанян Р. Фортепианное творчество Арама Хачатуряна. – Ереван: Айастан, 1973.

Източници

↑ ^а ^б ^в Арменска съветска енциклопедия.
↑ Арам Хачатурян // 100 композиторов XX века (перевод с немецкого). – Урал LTD, 1999. – С. 168. – ISBN 5-8029-0084-9.

Външни препратки

[wikidata-65bfd5b27812e3c4a6e6b4d0f276ef2ac24a7030-v6-1] а ^б ^в Арменска съветска енциклопедия.

[2] Арам Хачатурян // 100 композиторов XX века (перевод с немецкого). – Урал LTD, 1999. – С. 168. – ISBN 5-8029-0084-9.

[1]

[2]