Павел Гердт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Гердт
балетист, балетмайстор и балетен педагог
Роден: 4 декември 1844
Починал: 12 август 1917

Па́вел (Па́вел-Фри́дрих) Андре́евич Ге́рдт (1844 – 1917) – руски балетен артист и педагог, от 1865 г. главен танцьор на Мариинския театър в Санкт Петербург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гердт в ролята на Дамис в балета Les Ruses d'Amour, муз. Глазунов, хор. Петипа, Санкт Петербург, 1900 г.

Бащата на Гердт е немец, приел руско поданство.[1] През 1864 г. Гердт завършва балетното отделение на Петербургското театрално училище, където учи при Пименов, Петипа-баща[2] и Кристиян Йохансон.[1]

Дебютира на сцена още като ученик през 1858 г. в балета „Крестьянская свадьба“. Първият му голям успех идва през 1871 г. с превъплъщението му в Алберт в „Жизел“.[1]

Между 1865 и 1916 г. работи в балетната трупа на Имперските театри – първо в Мариинския, а после и в Александровския и Ермитажния. Смятан за един от най-добрите лирико-романтични класически танцьори на Петербург, за което помагат и физическите му данни – висок, строен, с бяла кожа и сини очи. Танцувалният му маниер – с мъжествена и същевременно изящна пластика, става образец за стил за няколко десетилетия напред.[1]

Неговият възход съвпада с разцвета на руския балет и най-добрите постановки на Мариус Петипа, балетното творчество на Чайковски и Александър Глазунов. Гердт остава в балетната история като първия изпълнител на главните мъжки партии в балетите на Чайковскиː Дезире в „Спящата красавица“, принца в „Лешникотрошачката“, Зигфрид в „Лебедово езеро“. Танцово се отличава с благородство, пластичност и мимическо изразителност. През 1909 г. гастролира в Париж. Последното му изпълнение на сцена е през 1916 г.[1]

Дъщерята на Гердт Елисавета (1891 – 1975) следа стъпките на баща си и е известна балерина и балетен педагог. Сред учениците ѝ са Мая Плисецкая, Екатерина Максимова, Алла Шелест.[1]

Преподавателска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1880 и 1904 г. Гердт преподава в Петербургското театрално училище. Сред неговите ученици саː Анна Павлова, Тамара Карсавина, Агрипина Ваганова, Михаил Фокин, Лидия Кякшт, Сергей Легат.[1]

Известни роли[редактиране | редактиране на кода]

Гердт в балета „Златната рибка“ (1867 г.)

Балетни постанонки[редактиране | редактиране на кода]

Гердт за известно време се изявява и като балетмайстор. Постановките му са силно повлияни от стила на Петипа.[1]

  • 1899 г. – „Мнимые дриады“ („Мнимите дриади“), муз. Цезар Пуни
  • 1900 г. – „Искра любви“ (Искрата на люовта), муз. Маржецки и Чекрыгин
  • 1901 г. – поставя балета „Силвия“, муз. Лео Делиб, започнат от Лев Иванов.
  • 1902 г. – „Гавота“, муз. Камий Сен-Санс

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Суриц, Елизавета. Русский балет и его звезды. Борнмут, Паркстоун, 1998. ISBN 5-85270-135-1. с. 208.
  2. Петипа в энциклопедии балета